Биертан - градчето, в което има само един развод за цели 300 години
Живописният Биертан е село в централната част на Румъния. То е едно от най-важните саксонски селища с укрепени църкви в Трансилвания, които са обекти на Световното културно завещание на ЮНЕСКО от 1993 година
Биертан е като че ли заледен в предишното. Пътуващите с коне каруци към момента са част от всекидневието, а локалните поданици се събират на селищните площади, с цел да търгуват със стоките си. В сърцето на селото, на върха на висок рид, се извисява черква от 15-ти век.
Вътре в църквата, по протежението на една от крепостните ѝ стени, е ситуирана дребна постройка с вътрешна стая, малко по-голяма от килер. В продължение на 300 години фамилните двойките, чиито бракове са били пред неуспех, са се оказвали тук, затворени, в някой случаи в продължение на шест седмици, от локалния свещеник с вярата, че ще изгладят проблемите си и ще предотвратят развода.
Лутеранството, религията на трансилванските саксонци, управлявала множеството аспекти от живота на хората и макар че разводът бил позволен при избрани условия - като прелюбодеянието - се предпочитало двойките да запазят своя съюз. Затова в предишното мъж и жена, които желали бракоразвод, трябвало да посетят епископа, който ги пращал в по този начин наречения “брачен затвор”. Така се разбирало дали разликите сред двамата съпрузи можели да се преодолеят и да се избегне раздялата.
"Брачният затвор се е явявал като тип инструмент за запазването на обществото в реда на старите християнски догми ", изясни Улф Зиглер, актуалният свещеник на дребното градче.
Зиглер отбелязва, че в предишното дамите и децата са били мощно подвластни от мъжете и е било за предпочитане фамилията да остане дружно. Според законите в градчето, в случай че мъж се разведе един път, то той е задължен да даде половината от имането си на дамата. Ако обаче се разведе повторно - втората брачна половинка няма право да получи нищо.
Благодарение на храма, и по-точно на неговата пристройка, за интервала от 300 години в Биертан има единствено един бракоразвод. Може би не е толкоз изненадващо обаче, че повода, заради която жителите на Биертан са избягвали раздялата, е била надалеч по-прагматична. "Причината множеството двойки да останат дружно евентуално не е била обич, а по-скоро нуждата да излязат от тясната стаичка, с цел да продължат живота си ", кавза Зиглер. "Шест седмици са доста дълъг интервал на неявяване, след който обезпечаването на прехраната за цяла година напред става извънредно трудно”.
В момента, несъмнено, дребното нищожно обзаведено помещение е превърнато в музей, само че някои от жителите на Биертан имат вяра, че даже и в наши дни този "семеен карцер " може да послужи за образец на модерните двойки.
Биертан е като че ли заледен в предишното. Пътуващите с коне каруци към момента са част от всекидневието, а локалните поданици се събират на селищните площади, с цел да търгуват със стоките си. В сърцето на селото, на върха на висок рид, се извисява черква от 15-ти век.
Вътре в църквата, по протежението на една от крепостните ѝ стени, е ситуирана дребна постройка с вътрешна стая, малко по-голяма от килер. В продължение на 300 години фамилните двойките, чиито бракове са били пред неуспех, са се оказвали тук, затворени, в някой случаи в продължение на шест седмици, от локалния свещеник с вярата, че ще изгладят проблемите си и ще предотвратят развода.
Лутеранството, религията на трансилванските саксонци, управлявала множеството аспекти от живота на хората и макар че разводът бил позволен при избрани условия - като прелюбодеянието - се предпочитало двойките да запазят своя съюз. Затова в предишното мъж и жена, които желали бракоразвод, трябвало да посетят епископа, който ги пращал в по този начин наречения “брачен затвор”. Така се разбирало дали разликите сред двамата съпрузи можели да се преодолеят и да се избегне раздялата.
"Брачният затвор се е явявал като тип инструмент за запазването на обществото в реда на старите християнски догми ", изясни Улф Зиглер, актуалният свещеник на дребното градче.
Зиглер отбелязва, че в предишното дамите и децата са били мощно подвластни от мъжете и е било за предпочитане фамилията да остане дружно. Според законите в градчето, в случай че мъж се разведе един път, то той е задължен да даде половината от имането си на дамата. Ако обаче се разведе повторно - втората брачна половинка няма право да получи нищо.
Благодарение на храма, и по-точно на неговата пристройка, за интервала от 300 години в Биертан има единствено един бракоразвод. Може би не е толкоз изненадващо обаче, че повода, заради която жителите на Биертан са избягвали раздялата, е била надалеч по-прагматична. "Причината множеството двойки да останат дружно евентуално не е била обич, а по-скоро нуждата да излязат от тясната стаичка, с цел да продължат живота си ", кавза Зиглер. "Шест седмици са доста дълъг интервал на неявяване, след който обезпечаването на прехраната за цяла година напред става извънредно трудно”.
В момента, несъмнено, дребното нищожно обзаведено помещение е превърнато в музей, само че някои от жителите на Биертан имат вяра, че даже и в наши дни този "семеен карцер " може да послужи за образец на модерните двойки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ