Колко пластмаса изяждаме неволно
Живеем в пластмасов свят и е мъчно да си представим какъв би бил животът без удобството, което този полимер ни дава. Все повече хора си дават сметка за злоупотребата в актуалното общество, в което всичко е опаковано в пластмаса и найлон и при всяко хранене на открито, в случай че не е в ресторант, изхвърляме кутии, пластмасови принадлежности, сламки, чаши, бутилки и пликове. А огромна част от тези боклуци не постъпва на никое място за преработване.
Може да си мислим, че това не ни визира директно, само че се заблуждаваме. Никой не би консумирал пластмаса умишлено, само че всички ние го вършим несъзнателно. Проблемът е в микропластмасата, чиито частици наподобява към този момент са на всички места, та даже и във въздуха, който дишаме. Те са дребни и остават незабелязани. Отделят се от разпадащи се предмети в природата, само че и от пластмасовите контейнери, в които се намират храната и водата преди да бъдат опаковани. Бутилираната вода съдържа доста повече такива частици в равнение с чешмяната.
Тъй като за казуса се знае неотдавна, към момента въздействието на тези частици върху организма ни остава незнайно. Но заради микроскопичния размер на някои частици, те могат да обхванат в тъканите ни и да освобождават там отровни субстанции.
Учени от Съединени американски щати разгласиха резултатите от разбор на 26 изследвания, които дефинират количествата микропластмаса в рибата, мидите, добавените захари, солта, алкохола, бутилираната и чешмяната вода, както и въздуха. Крайната цел на разбора била да се дефинира количеството микропластмаса, което всеки американец гълтам годишно.
Те пресметнали, че средностатистическият американец приема сред 74 000 и 121 000 частици микропластмаса всяка година, според от възрастта и пола си. Пиенето единствено на бутилирана вода прибавя към тази стойност още 90 000 частици. Учените подозират, че тези количества са даже по-големи, защото за изчисленията си употребявали едвам 15% от приема на калории на американеца, т.е. количеството изядена храна и респективно микропластмаса с нея, предстоящо е по-голямо.
Предстои да бъде изясняван резултатът на микропластмасата върху здравето ни.
Може да си мислим, че това не ни визира директно, само че се заблуждаваме. Никой не би консумирал пластмаса умишлено, само че всички ние го вършим несъзнателно. Проблемът е в микропластмасата, чиито частици наподобява към този момент са на всички места, та даже и във въздуха, който дишаме. Те са дребни и остават незабелязани. Отделят се от разпадащи се предмети в природата, само че и от пластмасовите контейнери, в които се намират храната и водата преди да бъдат опаковани. Бутилираната вода съдържа доста повече такива частици в равнение с чешмяната.
Тъй като за казуса се знае неотдавна, към момента въздействието на тези частици върху организма ни остава незнайно. Но заради микроскопичния размер на някои частици, те могат да обхванат в тъканите ни и да освобождават там отровни субстанции.
Учени от Съединени американски щати разгласиха резултатите от разбор на 26 изследвания, които дефинират количествата микропластмаса в рибата, мидите, добавените захари, солта, алкохола, бутилираната и чешмяната вода, както и въздуха. Крайната цел на разбора била да се дефинира количеството микропластмаса, което всеки американец гълтам годишно.
Те пресметнали, че средностатистическият американец приема сред 74 000 и 121 000 частици микропластмаса всяка година, според от възрастта и пола си. Пиенето единствено на бутилирана вода прибавя към тази стойност още 90 000 частици. Учените подозират, че тези количества са даже по-големи, защото за изчисленията си употребявали едвам 15% от приема на калории на американеца, т.е. количеството изядена храна и респективно микропластмаса с нея, предстоящо е по-голямо.
Предстои да бъде изясняван резултатът на микропластмасата върху здравето ни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ