Татяна Станева: Мислех, че няма по-страшно от окупацията, сега разбрах, че не е така
" Живи сме - това е основното, което ни дава причина да честваме. Не знаеш какво те чака всяка нощ ", сподели пред БНР бесарабската българка Татяна Станева, която сега е в Киев.
" Когато има сирена, предизвестие, аз към този момент не мога да дремя. Отиваме в коридора, седим, чакаме, като че ли като си безсънен, можеш по-добре да реагираш, в случай че стане нещо. Страшно е. Изтощението. Да се събудиш от гърмеж - треперят крайници, ръце, през нощта ти не можеш да осъзнаеш какво става, а единствено се плашиш и това остава дълбока контузия ", описа тя.
Относно наводненията след взривяването на язовир " Нова Каховка ", Станева разяснява:
" Това е нечовешко. Това е извън всички червени линии. Светът продължава да гледа това, да си го разисква и да мълчи. Мислих, че няма нищо по-страшно от окупацията. Сега разбрах, че има и по-страшни неща. В един миг губиш всичко, което си градил цялостен живот, без никаква вяра да се върнеш. Не знам какво усещат тези хора ".
Около 42 000 души са изложени на риск след разрушаването на язовирната стена на Нова Каховка
" Най-важно е хората да оцелеят ", уточни тя, само че добави:
" Тази къща някой я е градил целия си живот. Защо да живее? Много остарели хора не желаят да се махат. Насила ги качват на лодката. Това е смут. Аз персонално ги разбирам. Аз бих предпочела там да умра, само че да не отивам някъде. Къде да отиваш? Къде ни желаят толкоз и ни чакат с обятия? На кого му трябваш на непозната земя? ".
" Няма разделяне на българи, гагаузи, молдовци. Сега всички сме украинци, тъй като имаме една болежка. Ние живеем тук, това е нашият дом. Не може да не ни боли ", показа още Татяна Станева.
" Когато има сирена, предизвестие, аз към този момент не мога да дремя. Отиваме в коридора, седим, чакаме, като че ли като си безсънен, можеш по-добре да реагираш, в случай че стане нещо. Страшно е. Изтощението. Да се събудиш от гърмеж - треперят крайници, ръце, през нощта ти не можеш да осъзнаеш какво става, а единствено се плашиш и това остава дълбока контузия ", описа тя.
Относно наводненията след взривяването на язовир " Нова Каховка ", Станева разяснява:
" Това е нечовешко. Това е извън всички червени линии. Светът продължава да гледа това, да си го разисква и да мълчи. Мислих, че няма нищо по-страшно от окупацията. Сега разбрах, че има и по-страшни неща. В един миг губиш всичко, което си градил цялостен живот, без никаква вяра да се върнеш. Не знам какво усещат тези хора ".
Около 42 000 души са изложени на риск след разрушаването на язовирната стена на Нова Каховка
" Най-важно е хората да оцелеят ", уточни тя, само че добави:
" Тази къща някой я е градил целия си живот. Защо да живее? Много остарели хора не желаят да се махат. Насила ги качват на лодката. Това е смут. Аз персонално ги разбирам. Аз бих предпочела там да умра, само че да не отивам някъде. Къде да отиваш? Къде ни желаят толкоз и ни чакат с обятия? На кого му трябваш на непозната земя? ".
" Няма разделяне на българи, гагаузи, молдовци. Сега всички сме украинци, тъй като имаме една болежка. Ние живеем тук, това е нашият дом. Не може да не ни боли ", показа още Татяна Станева.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




