Животът е безценен подарък от Бог. Подарък, който ни се

Животът е скъп подарък от Бог. Подарък, който ни се подарява единствено един път. Затова би трябвало деликатно да изберем по какъв начин ще живеем. Животът, който ни се дава не е филм, който да превъртаме още веднъж и още веднъж. Нито книга, която да разлистваме.

Не може да върнем времето обратно. Време, което минава незабелязано. Време, което би трябвало да ценим. Ти самичък избираш какъв да бъде твоят живот. Тъгата участва в менюто, да. Но от теб зависи дали ще е твоя спътница вечно.

Животът може и да е сложен от време на време. Да те изпитва. Да те ранява. Да те удря. Да те поваля.  Но ти самичък избираш – ще се изправиш ли или ще останеш долу, повален.

Достоевски е споделил, че би трябвало да обичаш живота си повече от неговия смисъл.

Защото от време на време търсенето на смисъл е на вятъра пропиляно време.

Смисълът на живота е в това да живееш. Да му се наслаждаваш. На всяка минута. Всяка секунда живот.

Всичко е краткотрайно. Дори и ние, хората. Птиците. Животните. Идваме тук. На земята. Живеем. И след това си отиваме. Отиваме някъде другаде. И остава единствено загатна за нас. И за това какви хора сме били.

Помни, че нищо не е изгубено, до момента в който към момента дишаш. И си жив. Защото всичко е допустимо. Стига да го искаш мощно.

И не забравяй, че най-хубавите неща в този живот са безвъзмездни. Любовта. Добротата. Усмивките. Не костват нищо.

Живей живота, който обичаш. И който искаш. Следвай това, което те прави благополучен. И което кара сърчицето ти мощно да тупти, а очичките да светят.

Не се съобразявай с останалите хора. И с тези, които ти споделят „ невероятно е да се случи на теб “, „ шегуваш ли се, това е неуместно “.

Следвай сърцето си. Довери му се. То най-добре от всички знае, накъде да те води. В света на щастието. И на любовта.

Да, няма живот без неточности. Без болежка. Но човешкото сърце може да издържи на всичко. О, то е толкоз мощно. Един ден животът ще се реваншира за сълзите и тъжните моменти. С щастливи такива. Само почакай. Само повярвай.

Никога не е късно да опиташ нещо, което постоянно си желал, само че страхът те е спирал да го направиш.

Никога не е късно да започнеш изначало.

Никога не е късно да обичаш.

Да се влюбиш.

Да бъдеш благополучен.

И да се превърнеш в индивида, който постоянно си мечтаел да бъдеш.

От теб зависи.

И силата на фантазиите ти.

Вярата ти в теб самия.

В живота.

В Бог.