Посланията на Лев Толстой към света
Животът е огромно и съществено нещо и всички ние през този къс интервал от време, което ни е обещано, би трябвало да се стараем да намерим своето предопределение и колкото е допустимо по-добре да го осъществим.
Има два метода на знание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неминуем метод. Но прониквайки в живота на друго създание - човек, звяр,растение, дори камък - го опознаваш от вътрешната страна, съединявайки, възстановявайки нарушеното сред нас единение. Това е поетически подарък. Това е обич.
Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да има вяра в гибелта - в това, че усъвършенстването се приключва. Това, което се стреми към съвършенството, единствено трансформира формата си.
От млади години започнах прибързано да проучвам всичко и безмилостно да унищожавам. Често съм се боял и съм мислел - у мен няма да остане нищо цяло; само че ето, че остарявам, а имам у себе си доста нещо цяло и невредимо, повече, в сравнение с у другите хора. Дали средството на разбора ми е било мощно или изборът ми е бил правилен, само че от дълго време към този момент не унищожавам.
Не зная дали моята капка дълбае, а тя несъзнателно все капе.
Приковеш ли взор към плодовете на положителното, преставаш да го правиш, освен това - с това че го гледаш, го разваляш, ставаш суетлив, пасивен. Онова, което си направил, ще бъде същинско положително единствено, когато тебе не ще те има, с цел да го разваляш.Сей, сей със съзнанието, че не ти, дребосъче, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш премията за него, и го правиш с любов - то е същинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, дребосъче, а това в тебе, което сее.
Властта като принуждение се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо,което не е висше съгласно условията на сърцето и разсъдъка.
Да се бориш против насилието с принуждение значи да поставиш ново принуждение на мястото на остарялото... Колкото ужасно и мъчно да е ситуацията на индивида, който живее християнски живот измежду живот, почиващ на принуждение, той няма различен излаз с изключение на битка и всеотдайност - всеотдайност до дъно.
Политическо изменение на обществения строй е невероятно. Изменението е единствено нравствено, вътре в индивида. Но по какъв метод ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, само че за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение във връзка с всички, единствено не във връзка с себе си.
Все чаках нещо да се случи през интервала, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да пристигна извън, е нищо спрямо това, което може да се случи вътре в индивида.
Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, дано огледа по какъв начин на другия край постоянно се съчетават нелепостта и егоизмът.
Когато живееш за себе си, търсиш другарство с хора, които могат на теб да бъдат потребни - те са все богати, мощни, задоволени. Затова точно, когато живееш за себе си и се огледаш внезапно в близост си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш потребен, коства ти се, че на никого не си необходим. Но в случай че си схванал, че животът е служене на другите, ще търсиш другарство с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.
Истинска любов е единствено онази, за която няма граници за жертвите - чак до гибел.
Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е единствено, когато постоянно съществувалата и съществуваща любов сред теб и хората е нарушена от нещо и би трябвало единствено да се постараеш да отстраниш това, което нарушава тази любов, постоянно свързваща хората - тя постоянно съществува.
Много значимо: свободата на волята е схващане за своя живот. Освободен е оня,който осъзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към осъществяване на закона на своя живот.
Целият живот, който повеждам, наподобява, че е единствено едно напипване, а би трябвало твърдо да се сложи целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да вършим единствено едно- положително на хората: да ги обичаме и да им оказваме помощ у тях да има от ден на ден любов и по-малко необич. Eдинствено любов искам на хората, единствено за нея работя.
Както златото се получава посредством промиване, по този начин е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
