Животът е серия от събития, които ние сме създали и

Животът е серия от събития, които ние сме основали и привлекли към себе си. Вселената е също серия от събития, всички от които стават без значение от нашите отзиви за тях.

Всичко просто е и освен това е напълно. Звездите са си на местата. Всяка снежинка, която пада, се приземява тъкмо там, където би трябвало.

Температурата всеки ден е тъкмо такава, каквато би трябвало да бъде – в действителност даже приписването на цифра върху термометъра е някаква преценка за температурата, когато мисли те за нея.

Бурите, наводненията, сушите, ситуацията на реките и планините, орбитите на планетите – всичко това просто е.

Вселената ни се показва с цялото си съвършенство. Няма нищо за сбогуване, тъй като няма нищо за обмисляне и няма никой за обвинение.

Когато знаем, че сътворяваме всичко, от което се нуждаем за личното си битие, сме в позицията да знаем, че сътворяваме цялата ненавист и яд, които храним към другите.

Ние даже сме основали тези други в живота си за да разполагаме с някого, който да упрекваме.

Потребността ни да прощаваме е голяма илюзия. Убеждението, че другите не е трябвало да се отнасят към нас по този начин, както са го създали, е, несъмнено, краен парадокс.

Вселената постоянно работи по метода, по който би трябвало да работи, и по този начин е с всичко в нея – даже и с нещата, преценени от нас като неправилни, неправилни, жестоки или мъчителни.

Желанието ни да подобрим тези неща е също част от съвършената галактика. Как може другите да не са се  отнесли с нас по този начин, както са го създали?

Вместо да сме гневни от метода, по който сме били третирани, без значение от това, какъв брой извънредно сме го решили, би трябвало да се научим да преглеждаме тяхното отношение от друга вероятност.

Те са създали това, което са знаели по какъв начин да създадат в събитията от техния живот. Останалата част от нещата, които носим със себе си, са си наши. Ние си ги имаме.

Ако е ненавист и преценка, тогава това е, което сме избрали да носим със себе си, и това е, което ще раздаваме на другите.

Вие безусловно сте предали контрола върху живота си на тези, които сте решили като сбъркали във връзка с вас.

Научаването да прощаваш включва научаване да коригираш неправилните показа, които си основал със личните си мисли.

След като изчистите мислите си, ще поемете цялостната отговорност за себе си, в това число и за това, по какъв начин се отнасят към вас, и ще стигнете до точката, където прошката не е нещо, което би трябвало да практикувате.

Ще сте коригирали всичките си неправилни показа и ще елиминирате трите източника на недоволството си, които преди всичко основават потребността от сбогуване.

Разбирането на тези „ изкривявания на мисълта “ ще докара до упражняване на прошката и в последна сметка до свободата от нуждата да се прости.

из „ Вашите слаби места “