Дребните неща
„ Животът прикрит е в дребните неща… ”
Животът е поредност от цели, проблеми, задания и трудности. За всички тях са ни нужни доста старания, сила, време и храброст. Понякога, улисани и съсредоточени към следващото ходило, като че забравяме какъв брой красиви и приятни мигове изпускаме по пътя. Правим всичко допустимо да сме съвършени в работата си, да се потвърдим пред шефа, пред сътрудниците, да преминем към идващото равнище в йерархията.
Случва се да поставяме големи старания да изглеждаме добре, да бъдем в крайник с модата, доста постоянно не толкоз поради себе си, колкото поради близките и упованията, които те имат към нас, тъй като знаем, че сме обект на мнения и разискване. Трудим се да научим децата ни да бъдат положителни възпитаници, да се показват чудесно в учебно заведение.
Във този безконечен блян към догонване на огромното, не губим ли доста повече, като изпускаме и отдаваме малко внимание на „ дребните ” неща около нас. Тези, които могат да ни донесат наслада, усмивка и това топло възприятие, което ни цялостни душата:
Среща с обичани и положителни хора. Ние всички имаме другари, познати и хора, с които се срещаме всекидневно. Някои от тях виждаме по обвързване, служебно, или тъй като етикетът го изисква. Но всеки от нас има другари и познати, които му носят единствено позитивни страсти, без взаимно натоварване и напрежение..
Отделете 2 часа през седмицата да се срещнете с прелестен за вас човек, с който просто да си „ побъбрите ” Среща на чаша кафе или пиво с другар, който ви носи единствено положителна сила и не ви натоварва, може да промени целия ви ден, да ви зареди с доста нови сили и за идващите дни даже.
Безцелна разходка - Излезте сами в парка или в града без някаква цел, просто ей по този начин и ще видите какъв брой друг е светът през погледа на „ не забързания ” човек. Може всеки ден да минавате по еднакъв маршрут, само че, когато бързате за работа, изнервяте се, че закъснявате, не забелязвате какво се случва край вас. А светът е цветен и шарен. Погледайте хората. Някои са забързани и съсредоточени, други напразно се разхождат, прегърнали обичан човек. Вижре лицата им и си помислете, че зад всяко се крие друга орис, всеки си има своя история, неосъществени фантазии, болежка, наслади. И всеки човек е по своему друг, неповторим и несравним.
Погледайте дребните деца в парка. Ако нямате деца или вашите към този момент са пораснали, сигурно седенето на някоя скамейка и наблюдаването на игрите на малчуганите, ще ви се стори прелестно и отпускащо. Колкото и звук и олелия да подвигат, децата носят единствено позитивна сила и ни зареждат нас самите с такава.
Малките „ лудости ” Макар да сте възрастен, постоянен, уталожен човек, не ви ли се желае от време на време да се върнете в детството, да извършите нещо щуро, което, несъмнено, не ви подронва престижа. Излезте самоуверено на дъжда, забравете за прическата и мокрите облекла, отпуснете си и оставете суетата обратно. Събуйте се боси в тревата и се върнете обратно към детските години. Качете се на първия спрял трен на гарата и попътувайте до някоя близка гара поради самото пътешестване, без да бързате и гоните задания.
Нека по-често се сещаме, че животът си тече със своя гневен и забързан темп. Не би трябвало да се оставяме да ни завладее напълно някой проблем, да ни погълне всекидневието. Защото красивите дребни неща и мотиви да се усмихваме са край нас, би трябвало единствено лекичко да понижим темпото, да се обърнем настрана и да ги забележим.
И дано по-често си спомняме да думите на гениалния български стихотворец Дамян Дамянов:
„ Животът прикрит е в дребните неща
жест най-обикновен, но човешки
любима ария, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава-грешки…
… най-истински са дребните неща,
но те оставят мемоари след време ”
Животът е поредност от цели, проблеми, задания и трудности. За всички тях са ни нужни доста старания, сила, време и храброст. Понякога, улисани и съсредоточени към следващото ходило, като че забравяме какъв брой красиви и приятни мигове изпускаме по пътя. Правим всичко допустимо да сме съвършени в работата си, да се потвърдим пред шефа, пред сътрудниците, да преминем към идващото равнище в йерархията.
Случва се да поставяме големи старания да изглеждаме добре, да бъдем в крайник с модата, доста постоянно не толкоз поради себе си, колкото поради близките и упованията, които те имат към нас, тъй като знаем, че сме обект на мнения и разискване. Трудим се да научим децата ни да бъдат положителни възпитаници, да се показват чудесно в учебно заведение.
Във този безконечен блян към догонване на огромното, не губим ли доста повече, като изпускаме и отдаваме малко внимание на „ дребните ” неща около нас. Тези, които могат да ни донесат наслада, усмивка и това топло възприятие, което ни цялостни душата:
Среща с обичани и положителни хора. Ние всички имаме другари, познати и хора, с които се срещаме всекидневно. Някои от тях виждаме по обвързване, служебно, или тъй като етикетът го изисква. Но всеки от нас има другари и познати, които му носят единствено позитивни страсти, без взаимно натоварване и напрежение..
Отделете 2 часа през седмицата да се срещнете с прелестен за вас човек, с който просто да си „ побъбрите ” Среща на чаша кафе или пиво с другар, който ви носи единствено положителна сила и не ви натоварва, може да промени целия ви ден, да ви зареди с доста нови сили и за идващите дни даже.
Безцелна разходка - Излезте сами в парка или в града без някаква цел, просто ей по този начин и ще видите какъв брой друг е светът през погледа на „ не забързания ” човек. Може всеки ден да минавате по еднакъв маршрут, само че, когато бързате за работа, изнервяте се, че закъснявате, не забелязвате какво се случва край вас. А светът е цветен и шарен. Погледайте хората. Някои са забързани и съсредоточени, други напразно се разхождат, прегърнали обичан човек. Вижре лицата им и си помислете, че зад всяко се крие друга орис, всеки си има своя история, неосъществени фантазии, болежка, наслади. И всеки човек е по своему друг, неповторим и несравним.
Погледайте дребните деца в парка. Ако нямате деца или вашите към този момент са пораснали, сигурно седенето на някоя скамейка и наблюдаването на игрите на малчуганите, ще ви се стори прелестно и отпускащо. Колкото и звук и олелия да подвигат, децата носят единствено позитивна сила и ни зареждат нас самите с такава.
Малките „ лудости ” Макар да сте възрастен, постоянен, уталожен човек, не ви ли се желае от време на време да се върнете в детството, да извършите нещо щуро, което, несъмнено, не ви подронва престижа. Излезте самоуверено на дъжда, забравете за прическата и мокрите облекла, отпуснете си и оставете суетата обратно. Събуйте се боси в тревата и се върнете обратно към детските години. Качете се на първия спрял трен на гарата и попътувайте до някоя близка гара поради самото пътешестване, без да бързате и гоните задания.
Нека по-често се сещаме, че животът си тече със своя гневен и забързан темп. Не би трябвало да се оставяме да ни завладее напълно някой проблем, да ни погълне всекидневието. Защото красивите дребни неща и мотиви да се усмихваме са край нас, би трябвало единствено лекичко да понижим темпото, да се обърнем настрана и да ги забележим.
И дано по-често си спомняме да думите на гениалния български стихотворец Дамян Дамянов:
„ Животът прикрит е в дребните неща
жест най-обикновен, но човешки
любима ария, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава-грешки…
… най-истински са дребните неща,
но те оставят мемоари след време ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ