Живеем във време, в което любовта е идеализирана. Очакваме да

Живеем във време, в което любовта е идеализирана. Очакваме да се появи някой, който ще ни избави от личните ни проблеми и внезапно нещата ще се наредят. Цялото медийно пространство ни залива с истории за обич и благополучен край.

Как обаче се случва същинската обич?

След толкоз срещи с разнообразни хора, наблюденията ми са, че положителната връзка не се случва от единствено себе си. Да, в действителност, първоначално се срещате, пламва искра, заговаряте се и откривате, че имате общи неща.

Но дали това е задоволително за основаване на пълноценна връзка?

Отговорът е НЕ, не е задоволително. За основаването на едни здрави връзки, трябват първо двама здрави индивида. Под здрави имам в поради осъзнати. Трябва една жена, която е уверена в себе си, такава, която е задоволително заредена с сила, с цел да има какво да даде на мъжа до нея. И един мъж, който не се опасява от обвързване и има смелостта да поеме отгворност за себе си и фамилията, което ще сътвори.

Само тъй като си влюбен във някого това не значи, че той е подобаващ за теб. Напълно е допустимо да си влюбен в някой, който не се държи добре с теб. Знам, че звучи неуместно, само че е реалност. Понякога се влюбваме във неверните хора и го знаем, само че все пак продължаваме да желаеме да бъдем с тях. Това е толкоз постоянно срещано, че си мисля, че актуалния човек свързва любовта с болката, а не със щастието. Ако има човек, който ни обича и би направил всичко за нас не ни е забавно. Търсим да има драма, да е мъчно, да боли.

Любовта не позволява проблемите ни. Възможно е да ги замаже за известно време, само че това не значи, че сме ги разрешили. Напротив, бомбата тиктака и чака да избухне в най-неподходящият миг и тогава внезапно се оказва, че любовта не е задоволителна.

Компромисите не постоянно са добра концепция. От компромис до компромис има разлика. Едно е да пуша на терасата, тъй като на индивидът до мен не му е прелестно, друго е да се откажа от кариерата, която обичам, с цел да си заставам в къщи и да виждам децата. Компромисът в никакъв случай не би трябвало да е прекомерно тежък за нас, тъй като доста постоянно това проваля връзките. Една връзка би трябвало да е подкрепяща характерността и вдъхновяваща развиването, а не увреждаща и травматична.

Ако желаете връзката ви да потръгне би трябвало да гледате в една посока. Необходимо е да имате сходни хрумвания за бъдещето и да работите дружно по случването им. Познавам двойки, които се пробват да бъдат дружно макар другите си визии за живота, само че в този сюжет постоянно единият не е благополучен. Този, който прави по-големите взаимни отстъпки се помирява с това, че няма да реализира нещата за които мечтае, само че не пропуща комфортен миг да го натяква на другия и в последна сметка краят е противен!

Истинските, здрави и пълноценни връзки с някого не се случват от единствено себе си. Те са плод на напъните на двама индивида, които желаят да са дружно.

Автор: Диана Гинова – психолог и психотерапевт