Най-трудната борба
Животът е низ от старания, справяне с провокации или крушения. Най-трудната битка обаче не се води някъде надалеч или с някакъв нереален конкурент. Това е битката със самите себе си. При нея няма рефери, нито правила, заложени свише. Няма написана отвън самите нас канара, която да бележи резултата. Ние сме по едно и също време и в ролята на съдийската бригада, и на останалите съперници. Всичко. Ако се провалиш – самичък определяш дали да омаловажиш неуспеха или да се стегнеш и да си дадеш право на още един опит. В тази най-трудна битка значимото е да си безкрайно почтен. Със себе си. Най-популярните ни борби:
Свалянето на килограми. Типичен образец за надвиване на самия себе си. И за погрешно слагане на казуса. А той не е в възприятието на апетит, а… в главата. Да промениш мисленето си, а посредством него – метода си на живот. Стигат късата, само че ежедневна гимнастика; пониженото, само че постоянно хранене с подбрани, невисококалорични храни; доста ходене пеш. Но всичко това би трябвало да са част от всекидневието ти, а не детайл от няколкодневни старания. И в този случай хубавите неща стават постепенно, а бързите са лъжливи и кратковременни. Тъкмо в непродължителните фрапантни ограничения е ключът към йо-йо резултата. Седмица полугладно битие и след това бързо наваксване на свалените с тъга килограми.
При отвод от цигари и изобщо от всякаква взаимозависимост. Това е битка със самия себе си, която се митологизира, тъй като мнозина се провалят в нея. Изписани са купища книги, съществува цяла промишленост на антиникотиновите лепенки и дъвки за оставяне на цигарите. А решението е единствено в теб. Познавам десетки някогашни буйни пушачи, отказали цигарите – кой от раз, кой последователно, един поради заболяване, различен тъй като се е убедил, че това са пари, изгорели напразно. Трети се самонаграждава с непохарченото за цигари – образци колкото щеш. Важното е, че тези хора са постигнали това равнище на самоубеденост и мотивация, които са ги създали спечелили в битката със себе си.
При превъзмогване на любовна тъга. От теб зависи дали да се отвориш към света, или да се затвориш в страданието по действителния или идеализиран облик на някогашния обичан. Ти управляваш посоката на мислите си – дали мъчително втренчени обратно или ориентирани към сегашното и изключително в бъдещето. Важно е да не се затваряш и да оставаш въздържан, а да си отворен към хора, към всевъзможни занимания и действия – работа или развлечения. В положение на любовна тъга близките ти се костват скучни, а всички занимания на света – неинтересни. Но безсмислието на целия останал свят отвън любовното злощастие ще стартира да изчезва единствено с действено отношение, а не като се оставиш на течението и пагубната меланхолия.
Справяне с минус на характера. Тази битка е доста сложна. Иска способността да се самонаблюдаваш ненапълно, с цел да идентифицираш минуса, който ти пречи. А по-късно – да преминеш в нахлуване. Как? Като с изпитание, най-малко първоначално, правиш противоположното на това, което ти се желае да сториш. Като дете смятах, че не съм задоволително великодушна. За да се оправя с това, постоянно, щом съучениците ми желаеха каквото и да е, го давах с подготвеност, въпреки нещо вътре в мен да се съпротивляваше. Любимото ми моливчето? – Заповядай! А не бях сигурна дали изобщо ще го видя още веднъж. Забравил си боите за изобразяване? Ползвай от моите и така нататък Беше нещо като автотренинг, до момента в който в един миг престанах да се възнамерявам в сходни обстановки. Ако си срамежлив, макар че ти е мъчно, приказва с непознати хора. Пътуванията във влакове и рейсове, да вземем за пример, са естествено място за завързване на сходни диалози. Ужасяваш се да вземеш думата пред други хора? Направи го, макар че гласът изменнически трепери. Напиши си една-две опорни думи, с цел да ти е по-лесно, само че просто го направи. Не се отхвърляй. Победи страха като се изправиш против него. Мързелът – като изпълниш всичко от листата със задания. Неспособността да вършиш нещо – да готвиш, да караш колело или кола, просто като се опитваш да го направиш. Отново. Въпреки недобрия резултат през вчерашния ден.
Кой е отговорен при крах? Ние или другите? Има обстановки, когато и събитията не оказват помощ. Но по този начин е единствено от време на време. Ако е постоянно, казусът си ти. Особено щом при едни и същи условия сме сложени освен ние, само че и всички останали участници в „ надпреварата “, оправдания няма. Причината сме ние. Колкото по-скоро го разберем и захвърлим уютното, само че непродуктивно „ другите са ни отговорни “, толкоз има възможност шансът да е с нас. Защото неговото име съответствува с нашето.
Свалянето на килограми. Типичен образец за надвиване на самия себе си. И за погрешно слагане на казуса. А той не е в възприятието на апетит, а… в главата. Да промениш мисленето си, а посредством него – метода си на живот. Стигат късата, само че ежедневна гимнастика; пониженото, само че постоянно хранене с подбрани, невисококалорични храни; доста ходене пеш. Но всичко това би трябвало да са част от всекидневието ти, а не детайл от няколкодневни старания. И в този случай хубавите неща стават постепенно, а бързите са лъжливи и кратковременни. Тъкмо в непродължителните фрапантни ограничения е ключът към йо-йо резултата. Седмица полугладно битие и след това бързо наваксване на свалените с тъга килограми.
При отвод от цигари и изобщо от всякаква взаимозависимост. Това е битка със самия себе си, която се митологизира, тъй като мнозина се провалят в нея. Изписани са купища книги, съществува цяла промишленост на антиникотиновите лепенки и дъвки за оставяне на цигарите. А решението е единствено в теб. Познавам десетки някогашни буйни пушачи, отказали цигарите – кой от раз, кой последователно, един поради заболяване, различен тъй като се е убедил, че това са пари, изгорели напразно. Трети се самонаграждава с непохарченото за цигари – образци колкото щеш. Важното е, че тези хора са постигнали това равнище на самоубеденост и мотивация, които са ги създали спечелили в битката със себе си.
При превъзмогване на любовна тъга. От теб зависи дали да се отвориш към света, или да се затвориш в страданието по действителния или идеализиран облик на някогашния обичан. Ти управляваш посоката на мислите си – дали мъчително втренчени обратно или ориентирани към сегашното и изключително в бъдещето. Важно е да не се затваряш и да оставаш въздържан, а да си отворен към хора, към всевъзможни занимания и действия – работа или развлечения. В положение на любовна тъга близките ти се костват скучни, а всички занимания на света – неинтересни. Но безсмислието на целия останал свят отвън любовното злощастие ще стартира да изчезва единствено с действено отношение, а не като се оставиш на течението и пагубната меланхолия.
Справяне с минус на характера. Тази битка е доста сложна. Иска способността да се самонаблюдаваш ненапълно, с цел да идентифицираш минуса, който ти пречи. А по-късно – да преминеш в нахлуване. Как? Като с изпитание, най-малко първоначално, правиш противоположното на това, което ти се желае да сториш. Като дете смятах, че не съм задоволително великодушна. За да се оправя с това, постоянно, щом съучениците ми желаеха каквото и да е, го давах с подготвеност, въпреки нещо вътре в мен да се съпротивляваше. Любимото ми моливчето? – Заповядай! А не бях сигурна дали изобщо ще го видя още веднъж. Забравил си боите за изобразяване? Ползвай от моите и така нататък Беше нещо като автотренинг, до момента в който в един миг престанах да се възнамерявам в сходни обстановки. Ако си срамежлив, макар че ти е мъчно, приказва с непознати хора. Пътуванията във влакове и рейсове, да вземем за пример, са естествено място за завързване на сходни диалози. Ужасяваш се да вземеш думата пред други хора? Направи го, макар че гласът изменнически трепери. Напиши си една-две опорни думи, с цел да ти е по-лесно, само че просто го направи. Не се отхвърляй. Победи страха като се изправиш против него. Мързелът – като изпълниш всичко от листата със задания. Неспособността да вършиш нещо – да готвиш, да караш колело или кола, просто като се опитваш да го направиш. Отново. Въпреки недобрия резултат през вчерашния ден.
Кой е отговорен при крах? Ние или другите? Има обстановки, когато и събитията не оказват помощ. Но по този начин е единствено от време на време. Ако е постоянно, казусът си ти. Особено щом при едни и същи условия сме сложени освен ние, само че и всички останали участници в „ надпреварата “, оправдания няма. Причината сме ние. Колкото по-скоро го разберем и захвърлим уютното, само че непродуктивно „ другите са ни отговорни “, толкоз има възможност шансът да е с нас. Защото неговото име съответствува с нашето.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ