Убиецът на бургазлия Георги отново покруси близките му
Животът на бургаското семейство Костадинови след 6 април м.г. не е същият. Вестта за тежка злополука, която лишава живота на Георги – техният наследник и брат, и го остави вечно на 27 години, прекатурна света им, написа "Черноморски фар ".
Тежкият случай става към 20.10 часа на пътя I-6 Айтос – Карнобат. Два мерцедеса, карани от млади мъже връстници, се сблъскват челно.
Инцидентът е в резултат на погрешно изпреварване от страна на айтозлията Мартин Хубенов, който се е забива челно в колата на Георги Костадинов. Ударът е толкоз нечовечен, че Георги издъхва на място, а Мартин е признат в УМБАЛ-Бургас.
Лекият автомобил „ Мерцедес Е200 “, ръководен от Мартин Хубенов, се е движил със скорост към 181 км/ч и е подхванал изпреварване, навлизайки в пътната лента на насрещното придвижване – посока Карнобат. В този миг там се е бил другият мерцедес, ръководен от Георги, със скорост към 92 км/ч, последвал преден удар.
Пристигналият на мястото екип на „ Бърза помощ “ установи гибелта на Георги Костадинов и откарва в болничното заведение Мартин Хубенов, сочат данните за злополуката.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза от доктор Константин Янков - ординатор в отделението по правосъдна медицина в УМБАЛ – Бургас сочи като непосредствена причина за гибелта на младия мъж несъвместимите с живота увреждания на сърцето и черния дроб.
Всякаква логичност сочи, че в случай че Мартин не беше карал с тази свиреп висока скорост и навлязъл в насрещното, нямаше да се случи този конфликт. Такива са жестоките обстоятелства, които трансформират живота на едно бургаско семейство.
Сега делата се точат. В началото на октомври е планувано ново съвещание.Георги си отиде прекомерно млад, а в този момент околните му се надяват да има обективна присъда за виновника, който го прегази.
„ Както и да протече това съвещание – брат ми няма да се върне. Болката на нашата майка няма да намалее.
Лично мен ме учудва по-скоро държанието на Мартин Хубенов. Той не се призна за отговорен, не приказва в съда, а и в държанието му не виждам доза разкайване “, разяснява доктор Николай Костадинов, брат на починалия.
Въпреки че лекарите са корави хора, тъй като са привикнали да гледат по-различно на живота и гибелта, да ги одобряват без непотребни страсти, медикът не скрива болката, която се появява в ъгълчетата на устата и очите му. Скованият жест към чашата с кафе също го издава.
„ Не диря обществен линч. Говоря за болката от загубата. Двама души да се замислят, че животът е скъп и да лишават крайник от педала на газта. Още един да се спре преди да предприеме рисковано изпреварване и да се сети за гибелта на брат ми – отново е изгода “, обобщава братът.
Връзката сред този, който остана за постоянно на 27 и баткото е доста мощна. Разликата им е осем години. Така че грижата за по-малкото братче, помощта в дома и учебно заведение, всичко това построява чувството за братската любов и го прави неповторимо.
„ Връзката ни бе осъзната и постоянно сме разчитали един на различен. Той бе техникът в къщата. Помагаше повече на майка ни, просто тъй като изначало учих в различен град, след това сътворих семейство. Сега имам две деца. По-малкото той не съумя да види “, надмогва болката ендокринологът доктор Костадинов.
Започва да приказва за брат си като за жив човек: „ Той обича кучетата – има боксер и питбул. Сега за тях се грижи приятелката му. Обича природата, приятелите… “
Все още Николай и майка му чакат Георги да се върне от работа от ВиК, където работел като оператор. Да видят усмивката му.
Докторът постоянно мислено си води и разговор с Мартин – пита го дали се усеща популярен на пътя, когато кара с непозволена скорост. Дали безотговорността му носи имунитет. Убеден е, че каквато и да е присъдата – болката за фамилията няма да утихне.
„ По-скоро ми се желае да видя в очите на този човек разкайване, мъничко болежка за нашата загуба. Но такива индикации няма “, разсъждава докторът и добавя обстоятелството, че макар откритото в обвинителния акт, Мартин не се признава за отговорен.
В съда показанията на неговите близки пък граничат с парадокс, възмущава се докторът и дава за образец, по какъв начин родственик споделя по време на съвещанието, че му е дала тенджера, цялостна с храна, която той закрепил на пода в колата. По нейната логичност няма по какъв начин Мартин да е карал с висока скорост, тъй като е трябвало да пази храната да не се разлее.
Очите на майката Славка след злополуката са постоянно цялостни със сълзи. След загубата на брачна половинка си, който е умрял преди време, в този момент тя изпрати в отвъдното и дребния си наследник.
„ Синът ми беше елементарен човек, който остави доста незавършени каузи. Имаше доста хрумвания за бъдещето си. Беше завързан към всички. Обичаше да играе с племенничката си. А в други моменти оставаше самичък в стаята си – с цел да си подреди мислите, проектите “, споделя, давейки се в сълзите си тя.
Георги пораства доста бързо след гибелта на татко си. „ Той беше нашата опора, а ние неговата грижа. Георги полагаше грижи за 80-годишната си баба “, като в захлас реди дамата. Работата й малко я отклонява от черните мисли, само че те нахлуват неканени когато и да е.
Тя се надява, каквато и да е присъдата – да даде време на оня, който й лиши момчето, да осмисли постъпката си. Да послужи и за урок на други, които също търсят адреналин в безразсъдното шофиране.
„ Този човек лиши правото ни да живеем, тъй като душите ни са пусти и като че ли в никакъв случай не е имало живот в тях. Ние всички толкоз доста обичахме Георги, че в никакъв случай няма да има давност ", споделя почернената майка. Тя знае, че за себе си в никакъв случай няма да елементарни безразсъдството, даже за момент.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Тежкият случай става към 20.10 часа на пътя I-6 Айтос – Карнобат. Два мерцедеса, карани от млади мъже връстници, се сблъскват челно.
Инцидентът е в резултат на погрешно изпреварване от страна на айтозлията Мартин Хубенов, който се е забива челно в колата на Георги Костадинов. Ударът е толкоз нечовечен, че Георги издъхва на място, а Мартин е признат в УМБАЛ-Бургас.
Лекият автомобил „ Мерцедес Е200 “, ръководен от Мартин Хубенов, се е движил със скорост към 181 км/ч и е подхванал изпреварване, навлизайки в пътната лента на насрещното придвижване – посока Карнобат. В този миг там се е бил другият мерцедес, ръководен от Георги, със скорост към 92 км/ч, последвал преден удар.
Пристигналият на мястото екип на „ Бърза помощ “ установи гибелта на Георги Костадинов и откарва в болничното заведение Мартин Хубенов, сочат данните за злополуката.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза от доктор Константин Янков - ординатор в отделението по правосъдна медицина в УМБАЛ – Бургас сочи като непосредствена причина за гибелта на младия мъж несъвместимите с живота увреждания на сърцето и черния дроб.
Всякаква логичност сочи, че в случай че Мартин не беше карал с тази свиреп висока скорост и навлязъл в насрещното, нямаше да се случи този конфликт. Такива са жестоките обстоятелства, които трансформират живота на едно бургаско семейство.
Сега делата се точат. В началото на октомври е планувано ново съвещание.Георги си отиде прекомерно млад, а в този момент околните му се надяват да има обективна присъда за виновника, който го прегази.
„ Както и да протече това съвещание – брат ми няма да се върне. Болката на нашата майка няма да намалее.
Лично мен ме учудва по-скоро държанието на Мартин Хубенов. Той не се призна за отговорен, не приказва в съда, а и в държанието му не виждам доза разкайване “, разяснява доктор Николай Костадинов, брат на починалия.
Въпреки че лекарите са корави хора, тъй като са привикнали да гледат по-различно на живота и гибелта, да ги одобряват без непотребни страсти, медикът не скрива болката, която се появява в ъгълчетата на устата и очите му. Скованият жест към чашата с кафе също го издава.
„ Не диря обществен линч. Говоря за болката от загубата. Двама души да се замислят, че животът е скъп и да лишават крайник от педала на газта. Още един да се спре преди да предприеме рисковано изпреварване и да се сети за гибелта на брат ми – отново е изгода “, обобщава братът.
Връзката сред този, който остана за постоянно на 27 и баткото е доста мощна. Разликата им е осем години. Така че грижата за по-малкото братче, помощта в дома и учебно заведение, всичко това построява чувството за братската любов и го прави неповторимо.
„ Връзката ни бе осъзната и постоянно сме разчитали един на различен. Той бе техникът в къщата. Помагаше повече на майка ни, просто тъй като изначало учих в различен град, след това сътворих семейство. Сега имам две деца. По-малкото той не съумя да види “, надмогва болката ендокринологът доктор Костадинов.
Започва да приказва за брат си като за жив човек: „ Той обича кучетата – има боксер и питбул. Сега за тях се грижи приятелката му. Обича природата, приятелите… “
Все още Николай и майка му чакат Георги да се върне от работа от ВиК, където работел като оператор. Да видят усмивката му.
Докторът постоянно мислено си води и разговор с Мартин – пита го дали се усеща популярен на пътя, когато кара с непозволена скорост. Дали безотговорността му носи имунитет. Убеден е, че каквато и да е присъдата – болката за фамилията няма да утихне.
„ По-скоро ми се желае да видя в очите на този човек разкайване, мъничко болежка за нашата загуба. Но такива индикации няма “, разсъждава докторът и добавя обстоятелството, че макар откритото в обвинителния акт, Мартин не се признава за отговорен.
В съда показанията на неговите близки пък граничат с парадокс, възмущава се докторът и дава за образец, по какъв начин родственик споделя по време на съвещанието, че му е дала тенджера, цялостна с храна, която той закрепил на пода в колата. По нейната логичност няма по какъв начин Мартин да е карал с висока скорост, тъй като е трябвало да пази храната да не се разлее.
Очите на майката Славка след злополуката са постоянно цялостни със сълзи. След загубата на брачна половинка си, който е умрял преди време, в този момент тя изпрати в отвъдното и дребния си наследник.
„ Синът ми беше елементарен човек, който остави доста незавършени каузи. Имаше доста хрумвания за бъдещето си. Беше завързан към всички. Обичаше да играе с племенничката си. А в други моменти оставаше самичък в стаята си – с цел да си подреди мислите, проектите “, споделя, давейки се в сълзите си тя.
Георги пораства доста бързо след гибелта на татко си. „ Той беше нашата опора, а ние неговата грижа. Георги полагаше грижи за 80-годишната си баба “, като в захлас реди дамата. Работата й малко я отклонява от черните мисли, само че те нахлуват неканени когато и да е.
Тя се надява, каквато и да е присъдата – да даде време на оня, който й лиши момчето, да осмисли постъпката си. Да послужи и за урок на други, които също търсят адреналин в безразсъдното шофиране.
„ Този човек лиши правото ни да живеем, тъй като душите ни са пусти и като че ли в никакъв случай не е имало живот в тях. Ние всички толкоз доста обичахме Георги, че в никакъв случай няма да има давност ", споделя почернената майка. Тя знае, че за себе си в никакъв случай няма да елементарни безразсъдството, даже за момент.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ