Животът ми е като вълна, която ме хвърля в различни

Животът ми е като вълна, която ме хвърля в разнообразни завършения. Иска ми да хвана тази вълна в моя живот, да я прегърна, да се кача със сърфа върху нея и тя да ме откара на брега, където да преживея нещо, а по-късно още веднъж да хвана друга вълна и отново да потегли нанякъде. Иска ми се да съм виновен и да не я изпусна, тъй че да не потъна, а в противен случай - да заставам на гребена на вълната на своя живот. Така в резюме разказа живота си артистът Борислав Вълов пред Lupa.bg. За стотиците си хиляди почитатели той е прочут и с артистичния си псевдоним Ei Bo (Ей Бо). Цветен, деятелен, изпълнен с готовност да внася повече добрина и смисъл в живота на хората. Неговите хумористични видеа в интернет и подкасти като „ ПодКАКст с Ei Bo “ и „ Културна капсула “ се радват на голям триумф.

Борислав Вълов е най-популярен с облиците на Леля ти и Супермам, които са безспорен шлагер в обществените мрежи.  Талантливият артист е един от най-забавните и харесвани комици в родното онлайн пространство. Но наред с желанието да разсмива откровено хората, Ей Бо си слага като задача посредством сатирата да слага и значими публични тематики.

А неотдавна Борислав Вълов направи и своя дебют като публицист, издавайки книгата си „ Защото в твоите очи “. И тази книга е обвързвана с доста значима идея - да превърнем пътищата в по-сигурно място за всички ни. „ Защото в твоите очи “ е покъртителен дебют за любовта, фантазиите и музиката, въодушевен от действителни събития. 

Сред най-новите театрални планове, в които артистът взе участие, са „ Тримата мускетари “, „ Дабъ дешил ине ” и „ Три цялостни обиколки към света ”. Има десетки функции на сцената и в телевизионни продукции и сериали. Борислав Вълов споделя, че е предан на 100% в това, което прави. Вярва, че човек е задължен да живее живота си по допустимо най-смисления метод и в случай че може да оставя диря. Lupa.bg беседва с Ей Бо за дебютния му разказ, за театъра, за " Леля ти " и провокациите в живота и в актьорската специалност. 



Фотограф: Радостина Нинова 

- Боби, познаваме те като артист, познаваме те и от плана „ Леля ти ”, който от интернет се придвижи и на сцената, твоите шеговити видеа са извънредно известни в обществените мрежи. Но в този момент ни изненада и като създател на книгата „ Защото в твоите очи ”. Какво те предизвика да напишеш тази книга и за какво „ Защото в твоите очи? ”

- Това заглавие постоянно първоначално провокира ступор. Но когато започнеш да четеш книгата, разбираш изцяло заглавието. За мен то е допустимо най-подходящото, то е част от целия градеж на книгата. А за какво я написах? Важно ми е да я има. Много от дълго време желаех да напиша книга, още до момента в който бях възпитаник. Винаги съм си поставял тази цел като нещо, което ще се случи доста, доста напред във времето.

В началото ме плашеше да седна да пиша най-обемния книжовен формат. Аз от дълго време пиша разкази, опитвал съм и лирика, само че не мисля, че е моето. Просто късата прозаична форма ми е била забавна и там съм дълбал. Но книгата е нещо доста отговорно и нещо, което изисква време, старания, подготовка, персонално творчество, нюх. Особено, когато пишеш за първи път книга, занапред започваш да откриваш себе си и своя жанр.

Мислех, че ще мога да напиша книга след 30-те. Е, нямам 30 към момента, само че книгата ми към този момент е реалност, което значи, че изпреварих упованията си. Когато започнах да разбирам, че това май ще книга, а не просто роман, осъзнах, че тя няма да е нещо инцидентно в живота ми, че нуждая се да я напиша и би трябвало да го направя. И просто се впуснах в това премеждие. И три години и половина по-късно книгата се появи. От октомври 2021-та до момента - в действителност това е времето, което ми беше належащо да напиша „ Защото в твоите очи ”. Надявам се и отсега нататък да разбирам, че тази книга в последна сметка си струваше.



Фотограф: Моника Маркова

- Ти имаше към този момент значително срещи с читатели, взе участие и на Пролетния панаир на книгата през май пред НДК. В началото на книгата пишеш: „ Има два разновидността. Първи вид: Тази история е за всичко друго, само че не и за любовта. Втори вид: Не е за нищо друго, с изключение на за любовта. “ Какво ти споделиха читателите, които към този момент са се срещнали с твоя текст? Какво би споделил ти през техните очи?

- Посланието с двата разновидността беше едно от най-ранните неща, които написах. Те се появиха, откакто разбрах каква ще ми е тематиката и концепцията, която желая да бъде развита вътре. Всеки един, който към този момент е почнал да чете книгата, в множеството случаи си дава отговор на въпроса. Някои читатели ми дават отговор на въпроса, само че ще запазя в загадка отговорите им най-много поради тези хора, които занапред ще се насочат към книгата. Нека всеки един да има свободно схващане и да може свободно да отговори на този въпрос най-после. Ти прочиташ този въпрос първоначално, преминаваш през книгата и на финала на книгата този въпрос още веднъж се появява. И тогава към този момент можеш да си отговориш.



Ей Бо (вдясно) в спектакъла " Дабъ дешил ине “ на Теди Москов в Драматично-куклен спектакъл " Васил Друмев “ – Шумен 

- Поставяш една доста значима тематика в книгата - войната по пътищата, която за жалост продължава да убива хора. Защо се насочи тъкмо към тази тематика? Имаш ли някакъв персонален претекст?

- Реагирам сбито, когато би трябвало да приказвам за сюжета, защото ми се желае да не разкриваме елементи. В книгата има няколко съществени тематики, само че тази е най-централната. Тя е задача на цялата книга и считам, че занапред ще се трансформира в идея. Много се надявам да се оправя с това. Но знам, че е отговорност. Знам, че е някакъв дълг, който съм си сложил. Ако се преборя за книгата ми и тя успее да остави диря, уповавам се, след години тя да продължава да бъде задача за мен. Иска ми се тази книга да е като писмо напред и за хората след мен, които имат потребност от нея и които ще я припознаят, или които просто ще схванат, че е значима за тях.

Не можех повече да мълча по тематиката за войната по пътищата. Когато започнах да пиша книгата, даже не осъзнавах какъв брой значима ще бъде тази тематика. Но в този момент знам, че не мога да приказвам без тази книга, че тя е моят глас и желая този глас да го насоча към обществото. Ако до момента съм се чувствал беззащитен и безгласен по тематиката за войната по пътищата, то в този момент посредством нея, споделям всичко, което желая.

Книгата е всичко, което мислех да кажа в миналото. Тази тематика е към нас непрестанно. Тя е тежка, безмилостна и безпощадна. Трябва да създадем всичко допустимо и да помогнем нещата да се трансформират. Всеки по-малко, всеки с каквото е кадърен.

Всеки с възгледа си, с думите си или изобщо с това, в което го бива - дано да го употребява като инструмент, с цел да промени света. Защото всеки един от нас също дава нещо друго. Дали ще е силата на думите или силата на организацията, или просто смелостта. Нека да протегнем ръце напред, с цел да има някакъв отпечатък във всички нас. Да успеем да си помогнем и да създадем пътя по-безопасно и по-добро място, в което живеем.

Защото пътят е на всички места към нас. Ние излизаме на открито, ние излизаме на пътя, ние караме или се возим, или сме в превоза. Пътят е пред входа ни, той е пред блока ни, той е някъде там, в профил, на една минута разстояние. Там е пътят. И ние сме част от това. Ние сме виновни, ние сме съпричастни, ние би трябвало да знаем, че не сме изолирани. Пътят визира всички ни. Така че би трябвало да можем да си помогнем и би трябвало да можем да създадем този път по-сигурно място.



- Когато погледнеш един човек в очите, можеш ли да разчетеш дали той е откровен с теб или те лъже?

- В множеството случаи не греша. Успявам да позная. Очите са най-искреният път от човек до човек. Може би не е инцидентно, че това е заглавието на книгата ми, може би не е инцидентно, че в него има очи, може би не е инцидентно, че те са главен детайл. Който прочете ще разбере, че евентуално е по този начин. Няма по какъв начин да се заблудиш - това, което излиза от теб или получаваш насреща през погледа и през очите – то се оцветява незабавно. И ти разбираш дали е ярко или е мрачно.

Аз имам вяра в светлината на човешкия взор, тъй като го срещам всекидневно, срещам го непрестанно, имам вяра абсолютно в това и знам, че тази светлина може да се открие, в случай че в някакъв миг се е изгубила. Може да я добиеш, може да я намериш. Тя е някъде в теб. Просто, с цел да мине през погледа ти, би трябвало да поразровиш себе си, или би трябвало да се промениш, или би трябвало да си смениш логаритъма на душата.

Способен си, тъй като от време на време е обикновено човек да се изгуби, само че може да се откри. И този логаритъм на душата е изменчив. Но имам вяра, че има светлина някъде там, има положително, и ти може да го развиеш, и може да го поставиш начелно място при себе си. И тогава то работи. И тогава очите не лъжат, тогава те са светли. И не приказвам за цвят на очите, а като лъчение.



Фотограф: Радостина Нинова

- Всъщност погледът и очите са извънредно значима част от актьорската специалност.

- О, да, безусловно. Особено в киното.

- И в театъра също по този начин.

- Със сигурност.

- Ще изтъквам едно твое изречение, в което ти казваш за един от твоите герои: „ Алберт не е стъпка, Алберт е скок. ” Книгата ли е най-смелият ти креативен скок досега?

- Чрез тази книга направих една решаваща стъпка. А дали ще се трансформира в скок, ще схвана във времето. Вярвам, че ще е скок. Много ми е мъчно да съпоставям плановете си, само че мисля, че и в театралните планове, в които работя, имам значими стъпки. Надявам се да има още такива стъпки, свързани с неща, по които занапред следва да работя. Мисля, че и в киното съм се борил и съм достигал до значими стъпки, мислейки, че са скокове. Не се трансфораха в скокове, само че нека ми следва.

Моноспектакълът ми „ Леля ти ” също е едно самоуверено решение, което ще стане още по-смело напълно скоро.



- Преди да те попитам за „ Леля ти ” ще споделя едно мое чувство -  че книгата ти „ Защото в твоите очи ” би могла да бъде превърната в пиеса. Лично за мен тя е добра основа за драматургичен текст. Замислял ли си се за драматизация на книгата?

- Много хора към този момент ми споделиха, че виждат в книгата опция да се трансформира в театър. Самият аз съм мислил по този въпрос. Всеки път, когато приказвам за това, съм една концепция по-близо до отговорността да го сбъдна. Да, желая да има сценичен вид, желая да има театър и ще направя всичко допустимо да се оправя и с тази значима задача. Дано другата година или когато му пристигна времето, да има аудитория за спектакъла и в действителност публиката да разбере това, да пристигна в залата, да се озове през сцената и там да види към този момент театралната форма. Това ще бъде едно от най-красивите неща, които биха се сбъднали около „ Защото в твоите очи ”.  



- Пожелавам ти да сбъднеш и тази своя фантазия. „ Леля ти ” има доста почитатели в обществените мрежи, над 300 000 души. Хората реагират с интерес на тези занимателни видеоклипове. Какво ти носи „ Леля ти ” и тези полуреални, полуизмислени истории и случки?

- Когато този облик се появи посредством видеа в интернет, първоначално не чаках, че ще се трансформира в нещо по-голямо. Започнах да работя с екипа на „ Пощенска кутия за приказки ” и те ми помогнаха да изградя този сборен облик и да му дам театрална версия. Не е лека задачата, първоначално бях малко песимистичен дали ще се получи, само че към този момент имам съвсем 20 представления на „ Леля ти. ” Ще показва „ Леля ти “ на 6 юли в кино „ Кабана ” в София, както и в края на август. Предстоят ми още няколко дати за разнообразни градове.

Вярвам, че тези срещи на „ Леля ти ” със феновете ще продължат, имам вяра даже в смяната на „ Леля ти ” – който, както желае може да го разбере. Аз за себе си го разбирам по един съответен метод, който уповавам се към края на годината да мога да изразя. Надявам се, че хората ще се срещат още веднъж и още веднъж с „ Леля ти ”.  

Аз съм почитател на Леля ти. Тя на мен не чак толкоз, може би. Понякога се обръщам към нея за препоръки, когато нуждая се. Намирам точния миг да ѝ кажа нещо, когато се постанова. Тя е съвършен проводник за избрани тематики. Винаги е отсреща.



- Пътуваш доста из страната най-много по отношение на твоите актьорски и креативен планове. Знам, че пътуваш с БДЖ и комичните или неуместни истории, които ти се случват във влака, стават част от разказите в „ Леля ти ”. Как се чувстваш във вагоните и какво е за теб пътуването с БДЖ?

- БДЖ е голяма обществена мрежа. За наша изненада или не, само че доста срещи, доста прекарвания, доста запаметяващи се моменти идват оттова. Когато пусна обява или видео по тематиката, за мое благополучие, те намират метод да доближат до хората, т.е. популяризират се, споделят се. Покрай тях излизат и доста мнения, цялостни с истории, със взаимност, по какъв начин някой е станал очевидец на нещо сходно или пък му се е случило нещо друго. Това, което аз пиша, или ми се случи, някой насреща го е претърпял примерно преди 10 години. Ставаме като едно съсловие, като една обществена мрежа.



Борислав непрекъснато пътува с трен и счита, че БДЖ е като огромна обществена мрежа

- Как предпочиташ да споделяш с твоите фенове - онлайн или тет-а-тет онлайн?

- И двата разновидността. На мен ми харесва да имам връзка с аудиторията си. Наричам моята аудитория „ Чушки с фасул ”. Това е нещо, което измислихме дружно, когато направих 5 000 почитатели в TikTok. Това беше първият миг, в който усетих, че колелото се е завъртяло. Мечтаех да имам някакво име на аудиторията ми, получи се това общество и ми е скъпо да поддържам връзка с тях по всевъзможен метод.

Ценни са ми срещите онлайн, които се случват след представленията ми, скъпи са ми диалозите и с хората в градския превоз или изобщо, където и да е. В която и точка на света да сме, ние сме свързани и се свързваме.

Дали ще получа известие от другия завършек на света или пък от нашата страна от същия град – ние отново ще се срещнем – красиво и инцидентно, само че по най може би неслучайния метод. Какъв е шансът да се срещнеш с някого, тъкмо в този миг, тъкмо там някъде. Това по принцип теоретично не е елементарно. Това не е инцидентно, обаче е опаковано под знака на случайността. Това е най-красивият абсурд, само че в действителност е магията на действителността, магията на телепатията в някакви моменти, магията на срещата. И по този начин хората се свързват и се срещат в живота си и по пътя си. Това е магия в действителност. Животът умее това. Това е част от неговата формула, от неговото умеене да бъде неочакван.

Аз обичам изненадите на живота. И в действителност, когато това нещо се случи, животът като че ли ти споделя да изживееш този миг на 100%, с цел да можеш да го запомниш. И тези мемоари остават. Дали ще бъде цифрово, дали ще бъде онлайн, е еднообразно скъпо за мен. И съм благополучен, че ми се случва всекидневно. И всякога се апелирам да продължи. Мечтая си това нещо да не прекъсва и да продължи в околните и в далечните години и да бъде част от живота ми, тъй като това ми дава смисъл. И аз не преставам да работя и да работя.



 Фотограф: Петър Димов - Българевеца

- Вярваш ли в ориста и в предопределеността - в смисъл, че няма инцидентни неща, приказвам точно за подобен вид срещи, които са се случвали в живота сякаш инцидентно, а в действителност не са инцидентни?

- Абсолютно. За мен случайността е една красива опаковка на неслучайността. Няма нищо инцидентно, всичко си има причина. Винаги диря аргументите, първо диря да си го изясня, да си го проучвам и постоянно намирам отговора за себе си. Това е доста забавен житейски въпрос. Никой няма да може да отговори на 100%. Това отново не е инцидентно. Аз съм податлив да имам вяра, че отговорът е някъде в средата, някои неща, евентуално, са предначертани, само че други са въпрос на персонален избор, тъй че някъде по средата те се срещат. Но и в двата случая няма нищо инцидентно.



" Само до момента в който фотографирам в киното мога да наподобявам така… ", това е написал артистът към тази снимка, оповестена в профила му във фейсбук

- Как се чувстваш в ролята на краля в спектакъла на Шуменския спектакъл „ Тримата мускетари ” и какво предизвикателство беше за теб тази роля?

- Аз искрено съм го казвал на режисьора Ивайло Ненов, че ролята на краля, която сграбчих, ми е доста обичана. Чувствам се на седмото небе, когато съм в зрелище на „ Тримата мускетари ”. Цялостната сила, атмосферата – всичко ме зарежда. Това е огромен театър, в който се смесват разнообразни жанрове и има доста послания. За два часа изживявам цялостен един живот още веднъж и още веднъж, което в действителност би трябвало да става с всеки един театър. Тук с Краля го чувствам мощно и тази роля е като обичан продукт в кошницата ми.



Актьорът в ролята на краля в спектакъла " Тримата мускетари ", подложен в Шуменския спектакъл от режисьора Ивайло Ненов. Фотограф: Явор Мичев

- Тази пролет имахте премиера на постановката „ Три цялостни обиколки към света ”. Там ти си в ролята на еколога бунтовник. По някакъв метод идентифицираш ли се с героя си, защото като младеж и ти носиш в себе си някакъв протест?

- Намерих прилики, тъй като това, което ми се наложи актьорски да доближи с тази роля, разбрах посредством книгата си. Свързвам ги като чувство. Усетих същата тръпка и до момента в който пишех, и до момента в който репетирах пиесата. И си споделих, че нещата се завъртат. Не е инцидентно, че ми се падна тази роля. Не е инцидентно, че това е стадий на пътя ми. Не е инцидентно, че към този момент го играем, че сме на сцена, че имаме първите срещи с публиката.

Много се надявам този театър да намира аудитория, доста ни е значимо да доближаваме до феновете с него. За мен този театър е нещо доста съществено, което се случи в кариерата ми, тази режисура ми е на сърце и ролята ми е значима. Когато прочетох за пръв път пиесата знаех, че щом е на сцена и че щом съм там, значи ще има смисъл за мен. Искам да обикалям още напред с „ Три цялостни обиколки към света ”.



Ей Бо като еколога в спектакъла на DeSta Production и режисьора Камен Коев " Три цялостни обиколки на света " по пиесата на Оля Стоянова. Фотограф: Валентин Петков

- Предпочиташ ли една роля да те изважда от зоната ти на комфорт и обликът да бъде по-далеч от твоя темперамент или искаш персонажът, който би трябвало да изиграеш, да бъде по-близък до теб?

- И двете неща ми харесват.

Всичко, което е обвързвано с театъра ми е обичано. Всички жанрове, всички планове, всичко, което обгръща театъра, ми е любопитно. Не ми се е случвало да се срещна с нещо, обвързвано с театъра, и то да не ми е било значимо. И във всичко, обвързвано с театъра, влагам от себе си.

Понякога ме занимава да намеря близостта с ролята си. Търся сходни черти, намирам в какво си приличаме и къде се доближаваме. Намирам нещо близко и това ме успокоява по доста прелестен метод, само че и виждам да не се отпущам. Гледам по-скоро да намеря оптимално свързаността и да мога да съм ръка за ръка с ролята.

Но другото ми е доста, доста належащо - да изляза отвън зоната на комфорт и ролята да е надалеч от мен, да съм толкоз откъслечен с ролята, че да съумея да стана обвързван. Ей този път да извървя - от това да ми е далечна до това да ми стане близка. Въобще да вървим един против различен, най-после да сме един до различен с ролята, с персонажа ми, да можем да се срещнем, да си стиснем ръцете, откакто сме били на благи разстояние. Този път, който извървяваме актьорите, постоянно ми е харесвал.



Снимки: Личен списък

- Използвам заглавието на твоята ария „ Като цунами “, с цел да те попитам - животът ти като цунами ли е?

- Мисля, че да, тъй като е вълна. И тъй като вълнението, във всеки един смисъл на думата, неспокойствие като придвижване, неспокойствие като страст, неспокойствие като метод на живот, го има в моя живот. И би трябвало да го има и отсега нататък. Може да е просто вълна, която да хвана и да потегля с нея. Когато караш сърф от време на време, падайки, ти още веднъж хващаш вълната, без да потъваш надолу, и изплуваш. Така е и при мен, нагледно казано.

Цунамито е метафора, тъй като същинското цунами е естествено злополучие, пред което всички сме равни. Това е природа и там би трябвало да сме смирени, би трябвало да осъзнаваме, че ние сме част от природата и тя е част от нас и ние би трябвало да вървим с нея ръка за ръка, а не би трябвало да вървим против нея. Трябва да сме в действителност смирени пред природата. Защото естествените бедствия са едно от най-крайните неща. Те са преобръщащи. Това го знаем и го виждаме. Няма значение какъв брой надалеч от нас е едно естествено злополучие – дали е на 3, 30 или 300 километра от нас. То е отново някъде тук, то е на Земята. Така че аз постоянно съм изпитвал едно благоговение пред природата.

А песента ми се трансформира в един прочувствен отзив, даже бих споделил в един прочувствен зов. Възприемам вълната като нещо нагледно, като нещо, с което да опишем страстите си. В живота на Ей Бо има неспокойствие, има такава вълна, която бих желал да хвана.

Всеки е задължен да живее живота си по допустимо най-смисления метод, да оставя диря, в случай че може, все по някакъв метод ще успее, все по някакъв метод е кадърен.

Иска ми да хвана тази вълна в моя живот, да я прегърна, да се кача със сърфа върху нея и тя да ме откара на брега, където да преживея нещо, а по-късно още веднъж да хвана друга вълна и отново да потегли нанякъде.

Иска ми се да съм виновен и да не я изпусна, тъй че да не потъна, а в противен случай - да заставам на гребена на вълната на своя живот.