Животът в София срещу Копенхаген: Колко струва малката потребителска кошница?

Животът в София против Копенхаген: Колко коства дребната потребителска кошница? Въпросът за цените на главните хранителни артикули и техният достъп в разнообразни европейски столици е постоянно настоящ, изключително когато става дума за съпоставяне на покупателната дарба. 

Направихме малко изследване по какъв начин цената на дребната потребителска кошница в столиците на България и Дания – София и Копенхаген – варира, като се вземат поради както цените на главните артикули, по този начин и междинните работни заплати в двете страни, написа bTV. Тези разлики освен отразяват стандарта на живот, само че също по този начин разкриват по какъв начин икономическите действителности въздействат на всекидневието на жителите.

Цените на съществени артикули: България против Дания

Малката потребителска кошница нормално включва артикули от първа нужда, като самун, мляко, ориз, брашно. За задачите на нашето изследване сравнихме цените на най-основите артикули в два магазина в Копенхаген и София. Ето какви резултати получихме:

Цени на съществени артикули в София:

Хляб - 1,49 лева

Мляко (1 л.) - 3,07 лева

Брашно (1 кг) - 1,80 лева

Картофи (1 кг) - 1,90 лева

Захар (1 кг) -  1,70 лева

Ориз (1 кг) - 3,66 лева

Цени на съществени артикули в Копенхаген:

Хляб - 20 датски крони (5,24 лева.)

Мляко (1 л.) – 13,60 датски крони (3,56 лева.)

Брашно (2 кг) - 17 датски крони (4,45 лева или 2,23 лева на кг)

Картофи (1 кг) - 16 датски крони (4,19 лева.)

Захар (1 кг) - 12 датски крони (3,14 лева.)

Ориз (1 кг) – 18,90 датски крони (4,95 лева.)

1. Хляб

Цената на хляба в София е 1,49 лева, до момента в който в Копенхаген е 5,24 лева Разликата е забележителна – хлябът в Копенхаген е съвсем три пъти по-скъп от този в София. Въпреки че хлябът е един от главните хранителни артикули, разликата в цената отразява по-високите индустриални разноски и стандарт на живот в Дания. За датчаните, чиято междинна заплата е доста по-висока, тази цена не е толкоз тежка за бюджета, до момента в който за българите сходно повишаване би било осезаемо.

2. Мляко

Млякото в София коства 3,07 лева за литър, до момента в който в Копенхаген е малко по-скъпо – 3,56 лева Това е относително дребна разлика в цените, което допуска, че млякото е артикул с по-стабилни разноски за произвеждане, без значение от страната. Въпреки това, датчаните още веднъж имат преимущество във връзка с покупателната дарба, защото междинната им заплата им разрешава по-лесно да поемат тези разноски.

3. Брашно

Брашното в София коства 1,80 лева за кг, до момента в който в Копенхаген – 4,45 лева за 2 кг, което е 2,23 лева на кг. Въпреки че разликата тук не е толкоз фрапантна, въпреки всичко брашното в София е към 20% по-евтино от това в Копенхаген.

4. Картофи

Цената на картофите в София е 1,90 лева за кг, до момента в който в Копенхаген те костват 4,19 лева Разликата от към двойна цена още веднъж демонстрира, че базовите селскостопански артикули в Дания се продават доста по-скъпо.

5. Захар

Захарта в София коства 1,70 лева, до момента в който в Копенхаген – 3,14 лева Разликата е съвсем двойна. Подобно на другите артикули, високата цена в Дания е резултат от по-големите разноски за произвеждане и обработка.

6. Ориз

Оризът в София коства 3,66 лева, а в Копенхаген – 4,95 лева. Разликата от към 1,30 лева не е голяма, само че въпреки всичко демонстрира наклонността за по-високи цени в скандинавските страни.

Цена на двете колички

 Слагаме чертата и можем да заключим, че този пазар в София би ни струвал 13,62 лева (6,96 евро), до момента в който в Копенхаген същите артикули ще костват общо 25,53 лева (13,06 евро)

Доходи и покупателна дарба

Цените на стоките обаче би трябвало да се преглеждат в подтекста на локалните приходи. Българите получават приблизително по 953 евро междинна заплата, по данни на Numbeо, до момента в който междинната работна заплата в Дания е на стойност от 3,742 евро. Тази голяма разлика в приходите трансформира усещането за цената на стоките. Въпреки че в Дания цените на питателните артикули са доста по-високи, локалните поданици имат по-голяма финансова опция да си ги разрешат.

Например един средностатистически българин може да купи дребната потребителска кошница 137 пъти със своята месечна заплата. Един средностатистически датчанин обаче може да купи същата кошница 286 пъти със своята заплата.

Как приходите въздействат на разноските?

Покупателната дарба е сериозен фактор за стандарта на живот в една страна. Макар цените в София да наподобяват привлекателни за задгранични туристи, те не са толкоз удобни за локалните поданици, които разполагат с по-ниски приходи. Например, до момента в който в София за към 32 лв. може да се купи дребна потребителска кошница, този разход съставлява забележителна част от заплатата на един междинен консуматор. Обратно, в Копенхаген, въпреки дребната кошница да коства два пъти повече, разходът е доста по-достъпен за локалните, с помощта на високите приходи.

Една от основните аргументи за тези разлики е икономическото развиване на двете страни. Дания е измежду водещите страни в Европа във връзка с заплатите и качеството на живот, до момента в който България към момента е измежду страните с най-ниски приходи в Европейския съюз.