Животът на Мария Египетска се разглежда като символ на дейното

...
Животът на Мария Египетска се разглежда като символ на дейното
Коментари Харесай

Църквата почита на 1 април преподобна Мария Египетска. Св. мъченик Аврамий Български

Животът на Мария Египетска се преглежда като знак на дейното смирение

Мария Египетска е живяла в средата на V и началото на VI век. Родила се е в Египет, в град Александрия. Когато навършила 12 години, напуснала бащиния дом. Млада, неопитна и без наставнически надзор, тя се увлякла от циничен живот. Повече от 17 години се предавала на прегрешението и всичко правила безплатно - не взимала пари, въпреки че живеела в мизерия. Мария Египетска си мислела, че смисълът на живота е в задоволяването на плътската сласт. По стичане на условия се включила към група поклонници, които отивали в Йерусалим за празника Въздвижение на Светия Кръст. Когато попаднала в Йерусалим, тя се включила към поклонниците, отправили се в храма " Възкресение Христово ".
Много хора влизали в храма, а Мария била спряна от невидима мощ на входа. Осъзнала, че Господ не я позволява поради греховете й. Обхваната от смут и възприятие на надълбоко разкайване, Мария почнала да моли Бога да й елементарни греховете и дала обещание, че ще стартира нов живот. Като видяла до входа на храма икона на Божията майка, Мария почнала да й се моли да се застъпи за нея пред Господа. Дълго и старателно се молела Мария да влезе в църквата и да види Кръста, на който потърпевш Иисус Христос. Сторило й се, че молитвата й е чута. Почувствала прояснение в душата си и когато тръгнала към входа, гладко влезнала в храма. Горчиво плакала на гроба Господен и излязла от храма преобразена. Отново се доближила към иконата на Божията Майка и се помолила да й покаже пътя на смирение. Тогава чула глас: " Иди оттатък Йордан и там ще намериш покой за душата си. "

Мария прекарала в пустинята 47 години в цялостно усамотение, молитва и пост

Когато след многогодишни изкушения пристрастеностите я оставили, храната, взета от Йерусалим, се свършила, а одеждите - овехтели, тя срещнала в пустинята йеромонах Зосима. Той се отдръпнал там за пост и молитва. Старецът бил изумен от светостта и дара й на проницателност. Мария по време на молитва стояла над земята, прекосявала река Йордан като по суша. Изпълнен с страхопочитание, Зосима я помолил да опише историята на живота си. Сподвижницата му споделила с него всичко и го помолила да не споделя на никого какво е чул. Желанието й било да пристигна той другата година, с цел да я причасти.
На идната година старецът Зосима се отправил към р. Йордан, с цел да извърши молбата си. Той видял Мария на другия бряг. Тя прекръстила водата и умерено тръгнала по нея. Като излязла на брега, поклонила се на стареца и поискала да я благослови. После помолила Зосима да извърши последното й предпочитание: да пристигна след година на мястото, където я срещнал за първи път.
След година старецът още веднъж пристигнал, само че намерил Мария мъртва. Тя лежала на земята със събрани за молитва ръце. До нея на пясъка имало надпис: " Отец Зосима, погреби тялото на смирената Мария, умряла на 1 април. Върни праха на праха. " Старецът погребал останките на светицата в пустинята.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР