Съветско-българското бойно братство в годините на Великата отечествена война
Живеем във време на мощна социална борба, в която битката е освен за сегашното и бъдещето, само че и за предишното, което някои се стремят да пренапишат и показват в изцяло изкривена светлина в името на своите користни политически цели. Една от тематиките, които раздели българския народ по време на така наречен Преход е Втората международна война. В миналите 30 години неведнъж бяха направени опити да се оправдаят дейностите на режима преди 9 септември 1944 година, да се омаловажи ролята на героите от антифашистката опозиция, да се отрекат заслугите на българската войска, която взе ефективно присъединяване във войната с хитлеризма и способства за успеха на Съюзниците.
Искам да подчертая какъв брой значимо е да пазим в сърцата си подвига на българските и на руските воини, които един до друг водиха война с чумата на XX век. Колко значимо е да отдадем дължимото на тези, които се жертваха освен за своите отечества, само че и за бъдещето на човечеството.
Участието на България във Втората международна война може да се раздели на три интервала. Първият е интервалът на неутралитет, който продължава до 1 март 1941 година, вторият е интервалът, през който българското държавно управление, само че не и българският народ, е съдружник на страните от Оста, той приключва на 9 септември 1944 година Третият интервал е обвързван с присъединението на страната към Съюзниците и той продължава до края на войната - 9 май 1945 година
Неутралитетът на България при започване на спора е разследване от резултатите от Първата международна война, закрепени във Версайската система от мирни контракти, подписани през 1919-1920 година След двете национални произшествия България е териториално раздрана, стопански разорена и лишена от лична войска. Ръководителите й осъзнават, че страната не е в положение по боен път да поправя Ньойския диктат и да реализира идеала си за национално обединяване. Затова се организира политика за преразглеждане на наложените й тежки условия по дипломатически път, без значение че страната е в интернационалната изолираност, а това усложнява постигането на огромната цел.
Първата сполучлива стъпка в това направление е анулирането на репарационните отговорности, което е реализирано при започване на 30-те години. Втората е тъй наречените Солунска конвенция от 31 юли 1938 година, подписана със страните от Балканския пакт. Тя отстранява ограничаващите военни клаузи за България, без да се наруши неутралитетът й и без да се поемат спомагателни задължения в подмяна на възвърнатото й право на лична войска. Третата стъпка е тъй наречените Крайовска конвенция, подписана на 7 септември 1940 година, по силата на която Южна Добруджа е върната на България. Решаваща роля за това съглашение с Румъния изиграва безапелационната и недвусмислена поддръжка на Съветския съюз.
На 27 септември 1940 година в Берлин е подписан Тристранният пакт сред Германия, Япония и Италия. След това тези страни упорстват и България да се причисли към него. На 16 октомври 1940 година немският външен министър Фон Рибентроп желае от страната в двудневен период да дефинира политиката си по отношение на Пакта, а на същия ден Мусолини декларира на българския дипломат, че Италия чака от България да се включи в бъдещата война против Гърция. България отклонява и двете претенции. От друга страна, британският крал предизвестява, че в случай че България се причисли към Пакта, тя ще се трансформира в спектакъл на бойни дейности. Подобни закани се чуват и от Съединени американски щати. Съветският Съюз също се опълчва на влизането на България в обединението, ръководена от Германия, Италия и Япония. В София е изпратен основният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той предлага подписване на контракт за другарство и взаимна помощ, с който се признават териториалните искания на страната и е дадено съдействието на Съюз на съветските социалистически републики за тяхното реализиране. В поддръжка на руското предложение Българската работническа партия провежда тъй наречените Соболева акция. Провеждат се събрания и сбирки по заводи, институции, читалища и казарми. Изпратени са голям брой резолюции, писма и телеграми до Министерския съвет и Народното събрание. По този мотив Никола Вапцаров написа едно от най-известните си стихотворения „ Селска хроника ". Постигнатият резултат е величествен - събрани са милион и половина подписа в поддръжка на руското предложение, като са изпратени и над 340 000 писма и телеграми до Народното събрание на България в поддръжка на съюза със Съюз на съветските социалистически републики. Независимо от националното неодобрение министър-председателят Богдан Филов подписва присъединението на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 година във Виена. Днес ние заслужено осъждаме този ход, само че би трябвало да помним, че преди България, към Хитлеристката коалиция се причисляват редица страни от Източна Европа - на 20 ноември 1940 година това направи Унгария, на 23 ноември - Румъния, на 24 ноември - Словакия, а на 25 март 1941 година и Югославия.
С този акт стартира вторият интервал от присъединяване на България във Втората международна война, в който тя е съдружник на страните от Оста, а българската стопанска система е превърната в суровинен придатък на немската. В страната е признат дискриминационният Закон за отбрана на нацията. Въпреки мощният немски напън и желанието на премиера Богдан Филов да изпрати най-малко един батальон на Източния фронт, българската общност оказва мощна опозиция и не разрешава това да се случи. Нито един български боец не води война против Русия. България не взе участие и в експанзиите против Гърция и Югославия. Но на 14 декември 1941 година тя афишира война на Съединени американски щати и Англия. Страната ни съумя да избави българските евреи, но не и да опази македонските. Политиката на държавното управление оказа помощ на България да получи Македония и Беломорието за краткотрайно административно ръководство, само че при изискване, че окончателният им статут ще се реши след края на войната.
Всичко това предопределя и спецификата на антифашистката опозиция. Ако в окупираните страни от Европа партизанското придвижване е ориентирано против външен зложелател, а в България то е против личното държавно управление, това лимитира размаха и задачите му в началния интервал от неговото разрастване.
Дори и в тази конюнктура България не скъсва дипломатическите си връзки със Съветския съюз, само че експанзията на Третия райх, почнала на 22 юни 1941 година, форсира въоръжената опозиция против режима в София. Тя стартира още през есента на 1941 година, а през юли 1942 година Българска комунистическа партия основава Отечествения фронт (ОФ) дружно с кръга „ Звено " и Български земеделски народен съюз „ Пладне ". По-късно към Отечествен фронт се причислява и БРСДП (широки социалисти). През пролетта на 1943 година е образувана Народноосвободителна въстаническа войска, която към 1944 година наброява 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 независими чети и стотици бойни групи. В началото на септември 1944 година е основана и една дивизия. Страната е разграничена на 13 въстанически оперативни зони, а общият брой на партизаните варира сред 5 000 и 18 000 души. Броят на ятаците приближава 200 000.
Приведените данни демонстрират освен ненавистта на българския народ към профашисткия режим, само че и какъв брой дълбоки са връзките му с Русия, какъв брой мощно е привързан той със своите съветски братя по кръв и орис.
Прогерманското държавно управление в София основава жандармерия с неограничени пълномощия и употребява армията в битката с антифашистите. Но всичките му опити да ликвидира партизанското придвижване през 1943-1944 година са несполучливи, а основната причина за това е поддръжката на българския народ за съпротивителното придвижване. В хода на гражданската война той дава хиляди жертви.
Правителството на Константин Муравиев афишира война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944, а след националната гражданска война на 9 септември България стартира дейни военни дейности против Третия райх. Първоначално присъединяване на страната във войната е лимитирано в нейните граници и в областите, които тя бе получила от Германия за административно ръководство. Хитлеристите незабавно се изтеглят от тези региони. България към момента е в интернационална изолираност, която новата власт бърза да преодолее. Българска делегация в състав: Димитър Ганев, проф. Димитър Михалчев, Кирил Станчев и Райчо Славков, се среща с командването на Трети украински фронт през септември 1944 година и прави предложение за преустановяване на юридическото положение на войната със Съюз на съветските социалистически републики. Поставен е и въпросът за дейното включване на България в бойните дейности на страната на антихитлеристката коалиция, ръководена от Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. В тази посока са напъните и на водача на комунистите Георги Димитров. „...Ние би трябвало твърдо да знаем, че бъдещето на нашата страна ще зависи на първо място от действителния принос, който в този момент като народ и страна ще прибавим към общите военни старания за час по-скорошно разгромяване на фашистка Германия ", декларира той в Москва.
От 16 септември 1944 година българските въоръжени сили са сложени в послушание на Трети украински фронт, командван от маршала на Съветския съюз Фьодор Толбухин. Съглашението за помирение сред държавните управления на Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, от една страна, и държавното управление на България, от друга, е подписано на 28 октомври 1944 година.
След 9 септември се организира целенасочена политическа работа измежду популацията, а това основава удобна конюнктура за набиране на доброволци и за къс интервал е мобилизирана съвсем 300 хилядна войска. В Народната армия непринудено се включват над 40 хиляди искащи да водят война, само че без мобилизационни назначения. Скоро по-късно българските воини се включват интензивно в битката против нацизма - в освобождението на Югославия вземат участие три български армии с обща бройка 271 977 индивида. Там те организират четири сполучливи настъпателни интервенции - Нишката; Косовската, Страцино-Кумановската и Брегалишко-Струмската. През този интервал умират 5 692 бойци и офицери, а 12 501 са ранени.
След осъществяването на поставените задания, в края на ноември 1944 година, българското държавно управление показва подготвеност да взе участие в по-нататъшните военни дейности до цялостния погром на хитлеристка Германия. След извършените договаряния е решено за задачата да се образува Първа българска войска, която ще бъде в състав от 130 000 души. Тя има шест дивизии. За командващ е назначен военачалник Владимир Стойчев, за асистент пълководец - полковник Щерю Атанасов, за шеф щаб - полковник Петър Ханджиев. Армията минава в послушание на командващия Трети украински фронт маршал Толбухин и се разполага западно от Белград, като получава нужната помощ - по решение на военния съвет, тя е третирана като съставка на Съветската войска.
Първата огромна интервенция, проведена от армията под управлението на Трети украински фронт и с взаимоотношение на части на Югославската национална войска, е Сремската интервенция - прекосяване на река Дунав в края на 1944 година и началото на 1945 година Въпреки комплицираните метеорологични условия, задачата е изпълнена сполучливо.
Апогеят на присъединяване на България в заключителния стадий от войната е Дравската отбранителна интервенция през март 1945 година По това време Хитлер към момента таи очаквания за поврат. Той замисля интервенция „ Пролетно събуждане ", която включва неочакван удар по руската формация сред езерата Веленцейто и Балатон. Целта на хитлеристите е да разгромят целия южен фланг на Червената войска и съдружниците им и по този начин да възстановят контрола си над петролните залежи в Плоещ. Немските войски са подсилени от елитната Шеста Секретен сътрудник танкова войска, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския сектор на фронта хитлеристите работят под управлението на генерал-полковник Александър декор Льор. Бойните дейности при Драва стартират в нощта на 5 против 6 март. Немските сили настъпват в три посоки, само че срещат ожесточената опозиция на българите, които на 8 март стопират настъплението на врага. Хитлеристите възобновяват офанзивите си на 10 март, само че със взаимните старания на Първа българска войска и 57-а Съветска войска, немското нахлуване е спряно дефинитивно на 19 март. Плановете на Генералния щаб на Вермахта са провалени, нацистите отстъпват. Със своите героични дейности в боевете се популяризират 31-и пехотен полк, 44-и пехотен полк, 11-и пехотен полк, 24-и пехотен полк и други. Победата основава предпоставки за нахлуване на Трети украински фронт и Първа българска войска към Австрия. То се развива сполучливо в края на март и началото на април.
Приносът на българските герои е оценен в Съветският съюз. „... Днес 30 март, в 23.00 часа, столицата на нашата татковина Москва ще приветства с 20 залпа на 224 оръдия доблестните бойци от Трети украински фронт, включително и българската войска на генерал-лейтенант Стойчев, разрушили защитата на немците и овладели назованите градове! ", гласи заповедта на Върховния главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по радио „ Москва ". На 2 април Сталин още веднъж издава заповед за салют в чест на българските бойци, които посрещат края на войната в Австрия.
България съумява да смени няколко позиции, само че не толкоз поради дипломатическите си сметки, а с помощта на интензивността на българското общество, което се опълчва спокойно и с оръжие в ръка на пагубния съюз с Третия райх. Накрая от септември 1944г. до май 1945г., страната ни подкрепя силите на антихитлеристката коалиция, като внася своя принос за успеха.
България носи своята виновност за поддръжката си за Германия преди 9 септември 1944 година Страната ни можеше да бъде осъдена с лишаване на територии и население, както и посредством големи репарации. С включването си в заключителния стадий на войната, България излезе от интернационалната изолираност, в която се намираше, отбрани своята териториална целокупност и предотврати надвисналата национална злополука. Тя освен запази довоенните си граници, само че и резервира Южна Добруджа. Това разреши на България да възстановява връзките си с балканските страни и другите страни от Европа и света. До огромна степен бе изчистен позора от присъединяване в окупацията на Югославия и Гърция.
Историята изрично оправда тези дейности. Българската войска изигра значима роля за освобождението на Югославия, Унгария и Австрия, по този начин тя даде и своя принос за успеха над Третия райх.
За тези достижения бе платена жестока цена - българските сили губят над 32 000 души в хода на военните интервенции, само че предизвикват тежки вреди на врага. Унищожени са 60 000 противников бойци и офицери. Повече от 200 000 германци са извадени от строя от дейностите на Първа войска, а това спомага за капитулацията на Третия райх.
Както Съветският съюз, по този начин и Съединените щати и Англия почитат военните старания и героизма на българите. Огромно самопризнание за подвига на българския войник е и присъединяване на командващия Първа българска войска - генерал-лейтенант Владимир Стойчев - в Парада на успеха в Москва на 24 юни 1945 година.
Ние в никакъв случай няма да забравим героите, дали живота си във войната против хитлеризма. Те заслужават безконечна благодарност от българския народ!
Автор: Николай Малинов
Искам да подчертая какъв брой значимо е да пазим в сърцата си подвига на българските и на руските воини, които един до друг водиха война с чумата на XX век. Колко значимо е да отдадем дължимото на тези, които се жертваха освен за своите отечества, само че и за бъдещето на човечеството.
Участието на България във Втората международна война може да се раздели на три интервала. Първият е интервалът на неутралитет, който продължава до 1 март 1941 година, вторият е интервалът, през който българското държавно управление, само че не и българският народ, е съдружник на страните от Оста, той приключва на 9 септември 1944 година Третият интервал е обвързван с присъединението на страната към Съюзниците и той продължава до края на войната - 9 май 1945 година
Неутралитетът на България при започване на спора е разследване от резултатите от Първата международна война, закрепени във Версайската система от мирни контракти, подписани през 1919-1920 година След двете национални произшествия България е териториално раздрана, стопански разорена и лишена от лична войска. Ръководителите й осъзнават, че страната не е в положение по боен път да поправя Ньойския диктат и да реализира идеала си за национално обединяване. Затова се организира политика за преразглеждане на наложените й тежки условия по дипломатически път, без значение че страната е в интернационалната изолираност, а това усложнява постигането на огромната цел.
Първата сполучлива стъпка в това направление е анулирането на репарационните отговорности, което е реализирано при започване на 30-те години. Втората е тъй наречените Солунска конвенция от 31 юли 1938 година, подписана със страните от Балканския пакт. Тя отстранява ограничаващите военни клаузи за България, без да се наруши неутралитетът й и без да се поемат спомагателни задължения в подмяна на възвърнатото й право на лична войска. Третата стъпка е тъй наречените Крайовска конвенция, подписана на 7 септември 1940 година, по силата на която Южна Добруджа е върната на България. Решаваща роля за това съглашение с Румъния изиграва безапелационната и недвусмислена поддръжка на Съветския съюз.
На 27 септември 1940 година в Берлин е подписан Тристранният пакт сред Германия, Япония и Италия. След това тези страни упорстват и България да се причисли към него. На 16 октомври 1940 година немският външен министър Фон Рибентроп желае от страната в двудневен период да дефинира политиката си по отношение на Пакта, а на същия ден Мусолини декларира на българския дипломат, че Италия чака от България да се включи в бъдещата война против Гърция. България отклонява и двете претенции. От друга страна, британският крал предизвестява, че в случай че България се причисли към Пакта, тя ще се трансформира в спектакъл на бойни дейности. Подобни закани се чуват и от Съединени американски щати. Съветският Съюз също се опълчва на влизането на България в обединението, ръководена от Германия, Италия и Япония. В София е изпратен основният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той предлага подписване на контракт за другарство и взаимна помощ, с който се признават териториалните искания на страната и е дадено съдействието на Съюз на съветските социалистически републики за тяхното реализиране. В поддръжка на руското предложение Българската работническа партия провежда тъй наречените Соболева акция. Провеждат се събрания и сбирки по заводи, институции, читалища и казарми. Изпратени са голям брой резолюции, писма и телеграми до Министерския съвет и Народното събрание. По този мотив Никола Вапцаров написа едно от най-известните си стихотворения „ Селска хроника ". Постигнатият резултат е величествен - събрани са милион и половина подписа в поддръжка на руското предложение, като са изпратени и над 340 000 писма и телеграми до Народното събрание на България в поддръжка на съюза със Съюз на съветските социалистически републики. Независимо от националното неодобрение министър-председателят Богдан Филов подписва присъединението на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 година във Виена. Днес ние заслужено осъждаме този ход, само че би трябвало да помним, че преди България, към Хитлеристката коалиция се причисляват редица страни от Източна Европа - на 20 ноември 1940 година това направи Унгария, на 23 ноември - Румъния, на 24 ноември - Словакия, а на 25 март 1941 година и Югославия.
С този акт стартира вторият интервал от присъединяване на България във Втората международна война, в който тя е съдружник на страните от Оста, а българската стопанска система е превърната в суровинен придатък на немската. В страната е признат дискриминационният Закон за отбрана на нацията. Въпреки мощният немски напън и желанието на премиера Богдан Филов да изпрати най-малко един батальон на Източния фронт, българската общност оказва мощна опозиция и не разрешава това да се случи. Нито един български боец не води война против Русия. България не взе участие и в експанзиите против Гърция и Югославия. Но на 14 декември 1941 година тя афишира война на Съединени американски щати и Англия. Страната ни съумя да избави българските евреи, но не и да опази македонските. Политиката на държавното управление оказа помощ на България да получи Македония и Беломорието за краткотрайно административно ръководство, само че при изискване, че окончателният им статут ще се реши след края на войната.
Всичко това предопределя и спецификата на антифашистката опозиция. Ако в окупираните страни от Европа партизанското придвижване е ориентирано против външен зложелател, а в България то е против личното държавно управление, това лимитира размаха и задачите му в началния интервал от неговото разрастване.
Дори и в тази конюнктура България не скъсва дипломатическите си връзки със Съветския съюз, само че експанзията на Третия райх, почнала на 22 юни 1941 година, форсира въоръжената опозиция против режима в София. Тя стартира още през есента на 1941 година, а през юли 1942 година Българска комунистическа партия основава Отечествения фронт (ОФ) дружно с кръга „ Звено " и Български земеделски народен съюз „ Пладне ". По-късно към Отечествен фронт се причислява и БРСДП (широки социалисти). През пролетта на 1943 година е образувана Народноосвободителна въстаническа войска, която към 1944 година наброява 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 независими чети и стотици бойни групи. В началото на септември 1944 година е основана и една дивизия. Страната е разграничена на 13 въстанически оперативни зони, а общият брой на партизаните варира сред 5 000 и 18 000 души. Броят на ятаците приближава 200 000.
Приведените данни демонстрират освен ненавистта на българския народ към профашисткия режим, само че и какъв брой дълбоки са връзките му с Русия, какъв брой мощно е привързан той със своите съветски братя по кръв и орис.
Прогерманското държавно управление в София основава жандармерия с неограничени пълномощия и употребява армията в битката с антифашистите. Но всичките му опити да ликвидира партизанското придвижване през 1943-1944 година са несполучливи, а основната причина за това е поддръжката на българския народ за съпротивителното придвижване. В хода на гражданската война той дава хиляди жертви.
Правителството на Константин Муравиев афишира война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944, а след националната гражданска война на 9 септември България стартира дейни военни дейности против Третия райх. Първоначално присъединяване на страната във войната е лимитирано в нейните граници и в областите, които тя бе получила от Германия за административно ръководство. Хитлеристите незабавно се изтеглят от тези региони. България към момента е в интернационална изолираност, която новата власт бърза да преодолее. Българска делегация в състав: Димитър Ганев, проф. Димитър Михалчев, Кирил Станчев и Райчо Славков, се среща с командването на Трети украински фронт през септември 1944 година и прави предложение за преустановяване на юридическото положение на войната със Съюз на съветските социалистически републики. Поставен е и въпросът за дейното включване на България в бойните дейности на страната на антихитлеристката коалиция, ръководена от Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. В тази посока са напъните и на водача на комунистите Георги Димитров. „...Ние би трябвало твърдо да знаем, че бъдещето на нашата страна ще зависи на първо място от действителния принос, който в този момент като народ и страна ще прибавим към общите военни старания за час по-скорошно разгромяване на фашистка Германия ", декларира той в Москва.
От 16 септември 1944 година българските въоръжени сили са сложени в послушание на Трети украински фронт, командван от маршала на Съветския съюз Фьодор Толбухин. Съглашението за помирение сред държавните управления на Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, от една страна, и държавното управление на България, от друга, е подписано на 28 октомври 1944 година.
След 9 септември се организира целенасочена политическа работа измежду популацията, а това основава удобна конюнктура за набиране на доброволци и за къс интервал е мобилизирана съвсем 300 хилядна войска. В Народната армия непринудено се включват над 40 хиляди искащи да водят война, само че без мобилизационни назначения. Скоро по-късно българските воини се включват интензивно в битката против нацизма - в освобождението на Югославия вземат участие три български армии с обща бройка 271 977 индивида. Там те организират четири сполучливи настъпателни интервенции - Нишката; Косовската, Страцино-Кумановската и Брегалишко-Струмската. През този интервал умират 5 692 бойци и офицери, а 12 501 са ранени.
След осъществяването на поставените задания, в края на ноември 1944 година, българското държавно управление показва подготвеност да взе участие в по-нататъшните военни дейности до цялостния погром на хитлеристка Германия. След извършените договаряния е решено за задачата да се образува Първа българска войска, която ще бъде в състав от 130 000 души. Тя има шест дивизии. За командващ е назначен военачалник Владимир Стойчев, за асистент пълководец - полковник Щерю Атанасов, за шеф щаб - полковник Петър Ханджиев. Армията минава в послушание на командващия Трети украински фронт маршал Толбухин и се разполага западно от Белград, като получава нужната помощ - по решение на военния съвет, тя е третирана като съставка на Съветската войска.
Първата огромна интервенция, проведена от армията под управлението на Трети украински фронт и с взаимоотношение на части на Югославската национална войска, е Сремската интервенция - прекосяване на река Дунав в края на 1944 година и началото на 1945 година Въпреки комплицираните метеорологични условия, задачата е изпълнена сполучливо.
Апогеят на присъединяване на България в заключителния стадий от войната е Дравската отбранителна интервенция през март 1945 година По това време Хитлер към момента таи очаквания за поврат. Той замисля интервенция „ Пролетно събуждане ", която включва неочакван удар по руската формация сред езерата Веленцейто и Балатон. Целта на хитлеристите е да разгромят целия южен фланг на Червената войска и съдружниците им и по този начин да възстановят контрола си над петролните залежи в Плоещ. Немските войски са подсилени от елитната Шеста Секретен сътрудник танкова войска, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския сектор на фронта хитлеристите работят под управлението на генерал-полковник Александър декор Льор. Бойните дейности при Драва стартират в нощта на 5 против 6 март. Немските сили настъпват в три посоки, само че срещат ожесточената опозиция на българите, които на 8 март стопират настъплението на врага. Хитлеристите възобновяват офанзивите си на 10 март, само че със взаимните старания на Първа българска войска и 57-а Съветска войска, немското нахлуване е спряно дефинитивно на 19 март. Плановете на Генералния щаб на Вермахта са провалени, нацистите отстъпват. Със своите героични дейности в боевете се популяризират 31-и пехотен полк, 44-и пехотен полк, 11-и пехотен полк, 24-и пехотен полк и други. Победата основава предпоставки за нахлуване на Трети украински фронт и Първа българска войска към Австрия. То се развива сполучливо в края на март и началото на април.
Приносът на българските герои е оценен в Съветският съюз. „... Днес 30 март, в 23.00 часа, столицата на нашата татковина Москва ще приветства с 20 залпа на 224 оръдия доблестните бойци от Трети украински фронт, включително и българската войска на генерал-лейтенант Стойчев, разрушили защитата на немците и овладели назованите градове! ", гласи заповедта на Върховния главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по радио „ Москва ". На 2 април Сталин още веднъж издава заповед за салют в чест на българските бойци, които посрещат края на войната в Австрия.
България съумява да смени няколко позиции, само че не толкоз поради дипломатическите си сметки, а с помощта на интензивността на българското общество, което се опълчва спокойно и с оръжие в ръка на пагубния съюз с Третия райх. Накрая от септември 1944г. до май 1945г., страната ни подкрепя силите на антихитлеристката коалиция, като внася своя принос за успеха.
България носи своята виновност за поддръжката си за Германия преди 9 септември 1944 година Страната ни можеше да бъде осъдена с лишаване на територии и население, както и посредством големи репарации. С включването си в заключителния стадий на войната, България излезе от интернационалната изолираност, в която се намираше, отбрани своята териториална целокупност и предотврати надвисналата национална злополука. Тя освен запази довоенните си граници, само че и резервира Южна Добруджа. Това разреши на България да възстановява връзките си с балканските страни и другите страни от Европа и света. До огромна степен бе изчистен позора от присъединяване в окупацията на Югославия и Гърция.
Историята изрично оправда тези дейности. Българската войска изигра значима роля за освобождението на Югославия, Унгария и Австрия, по този начин тя даде и своя принос за успеха над Третия райх.
За тези достижения бе платена жестока цена - българските сили губят над 32 000 души в хода на военните интервенции, само че предизвикват тежки вреди на врага. Унищожени са 60 000 противников бойци и офицери. Повече от 200 000 германци са извадени от строя от дейностите на Първа войска, а това спомага за капитулацията на Третия райх.
Както Съветският съюз, по този начин и Съединените щати и Англия почитат военните старания и героизма на българите. Огромно самопризнание за подвига на българския войник е и присъединяване на командващия Първа българска войска - генерал-лейтенант Владимир Стойчев - в Парада на успеха в Москва на 24 юни 1945 година.
Ние в никакъв случай няма да забравим героите, дали живота си във войната против хитлеризма. Те заслужават безконечна благодарност от българския народ!
Автор: Николай Малинов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ