Животът ми го върна тъпкано, но може би заслужено. Ако

Животът ми го върна тъпкано, само че може би справедливо. Ако не бях почувствала на собствен тил болката, която предизвиках на друга жена, в никакъв случай не бих си дала сметка за жестоката си постъпка. На този свят няма безгрешни хора, само че човек не трябва да прави другите нещастни. Бях на 25 години, когато се влюбих в фамилен мъж. И двамата се стараехме да крием връзката си от близките, надявайки се, че това е краткотрайна случка. Никой не знаеше за нашите връзки, досега, в който една позната не ни видя прегърнати. Още на другия ден жена му разбра за мен.

Скандалите ни бяха неизбежни. Оправдавах се, че съм влюбена в брачна половинка й и не мога да пребивавам без него. Днес, анализирайки предишното, си давам сметка, че в случай че познатата ми не беше проговорила, може би връзката ни щеше да се разпадне с времето. Но на този стадий пристрастеността ни беше толкоз мощна, че вместо да ни разделят, офанзивите ни сплотиха още повече. По това време обществото не толерираше извънбрачната обич и сходни феномени бяха необичайност.

Сега никой не е сюрпризиран, че единият от съпрузите има извънбрачна връзка. Целият град говореше единствено за нашата „ обич “. В резултат на рецензиите им, аз реализирах задачата си и съумях да отделя любовника си от жена му и детето. Няколко месеца след развода, двамата се оженихме. Но по време на брачната гала, усетих, че някъде по пътя към успеха, бях изгубила способността си да се веселя. Макар че брачният партньор ми в никакъв случай не го загатна, знам, че от сърце съжаляваше за развода с някогашната си брачна половинка.

Дълги години се пробвах да не помни „ героизма си “, че разруших едно семейство. Изминаха 25 години. Днес с мъжа ми имаме две дъщери, а по-голямата се омъжи преди две години и има бебе. И тогава ориста ми върна злото, което предизвиках на някогашната брачна половинка на мъжа ми и тяхното дете. Не беше минал и месец от раждането на внучката ми, когато шурей ми напусна фамилията си, поради друга жена. От тъга щерка ми направи опит за самоубийство.

Оживя, само че е неработоспособен. Няколко дни след този случай, с мъжа ми бързахме към болничното заведение, когато на паркинга, инцидентно се сблъскахме с някогашната му брачна половинка. Годините бяха заличили омразата посред ни, по тази причина й споделих нещастието, която сполетя щерка ни. И тогава, вместо да ни изкаже състрадание, тя ни погледна и през зъби процеди: „ Сега разбра ли каква болежка ми аргументи? “. Думите й бяха непотребни. Цял живот ще нося прегрешението на плещите си…