Четирите годишни времена на Любовта - МИРО ДИМИТРОВ
ЖИВЕЙ
Готов ли си в този момент, да ти опиша една история?
Дали е твойта или мойта, това е просто притча..
Дошли сме ний на този свят,
да свърши всеки нещо значимо.
Намери какъв е твоят поминък
и времето не пилей си ти на вятъра.
Раздавай себе си и помогни,
работи старателно, завоюва,
и в хаоса ти чуй сърцето си
и в неговия звук се откри.
Обичай, уважавай,
честичко се смей,
от време на време плачи, само че побеждавай..
Абе, просто същински ЖИВЕЙ!
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
Снощи до момента в който седях си добродушно самичък,
дочух у нас да се промъква някой,
влезнал беше без да знам,
с мрака – той самият Дявол …
Да се стъписам нямах време,
а и стори ми се той прочут,
в ръцете си държеше мойто задължение,
всяко съмнение, горест и гняв.
Тогаз той седна и впери погледа си черен в мен.
Попитах го – Защо пристигнал си?
Нима това е сетният ми ден?
А той засмя се и отвърна:
-Съвсем не съм завършил с теб,
пристигнал съм в пътя да те върна,
млад, самозабравил се поет…
-Тук ще съм за малко,
по този начин, че слушай и помни,
да … фантазиите ти са сладки,
само че действай, работи и ги сбъдни.
В противоположен случай аз ще ти ги взема,
не се съмнявай и за момент в това.
За мене ще е сладко да лишава..
фантазиите ти и да ги трансформира в горест.
Но преди да го направя,
задължен съм да те предупредя,
от мене по-голям демон има
и той се крие в твоята душа…
-Какво приказваш? – учуден попитах аз.
А Лукавият отвърна:
– Във всяко ваше хорско съмнение, боязън
или пък за героизъм отвращение
се крие дяволския глас.
Тогава той стана
и потегли към вратата в мрака…
-Почакай!- извиках.
-Кажи ми на фантазиите Ти цената!
Без да се обръща той отвърна:
– Цената я избираш ти,
пръстта в злато можеш да превърнеш,
зависи какъв брой са огромни твоите мечти…
– Ще мине време, отново при тебе ще се върна,
а по какъв начин ще ме посрещнеш ти?
– Дали в светлина ще си обхванат?
– В мрак ще си заключен ли?
– Това, приятелю още веднъж го избираш ТИ…
И в момент изчезна той
и остави ме в мисли,
да работя ли като воин
или пък всичко самичък си бях измислил?
Но… май поуката е тази-
от личният си затвор не излезем ли сами,
ни Бог ще ни опази,
ни демон някой ка моли…
ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА … НА ЛЮБОВТА
Пролет
И беше пролет,
и беше ден,
пчели и птици в полет
летяха високо над мен!
Тогава зърнах те за първи път
и усетих нещо ново,
за секунда озари ми се светът,
сърцето ми за любовта ти бе готово!
И като в детска игра
стартира приказката наша,
и познах я аз – любовта,
и отпих от цялостната с благополучие чаша..
Бяхме толкоз млади,
както бе млада и тя,
към нас ароматни ливади,
Ах, какъв брой прелестна бе пролетта …
Лято
Там юлското слънце
пареше с жарки лъчи,
там вятъра морски
донесе ни смели фантазии.
И в тази гореща картина,
в тоз летен задух,
обичаха се буйно двама,
за възприятията бурни – нямаше покой.
Окрилени от тез мощни усеща,
прегърнати гледахме залеза двама,
без да знаем, че късният Август морето обръща,
а любовта трансформира се в драма …
Есен
Заваля … и вместо птици,
мрачни облаци летят над мен,
все по-дълга е ноща
и все по-къс е всеки ден..
Усмивката ти е някак си друга към този момент,
разбирам- ще си тръгваш,
от сърцето ми и от мен да си надалеч,
чувствам по какъв начин с безразличието си ме наръгваш.
Спри! Изчакай още единствено секунда една,
да зърна за момент отново тези очи,
в които преди познах любовта,
и в които бях вкъщи …
Върви! Стъмва се, а аз към този момент не мога да те опазя …
Тръгни! Преди да съм се намразил …
Зима
Студ … и след него отново мраз,
още веднъж самичък съм в празна стая,
не е ли презрян тоз очерк,
за невъзможното аз да плача..
Страшното обаче не е, че има мраз,
ужасно е когато в него ти почувстваш се в уют..
Тогава си схванал, че студ сковал е и сърцето
и все по-трудно става да си спомниш по какъв начин изглеждаше морето…
Но пазате таз вяра,
че идва нов любовен полет,
тъй като даже най-злата зима глава свежда,
когато пристигна нова ….. Пролет!
