Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
Животът на хората през 1895 година се трансформира вечно, когато тъкмо преди 130 години братята Огюст и Луи Люмиер получават патент за изобретения от тях кинематограф – проекционен кинетоскоп, който съставлява уред за фотоси и прожектиране на филми, оповестява Българска телеграфна агенция.
А на 22 март същата година те демонстрират първия си филм „ Работници напущат фабриката Люмиер в края на работното време “ (La Sortie des ouvriers de l'usine Lumière), който продължава 46 секунди. Творбата е направена точно с изобретения от тях кинематограф и се счита за първата кинолента в света. Премиерата е на частна прожекция пред 10 души аудитория.
Филмът е сниман в 35-милиметров формат при 16 фрагмента в секунда. Братята Люмиер са едни от първите кино създатели в международната история и пионери в кинотехнологиите. За по-малко от десетилетие братята работят върху стотици филми.
Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 година, а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 година Те са синове на художника Антоан Люмиер, който след това става фотограф. Двете момчета от ранна възраст демонстрират блестящи качества в региона на науката в учебното заведение в Лион.
След като Антоан открива дребна компания за произвеждане на фотографски плаки в Лион, Луи Люмиер стартира да опитва с оборудването, което татко му създава. През 1881 година 17-годишният Луи изобретява нов развой за проявление на филми „ на суха плоча “, който подтиква бизнеса на татко му дотолкоз, че той открива нова фабрика в предградията на Лион. До 1894 година Люмиер създава към 15 милиона плаки годишно.
Същата година бащата Антоан е поканен на представянето на кинетоскопа на Томас Едисън в Париж. При завръщането си в Лион той демонстрира на синовете си лента, която е получил от един от концесионерите на американския откривател, и им споделя, че би трябвало да се опитат да разработят по-евтина и не толкоз тежка опция на неговото откритие. Докато кинетоскопът можел да демонстрира филми единствено на един фен, Антоан настоял братята да разработят метод за прожектиране на филм на един екран, където доста хора да го гледат по едно и също време.
Огюст стартира първите опити през зимата на 1894 година, а при започване на идната година братята основават свое лично устройство, което назовават кинематограф (cinématographe). Изобретението е доста по-малко и по-леко от кинетоскопа, тежи към 5 кг и работи с ръчна манивела. Кинематографът може да снима и прожектира филми със скорост 16 фрагмента в секунда, доста по-бавно от изобретението на Едисън, което снима с 48 фрагмента в секунда. Това значи, че работата с него не била толкоз шумна и се употребявал по-малко филм.
Кинематографът е патентован през 1895 година Въпреки своето революционно откритие братята отдават по-малко значение на него, в сравнение с подобренията, които вършат по едно и също време в цветната снимка. Но на 28 декември 1895 година те провеждат първата обществена прожекцията в „ Гранд кафе “ (Grand Café) в Париж, която провокира необятен публичен отзив и слага началото на историята на киното.
Основната иновация в основата на кинематографа е механизмът, посредством който филмът се транспортира през камерата. В отворите за зъбните колела, пробити в целулоидната лента, се вкарват два щифта. Те придвижват филмовата лента и по-късно се прибират, като я оставят неподвижна по време на експонирането. Луи Люмиер проектира този развой на прекратено придвижване въз основа на метода, по който работи шевната машина - тактичност, която Едисън обмисля, само че отхвърля в интерес на непрекъснатото придвижване.
Като устройство „ три в едно “, което може да снима, демонстрира и прожектира филми, кинематографът влиза в историята като първата действителна кино камера. С нея братята Люмиер снимат фрагменти на служащите в своята фабрика, които си потеглят в края на работния ден. Друг техен филм, наименуван „ Пристигането на трен на гара Ла Сиота “ (L'arrivée d'un train à La Ciotat), остава в историята на киното. Той е показан за първи път пред аудитория през януари 1896 година. Филмът е асоцииран с това, че когато за първи път е бил излъчен пред аудитория, феновете са били толкоз доста изумени от движещото се изображение на трен в цялостен размер, приближаващ непосредствено против тях, че са се разбягали, пищейки към задната част на салона.
Братята Люмиер бързо схващат, че новото им откритие е доходоносно. Освен че стават основоположници на киното, те са и режисьори, сценаристи и оператори. Създават и първите киносалони. До края на 1896 година се организират демонстрации по целия свят – в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк. Те снимат повече от 40 кино лентата, най-вече подиуми от френското всекидневие, само че също по този начин и първата кинохроника (кадри от конференцията на Френското фотографско дружество) и първите документални филми (за Пожарната работа в Лион).
През 1905 година братята Люмиер се отдръпват от филмопроизводството в интерес на създаването на първия на практика фотографски пъстър развой. Междувременно тяхната пионерска кинокамера - кинематографът, дава името си на една вълнуваща нова форма на изкуство - киното. Благодарение на тях през днешния ден по целия свят всеки може да се наслаждения на филми в разнообразни жанрове. От нямото кино до мейнстрийм продукциите през днешния ден седмото изкуство е едно от най-вълнуващите, както за феновете, по този начин и за основателите.
