Пет неща, в които Айнщайн е бил обикновен човек
Животът постоянно не е елементарен, изключително когато си талант. Нека забележим какво друго сближава популярния физик с всеки един от нас.
За това оказва помощ оповестеният преди дни списък със свободен достъп до текстовете на Айнщайн – транскрибиран, преведен на британски и с исторически анотации, „ Дигиталният Айнщайн “, план на „ Принстън Юнивърсити Прес “, се гмурка надълбоко в ранните години на учения.
„ Това е Айнщайн преди да стане прочут, споделя историкът от Калифорнийския софтуерен институт Даяна Кормос-Буквалд, шеф на плана, който основава архива, колаборация сред Принстън, Калифорнийския софтуерен институт и Еврейския университет в Йерусалим.
„ Материалът е деликатно подбиран и анотиран в последните 25 години. “
Архивираните писма, лекции и други документи превеждат читатели от свидетелството му за раждане от 1879 година до писмата, които написа на 44-ия си рожден ден през 1923 година, директно след Нобеловия успех от 1921 година Тези документи разкриват човешката страна на гения на 20. век, който в доста връзки е бил като всеки от нас.
1. Не е съумял да стартира мечтаната работа
През 1902 година Айнщайн е назначен в Швейцарското патентно ведомство, откакто бил отчаян в очакванията си да стане академични учител.
„ До огромна степен повода е в него – той не е бил най-хубавия студент – споделя историкът Мат Стенли от Университета на Ню Йорк. „ Държал се е неуважително с преподавателите и пропущал часове, тъй като знаел, че по този начин или другояче ще мине. Затова, когато изискал рекомендации, не ги получил. “
Звучи ли ви познато? Почерпете ентусиазъм от това: безинтересната работа не е попречила на Айнщайн да преследва фантазиите си.
„ Семейството на Айнщайн било въвлечено в електрониката, а патентният офис е бил свят, който му е бил добре прочут – споделя историкът от Масачузетския софтуерен институт Дейвид Кейзър, създател на книгата How the Hippies Saved Physics (Как хипитата избавиха физиката).
Натоварен с установяване на стабилността на правилата, които стоят зад новите изобретения, Айнщайн все пак не спрял да развива гения си и пренесъл тези умения в научната работа, чиято кулминационна точка бил издаденият през 1905 година труд, с който печели Нобеловата премия, наред с откритията за скоростта на светлината, държанието на атомите, и фамозната формула E = mc².
