Как още ни разболява големият град
Животът в огромния град може да бъде доста стресиращ и изтощителен. Все бързаме за някъде, дилемите ни притискат, времето за отмора рядко е пълноценно. А дали и презастрояването и високите здания на всички места към нас оказва въздействие върху настроението и здравето ни?
Най-краткият отговор е да, влияние има, и то е негативно.
Арнолд Уилкинс, професор по логика на психиката от Университета в Есекс, споделя пред CNN своето виждане за казуса. Според него, ежедневното наблюдение на градски пейзажи от бетон и високи фасади може да провокира хронично главоболие .
Мозъкът е заставен непрестанно да се трансформира, което води и до смяна усещанията ни. От естествените пейзажи, които са били всекидневие за прадедите ни преди доста години, в този момент зеленината е сменена с асфалт и сиви картини - еднообразни и потискащи.
И до момента в който границите сред обектите в природата са не толкоз непрекъснати и по-размити, то тези в основаната от индивида градска среда са тъкмо закрепени и се набиват на очи. Те се разграничават от естествените модели, където няма един с различен идентичен и еднообразен пейзаж.
Линии, линии, линии - градските гледки са по-трудни за разбиране. Борбата на очите и мозъка с тях води до напрежение, а оттова - и до главоболие. Изследванията по тематиката са открили също, че наблюдаването на градски пейзажи кара мозъка да употребява повече О2.
А тази несъразмерна консумация води до потребност от повече и повече. Ако салдото не бъде възобновен, главоболието е обезпечено. Хората, страдащи от мигрена, са още по-податливи на повтарящите се образни модели.
Прекалената подреденост, затворените комплекси с безусловно идентични здания, небостъргачите-близнаци. Всичко това наподобява като следващото достижение, само че не и от позиция на страстите и здравето ни.
Този град няма улици
Има единствено канали
Няма спор, разликата сред това всяка заран да гледаш планината и да се взираш в прилежащия и единствено на няколко метра блок, е голяма.
Най-краткият отговор е да, влияние има, и то е негативно.
Арнолд Уилкинс, професор по логика на психиката от Университета в Есекс, споделя пред CNN своето виждане за казуса. Според него, ежедневното наблюдение на градски пейзажи от бетон и високи фасади може да провокира хронично главоболие .
Мозъкът е заставен непрестанно да се трансформира, което води и до смяна усещанията ни. От естествените пейзажи, които са били всекидневие за прадедите ни преди доста години, в този момент зеленината е сменена с асфалт и сиви картини - еднообразни и потискащи.
И до момента в който границите сред обектите в природата са не толкоз непрекъснати и по-размити, то тези в основаната от индивида градска среда са тъкмо закрепени и се набиват на очи. Те се разграничават от естествените модели, където няма един с различен идентичен и еднообразен пейзаж.
Линии, линии, линии - градските гледки са по-трудни за разбиране. Борбата на очите и мозъка с тях води до напрежение, а оттова - и до главоболие. Изследванията по тематиката са открили също, че наблюдаването на градски пейзажи кара мозъка да употребява повече О2.
А тази несъразмерна консумация води до потребност от повече и повече. Ако салдото не бъде възобновен, главоболието е обезпечено. Хората, страдащи от мигрена, са още по-податливи на повтарящите се образни модели.
Прекалената подреденост, затворените комплекси с безусловно идентични здания, небостъргачите-близнаци. Всичко това наподобява като следващото достижение, само че не и от позиция на страстите и здравето ни.
Този град няма улици
Има единствено канали
Няма спор, разликата сред това всяка заран да гледаш планината и да се взираш в прилежащия и единствено на няколко метра блок, е голяма.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ