Защо не забелязваме малките неща, които са ежедневно пред очите ни?
Живеем в свят-огледало, което отразява всичко това, което като че ли не ни се желае да признаем, че виждаме…
Защо не виждаме дребните неща, които действително са ни пред очите всеки ден, всеки миг…
Е, колкото и да се вършим на слепи, то-огледало е непрестанно пред очите ни, където и да сме, макар нашето твърдоглавие и отричане. Защо ни е толкоз боязън да се спрем и да погледнем в огледалото? Може би няма да ни хареса отражението, което несъмнено ще забележим в него? Може би ще забележим единствено суетата си? Или може би ще забележим личните ни недостатъци? Или… може би пък ще забележим там цялата галактика, вместо да стоим, да гледаме и да се самосъжаляваме? А, може би от нас зависи какво тъкмо желаеме да забележим в огледалото? Защо не виждаме дребните неща?
Защо не виждаме дребните неща…?
Нека спрем да чакаме огромното благополучие, което да пристигна извън. Вместо това, да стартираме да виждаме дребните неща в близост.
Не е ли е същинско и скъпо благополучие, че събудихте тази заран, че можете да видите новия ден и пейзажа през прозореца? Че имате покрив над главата си, топла вода или течаща? Че можете да усетите аромата на утринното кафе или чай? Че можете да стъпите на краката си и да чуете гласа на обичаните хора? Е, белким това не се назовава благополучие? Осъзнавате ли, че доста хора по света нямат тази неповторима опция? Има места по света, където има изострен дефицит на питейна вода и храна. Че там златото е като разменна монета… Защо не виждаме дребните неща?
„ Не можете да видите водата в звездите, само че гледайки под краката си, можете да видите звездите във водата. “ (Франсис Бейкън)
Ако сега в главата ви връхлитат дузина възражения, от сорта: „ Какъв е смисълът да се веселя, когато имам тежка работа, която кардинално не искам? “, „ Ако получавам повече пари, тогава ще бъда същински благополучен “ или „ Искам, само че не мога да имам колата, която харесвам… по какъв начин въобще мога да се веселя на нещо, откакто съм в тази позиция ” и други сходни.
Днес щом отворим очи можем ли да се запитаме: „ Защо не виждаме дребните неща? Какво има оттатък прозореца? Може би дъжд, сняг, слана или слънце. “ Едни ще видят киша и влага в дъждовното време и ще мърморят „ през днешния ден какъв брой е неприятно времето “, до момента в който други ще видят любовен дъжд и прохлада. Зависи с какви очи ще погледнем в огледалото…
Ако очите са отворени, тогава ще гледаме и ще виждаме изобилната и неподправена хубост в близост. Но, в случай че не виждаме гората поради тревата, значи сме заели прекомерно ниска позиция. Почти на дъното. Кой ни пречи да се надигнем и да забележим слънчевите лъчи и прелестните дървета? Някой ли? Не! Само и само ние… Твърде постоянно сме привикнали да виждаме единствено това, от което се нуждаем от избрани меркантилни (материални) ползи: заради претовареност, бързане, не предпочитание да губим време единствено с цел да разгледаме по-отблизо детайлите и дребните, само че толкоз същински неща от живота.
Не виждаме дребните неща, а трябва…
Съвременният живот е като микроскоп, който е ориентиран изборно към другите. Готови сме да се вторачваме в минусите на другите, да се възползваме от техните недостатъци, с цел да можем по-късно да ги преувеличим в личното си схващане и още веднъж да покрием неуспехите си с утвърждение. Тук не става дума за нечий външен тип, а за реален взор върху личните ни дейности, думи, мисли, начинания… Всичко това може да бъде тласък за нашите стъпки към личностното ни самоусъвършенстване.
Защо не виждаме дребните неща! Много хора изцяло престанаха да виждат такива неща като инцидентно свободно място в превоза, предвидлив човек, който задържа вратата на магазина, безоблачен лъч, който топло наднича от облаците единствено за няколко минути, цветята в градски парк, които греят с пъстрите си цветове и ни подаряват с божествения си мирис. Нима това е просто даденост и не коства нашето внимание?
Не, не става дума, че би трябвало да се задоволяваме с малко и да не се стремим и борим към освен това. Но би трябвало да се научим да виждаме всичко, което към този момент е в живота ни, и да сме признателни за това! Нека от през днешния ден стартираме да виждаме и ценим, даже и най-дребните неща.
Можем ли да бъдем почтени пред себе си? Можем ли да си признаем, че по-често сме фокусирани върху това, което нямаме и което желаеме да имаме, а не върху това, което към този момент имаме?
Опитайте се да обърнете внимание на всички тези красиви, прелестни, потребни, комфортни дребни неща, които заобикалят живота ви всеки ден. Те са освен в дома ви, само че и на улицата, на работа, в магазина, в кафенето, в другите хора… Те са толкоз доста! Само би трябвало да ги видите!
Когато бяхме деца радвахме ли се на купчина есенни листа, на занимателна джунджурия, на непредвиден подарък, на нов пакет цветни моливи – какъв брой наслада и благополучие изпитвахме в тези мигове?
Какво се промени оттогава? Нищо. Освен, че сме станали възрастни и по някаква причина сме повярвали, че щастието към този момент би трябвало да бъде друго. Но не е. Щастието си остава същото и постоянно ще бъде. Ключът се крие в способността да живеем тук и в този момент! Да виждаме дребните неща, да им се радваме и да се любуваме на сегашното.
Да виждаме дребните неща. Само, в случай че обърнем внимание на всичко положително към себе си и ще забележим, че доста скоро всичко ще стартира да се усъвършенства и настроението, също. Ето по какъв начин работи Вселената. Нейните закони са мъдри и неизменими.
Не е мъчно да стартираме да виждаме дребните неща
Щастието не е непрекъснато, както всички други страсти и усеща на хората. То не отива на никое място и не идва от на никое място. То е постоянно в нас и с нас! То е постоянно тук и в този момент! Само би трябвало да отворим очи, с цел да го забележим, да разтворим ръце да го прегърнем и да разперим криле, с цел да се слеем в едно…
