Смъртта и катастрофите
Живите мъртви не е фентъзи, а натурализъм
Смъртта и злополуките. Емоционалният български рекет, който победи през медиите при всяка персонална покруса, набивана през новините като общонационална, придобива патологични размери и от дълго време се е трансформирал в систематичен тормоз. Мечтая за времето когато злополуките на пътя биваха отразявани единствено когато бяха огромни, както е сегашната, само че без придихания и прочувствена нервност. Само суха, къса информация. И това беше по-разумно. Сега през тези вести, мотиви за които постоянно е имало и ще има, което в огромна степен не ги прави вести, се набира и адреналин. Те са „ същински екшън “ риалити.
Киното умря! Друсането със гибелта онлайн по малкия екран към този момент е по-истинско. По-живо даже от секса по малкия екран. А още по-добре онлайн и без телевизия. Борис Виан имаше оракулски прозрения в това. Отвратителна потребителска зомби просвета, която избуява за сметка на непознати нещастия. Живите се друсат от гибелта на мъртвите. Ако не кажат по новините, че някой е починал няма да схванеш, че си жив. Чувстват живота единствено когато други го изгубят. Живите мъртви не е фентъзи, а натурализъм. Навират ми в очите непозната покруса, с цел да убедят себе си и мен, че сме огромни щастливци, тъй като сме оживели да гледаме по новините по какъв начин другите умират. Показват всяка вечер като извънредно прекарване вест, която в действителност е единственият сигурен факт от началото на човечеството до неговия край – гибелта. Не, с цел да я помним като неизбежна и да не се опасяваме от нея, каквото е християнското благовестие, а с цел да не стопираме да я претърпяваме като потрес, незаслуженост, извънредност, призрачен сън и краят на всичко.
Най-дълбоката неистина за гибелта е скрита в последното – внушението, че е край, а другите, по-малки неистини от изнудваческо-сантименталния пласт, са уморителни и досадни атрибути на по-глобалната търговия за човешката душа. Въртят ги всяка вечер по новините, с цел да се даде подтекст на огромната неистина. Не го вършат с предумисъл, а от нелепост и несериозност. Мислят, че публиката желае тъкмо това, само че са прави единствено на половина. Хората са родени с безсмъртна душа и колкото и да са не запомнили това, то си стои, запечатано в тях. Такава една патетика против официозната, която си е жив гнет.
Смъртта и злополуките. Емоционалният български рекет, който победи през медиите при всяка персонална покруса, набивана през новините като общонационална, придобива патологични размери и от дълго време се е трансформирал в систематичен тормоз. Мечтая за времето когато злополуките на пътя биваха отразявани единствено когато бяха огромни, както е сегашната, само че без придихания и прочувствена нервност. Само суха, къса информация. И това беше по-разумно. Сега през тези вести, мотиви за които постоянно е имало и ще има, което в огромна степен не ги прави вести, се набира и адреналин. Те са „ същински екшън “ риалити.
Киното умря! Друсането със гибелта онлайн по малкия екран към този момент е по-истинско. По-живо даже от секса по малкия екран. А още по-добре онлайн и без телевизия. Борис Виан имаше оракулски прозрения в това. Отвратителна потребителска зомби просвета, която избуява за сметка на непознати нещастия. Живите се друсат от гибелта на мъртвите. Ако не кажат по новините, че някой е починал няма да схванеш, че си жив. Чувстват живота единствено когато други го изгубят. Живите мъртви не е фентъзи, а натурализъм. Навират ми в очите непозната покруса, с цел да убедят себе си и мен, че сме огромни щастливци, тъй като сме оживели да гледаме по новините по какъв начин другите умират. Показват всяка вечер като извънредно прекарване вест, която в действителност е единственият сигурен факт от началото на човечеството до неговия край – гибелта. Не, с цел да я помним като неизбежна и да не се опасяваме от нея, каквото е християнското благовестие, а с цел да не стопираме да я претърпяваме като потрес, незаслуженост, извънредност, призрачен сън и краят на всичко.
Най-дълбоката неистина за гибелта е скрита в последното – внушението, че е край, а другите, по-малки неистини от изнудваческо-сантименталния пласт, са уморителни и досадни атрибути на по-глобалната търговия за човешката душа. Въртят ги всяка вечер по новините, с цел да се даде подтекст на огромната неистина. Не го вършат с предумисъл, а от нелепост и несериозност. Мислят, че публиката желае тъкмо това, само че са прави единствено на половина. Хората са родени с безсмъртна душа и колкото и да са не запомнили това, то си стои, запечатано в тях. Такава една патетика против официозната, която си е жив гнет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ