Животът на Юсра Абу Шарек се преобърна с главата надолу

Животът на Юсра Абу Шарек се прекатурна с главата надолу няколко дни откакто Израел разгласи война на Газа дни след кървавото вилнеене на Хамас преди повече от две седмици

От SAMYA KULLAB Associated Press и NAJIB JOBAIN Associated Press, 23 октомври 2023 година, 13:12 храна. Домовете са изгубени, хората биват убивани. “

Това е мнение, споделяно от мнозина измежду дребната, само че прохождаща междинна класа в Газа, за която мъчно реализиран прогрес макар 16-те години на Израел година блокадата и бавната ерозия на държавните институции в Газа беше обърната за броени дни. След като Израел разгласи война след гневното бушуване на Хамас през граничната ограда, фантазиите им за добра работа, навестяване на задгранични университети и закупуване на жилища бяха разрушени.

Сега, когато мисля за бъдещето, мнозина рисуват празни, неспособни да си показват битие оттатък ежедневния боязън да не бъдат убити при въздушен удар. Те включват графични дизайнери, търсещи заслон в палатки отвън пренаселените уреди на Организация на обединените нации, архитекти, живеещи измежду десетки други родственици, и чиновници на Организация на обединените нации, борещи се с разрушаването на къщите си.

Преди войната една амбициозна междинна класа се е появила от руините на предходни спорове в Газа. Въпреки продължителната обсада и строгите ограничавания за пътешестване, те съумяха да влагат в образованието на децата си, локален бизнес, даже частни бунгала край плажа и първокласни заведения за хранене. На фона на възходящата безработица и несигурните стопански условия, дребна част от обществото в Газа съумя да просперира.

Абу Шарек се дипломира това лято с инженерна степен от Портландския държавен университет, Орегон, като стипендиант на Фулбрайт. Тя се завърна вкъщи в възторг, че е намерила работа в болница „ Ал-Ахли “ в град Газа и че се събира още веднъж със фамилията си.

В рамките на една седмица, започваща окт. 7, тези очаквания изчезнаха като смачкани под руините на изравнените домове в нейния квартал на град Газа. Оцеляването стана нестабилно. Работното й място стана сцена на ужасяваща детонация.

Споделяйки дом със 70 други разселени родственици в дом в Хан Юнис, Абу Шарек сподели, че денят стартира с безпокойствие за това по какъв начин да вземем самун, с цел да нахраним многото деца там. Двамата синове на Абу Шарек, на 5 и 10 години, оцеляват с консервиран фасул. Водата е разпределена, единствено 300 мл (10 течни унции) на човек всеки ден. През нощта квартирите им са потънали в мрак.

Все отново Абу Шарекх споделя, че е по-добре от пренаселения и замърсен подслон на Организация на обединените нации в Центъра за образование Хан Юнис, където остава майка й.

Приютът, който обитава съвсем 11 пъти избрания си потенциал с близо 20 000 души, е най-пренаселеният измежду 91 съоръжения на UNRWA, където близо половин милион поданици на Газа са потърсили леговище. Палатки изникнаха извън, предизвиквайки мъчителни мемоари за всеобщото изселване от войната с Израел през 1948 година, което палестинците назовават ​​Накба или злополука.

„ Това е неприлично, ” Казва Абу Шарек.

Мъже и дами стоят на опашка, с цел да употребяват една и съща тоалетна. Чакането е толкоз дълго, че стартират борби. Отвън се натрупат отпадъци. Няма непрекъснато доставяне с храна или вода.

Майка й, претърпяла рак, страда от стомашно-чревни проблеми и се нуждае от тоалетна за два до три часа дневно. Това беше невероятно в приюта.

„ Беше сърцераздирателно, аз бях в административната постройка на приюта, тя беше извън и аз се молех на мъжа в врата единствено с цел да я пусна да употребява тоалетната “, сподели тя. „ Не можех да направя нищо за нея, с цел да влезе, бях толкоз беззащитен, представяте ли си? “

Но нейната 63-годишна майка не го направи не се усещат в сигурност на никое място другаде, макар предизвестията на родственици, че даже убежищата на Организация на обединените нации не са били непроницаеми за израелските бомбардировки. е бил ранен и 12 убити от началото на войната.

Бащата на Абу Шарек, травматизиран от разказите за изселването на родителите му от тяхното село в сегашната израелска град Ашкелон през 1948 година беше безапелационен, че историята няма да се повтори, сподели тя. „ Това беше главната точка за него “, сподели тя.

Той разказа все по-отчайващата обстановка в техния квартал на град Газа: хора, които нахлуват в домове, търсейки храна и скитайки се по улиците в търсене на муниции.

Тя се опасява, че той няма да вдигне, когато тя се обади. Или че превъртайки обществените медии, тя ще откри дома си измежду няколкото разрушени съвсем всеки ден. Стачка повреди дома, който тя споделя със брачна половинка си, и изравни постройката, в която живееше брат й.

„ Всичките ми мебели, всичките ми мемоари, прозорци, порти, всичко е строшен, ” сподели тя.

Тя също не искаше да си потегля. Но брачният партньор й я убеди, като й сподели, че най-малко децата би трябвало да бъдат пощадени от ужаса на въздушните удари и че би трябвало да останат дружно.

„ Но както открихме, има въздушни удари на всички места. “

___

Намерете повече от отразяването на AP на https:/ /apnews.com/hub/israel-hamas-war