1000 калинки – притча за изплъзващия се между пръстите живот
Животът тече безспирно и неуморимо, даже за момент не забавя своя ход. Трябва да се научим да тичаме дружно с него, да следваме неговото движение, с цел да не ни погълне сивотата на всекидневието.
Тази неделна заран не беше като другите. Събудих се рано и със странното чувство, че пропущам нещо, нещо задоволително значимо и значително. Направих си ароматно кафе и до момента в който си наливах в чашата, ароматът му разсъни в мен прелестен спомен за една преживелица, която се случи през миналата седмица.
Докато бързах към клиниката за работа, стиснала в едната ръка чаша с кафе, а в другата - папки, се препънах до една жива ограда. Цялата се олях с кафе, само че до момента в който събирах документите, които се бяха разпилели по тротоара, забелязах, че храстите бяха някaк необичайно почервенели. Приближих се по-близо, с цел да ги огледам. По листата бяха накацали толкоз доста калинки, сякaш бяха хиляди. Толкова дребни и прелестни.
На лицето ми изгря усмивка. Пуснах тв приемника. В едно предаване беше посетител една доста забавна персона, мъж на към 60. Говореше за това по какъв начин пропиляваме времето си.
- Мога да поспоря с вас, че сте прекомерно заети на работа –каза той. - Дори да ви заплащат добре. Но белким за тези пари вие продавате живота си? Помислете си, какъв брой време прекарвате с обичаните и околните ви хора. Не ви имам вяра, че ви се постанова да работите от самото начало, с цел да свържете двата края. Работите, с цел да удовлетворите вашите материални стремежи. Но знайте, че това е циничен кръг – колкото повече пари имате, толкоз по-ненаситни ставате, а времето ви се топи окончателно.
Нямах навика да виждам излъчвания. Но този човек ме заинтригува. Заговори за това по какъв начин човек живеел приблизително по 75 години. И по какъв начин всеки от нас има към 3900 недели общо в живота си.
Замислих се на мен какъв брой недели ми остават. Сега бях на 50. Изчисленията демонстрираха, че са отминали 2900, само че ми предстояха още към 1000 недели. Това ме стъписа. Животът ми се бе изтърколил, аз самата не си давах сметка за това, до момента в който тази заран този чужд не ме отрезви.
