Невероятната история на монасите, които промениха света
Живот в уединение, изпълнен с молебствия и интензивен труд – по този начин най-кратко може да бъде разказано всекидневието на монасите. През Средновековието те се трансформирали в същински пазители на класическите познания и имали достъп до литературни творби и научни писания, изцяло непознати на множеството хора по това време. По тази причина не е изключително изненадващо, че едни от най-значимите открития, направени по това време, са дело точно на монаси.
Примерите в това отношение са доста. През XI в. Ейлмер от Малмсбъри, въодушевен от легендата за Дедал и сина му Икар, решил да извърши един дръзновен опит . Той прикрепил към ръцете си приспособление, наподобяващо на делтаплан и скочил от кула, висока 25 м. Ейлмер съумял да прелети към 200 м ., преди да падне на земята, при което счупил двата си крайници. През XIII в. францисканският духовник Роджър Бейкън пък се трансформирал в един от основоположниците на актуалната просвета. В работата си той следвал правилото, че провеждането на опити е ключът към доказването на всяка доктрина. Бейкън показал концепции за построяването на летящи машини, моторизирани кораби и даже коли , а и станал първият европеец, описал потреблението на барут. В идващите редове може да научите повече за други монаси, оставали незаличима диря в историята с помощта на направените от тях открития.
Механичният часовник
„ Часовникът, а не парната машина, е моторът на индустриалната епо ха “, написа известният историк Луис Мъмфорд. Дори и през днешния ден, огромна част от нашите ежедневни действия са свързани с отброяването на времето. Средновековните манастири, където животът бил зависещ на прецизния ред, представлявали самобитни убежища от мрачния и безреден свят след рухването на Римската империя. По тази причина, монасите се нуждаели от надеждно средство, с което да знаят по кое време е станало време за молитва. В продължение на епохи били употребявани слънчеви и водни часовници, само че не постоянно можело да се разчита на тях. Какво да вършат монасите, когато денят е заоблачен? Или когато е толкоз студено, че водата замръзва? С търсенето на решение на този проблем се захванал Жербер д‘Орийак . През 996 година той изобретил устройство, с помощта на което камбаните на манастирите почнали да звънят на равни шпации. Именно то стои в основата на механичните часовници, работещи благодарение на зъбни колела. Самият Жербер д‘Орийак след това се трансформирал в една от най-значимите персони през Средновековието, само че е по-известен с друго име – папа Силвестър II. Като глава на Римокатолическата черква, той оказал помощ за развиването на университетските стратегии, въвел арабските числа и пръв почнал да преподава така наречен квадривиум, състоящ се от аритметика, геометрия, астрономия и музика.
Un des tournants méconnus de l’histoire économique en Europe s’écrit à Venise, en 1494.
Un moine nommé Luca Pacioli y publie le premier manuel de comptabilité en partie double. Ce texte va durablement transformer l'organisation du commerce. Fil
Примерите в това отношение са доста. През XI в. Ейлмер от Малмсбъри, въодушевен от легендата за Дедал и сина му Икар, решил да извърши един дръзновен опит . Той прикрепил към ръцете си приспособление, наподобяващо на делтаплан и скочил от кула, висока 25 м. Ейлмер съумял да прелети към 200 м ., преди да падне на земята, при което счупил двата си крайници. През XIII в. францисканският духовник Роджър Бейкън пък се трансформирал в един от основоположниците на актуалната просвета. В работата си той следвал правилото, че провеждането на опити е ключът към доказването на всяка доктрина. Бейкън показал концепции за построяването на летящи машини, моторизирани кораби и даже коли , а и станал първият европеец, описал потреблението на барут. В идващите редове може да научите повече за други монаси, оставали незаличима диря в историята с помощта на направените от тях открития.
Механичният часовник
„ Часовникът, а не парната машина, е моторът на индустриалната епо ха “, написа известният историк Луис Мъмфорд. Дори и през днешния ден, огромна част от нашите ежедневни действия са свързани с отброяването на времето. Средновековните манастири, където животът бил зависещ на прецизния ред, представлявали самобитни убежища от мрачния и безреден свят след рухването на Римската империя. По тази причина, монасите се нуждаели от надеждно средство, с което да знаят по кое време е станало време за молитва. В продължение на епохи били употребявани слънчеви и водни часовници, само че не постоянно можело да се разчита на тях. Какво да вършат монасите, когато денят е заоблачен? Или когато е толкоз студено, че водата замръзва? С търсенето на решение на този проблем се захванал Жербер д‘Орийак . През 996 година той изобретил устройство, с помощта на което камбаните на манастирите почнали да звънят на равни шпации. Именно то стои в основата на механичните часовници, работещи благодарение на зъбни колела. Самият Жербер д‘Орийак след това се трансформирал в една от най-значимите персони през Средновековието, само че е по-известен с друго име – папа Силвестър II. Като глава на Римокатолическата черква, той оказал помощ за развиването на университетските стратегии, въвел арабските числа и пръв почнал да преподава така наречен квадривиум, състоящ се от аритметика, геометрия, астрономия и музика.
Un des tournants méconnus de l’histoire économique en Europe s’écrit à Venise, en 1494.
Un moine nommé Luca Pacioli y publie le premier manuel de comptabilité en partie double. Ce texte va durablement transformer l'organisation du commerce. Fil
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ