Животът и в младини, и в старини е един и

Животът и в млади години, и в старини е еднакъв

Когато човек се демонстрира, това демонстрира, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и остарял. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази напреднала възраст и отпадналост, и уязвимост на остарелия. Младият показва семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек би трябвало да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е остарелият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се усили и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, тъй като знаеш, че в него са изискванията на покълване, на поникване, на цъфтене и на връзване. През всички тествания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.

Сега младите се извиняват, че са неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Които влязат в учебното заведение, би трябвало да се учат. Ако си остарял и имаш съзнанието, че си остарял, това е какофония. Ако мислиш, че си млад, и това е какофония. Щом помислиш, че си остарял, това значи, че един ден ще се подмладиш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш - млад - остарял, млад - остарял. А какво е млад и остарял в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е първоначално, а остарелият - в края. Как разбираме музиката? Когато остарее музикантът, не го посрещат с ръкопляскане. Щом приключи концерта, всички се възхищават, публиката ръкопляска - „ бис, бис ", да се пов-тори. Започват от началото да свирят. Значи няколко пъти може да остарее и да се подмлади човек, това е разбиране в музикално отношение. Няма напреднала възраст, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под „ младеж “ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои усеща и качества, това е напреднала възраст. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното отвън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и споделяме: „ Стар човек! “ Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания.

Най-първо хората мислят, че знаят доста, че са всесилни и по тази причина в младините си стават безверници, повече уповават на своята мощ. Като минат 45-50 години, стават набожни, а към 80-та година всички се предават на Бога и имат вяра в невидимия свят. Това е една уязвимост на човешкия разум.

Казват: „ Възможно е човек да позволи всички неразрешени въпроси “. Има въпроси, които в детинство не са разреше ни, само че след 3-4 години се позволяват. Има въпроси, които след 20-30-40 години се позволяват. Има въпроси, които след 120 години се позволяват. Възрастта на индивида не е нищо друго, като се изключи че всичките мъчнотии в разните възрасти се позволяват. Дойдеш до старини, би трябвало да разрешиш най-важният въпрос - за Бога. Понеже, човек като остарее, няма защо да работи. Човек като остарее, се подига. Човек в детството работи с основата на мозъка, след това работи със междинната част на мозъка, а в старини работи с горната част. Всичките работи ще обработи, като няма какво да прави. Той на хоро не върви да играе като момък. По кръчмите не върви да пие вино, стар е и не може. Седи той и не може да се движи, мисли и усеща. Като няма какво да прави, за Бога почне да мисли. За Бога мисли, то е за дома да мислиш. Кой е остарелият човек? Казва: „ Дълго време не съм писал на нашите домашни “. Той споделя, че към този момент близо 50 - 60 години нито едно писмо не е получил. Седи, мисли, стартира да написа писмото, на Господа. Седи и мисли, не запомнил адреса. Забравил адреса на татко си и майка си. Не знае по какъв начин да направи молитва. Не знае по какъв начин да стартира молитвата - значи не знае адреса. Казва: „ Не зная да се апелирам “. Щом някой ми споделя, че не знае да се моли, споделям: „ Забравил си адреса “. Веднъж един ме пита: „ Как да се апелирам? “ Казвам: „ Знаеш по какъв начин да се молиш “.

Старите хора в света са Божествени съкровищници. Те са съкровищници на Божествените придобивки.

Как би трябвало да се гледа на живота? Кой е най-красивият живот? Аз назовавам живот, който да сформира едно цяло от младост до напреднала възраст. И човек в никакъв случай да не съжалява, че е минал през този живот. И като остарее, да е млад, и като е млад, да е остарял. В природата това е. Малкото дете има предпочитание да стане остарял. Старият като остарее, в него има блян да стане млад. Не единствено да има блян, само че като си остарял да се чувстваш, че си млад. Представете си един човек, който е научил смисъла на живота, тъй като старостта е една дупчица. Представете си, че си стар. Като няма никой, ти като малко дете си играеш, търкаляш се в стаята, а пък като пристигна някой, вземеш остарялата форма. Като си отиде оня, отново се търкаляш и си играеш като дете. Питам: кой е в пътя на истината, остарелият или младият? Вие сте не запомнили изкуството да ставате деца. Нали има един стих в Писанието, който споделя: „ Ако не станете като дребните деца, не можете да влезете в Царството Божие “.

Постоянните неща са непреривни. Туй помнете за действителността. Там, дето става едно спиране, то не е действително. При неща, при които не става никакво спиране, тия непреривни неща, те са действителни неща. Дали вие ги съзнавате или не, то е различен въпрос. Но в самите неща, в същността на нещата, дето няма спиране, там е действителното. За образец, в случай че в твоя живот ти в млади години си мислил едно, а в старини - друго, станало е спиране, ти не си бил в действителния живот. Ако ти облажаваш живота на младините си, а не си удовлетворен от живота на старините си, ти не си в действителния живот. Животът и в млади години, и в старини е еднакъв. Но за нас има остарели и млади.

Млад бърка, остарял се изправя. Когато остарелият се изправя, младият добре живее. Има съответствие. Всякога може да съдите от едно потомство какво ще бъде идващото потомство - от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото потомство. От младото потомство, което в този момент живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в настоящето потомство, в младото потомство е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение.

Философия, която не включва тези три детайла: на младия, на възрастния и на остарелия, не е никаква философия. Младият показва началото на живота, оттова, отгдето е излязъл. Той съставлява началото на Истината. Възрастния е зенитът, дето Слънцето е пристигнало, дето всички неща се виждат в един натурален път, тъй като към обяд имаме най-малката сянка и земята е отмерено осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-хубавата форма. Който може да откри своя меридиан, той може да има ясна визия за живота.

Избрано от: „ Книга на живите “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2010 година
Снимка: