Изложба за Самюъл Бекет гостува във Варна
Изложбата „ Самюъл Бекет – живот и творчество “ ще бъде показана във Варна, по самодейност на Посолството на Ирландия в България. В отдел „ Изкуство “ на Регионалната библиотека „ Пенчо Славейков “ (ул. „ Генерал Паренсов “ № 3) посетителите ще могат да прегледат 19 табла, проследяващи съществени моменти от живота и творчеството на известния книжовник и мъдрец Самюъл Бекет.
Автор на експозицията е доктор Ронан Макдоналд, шеф на Международната фондация „ Бекет “ към университета в Рийдинг. Преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен консултант на плана е професор Деклан Кайбърд от Дъблинския университет и лицей.
Изложбата е основана през 2006 година във връзка 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.
Официалното разкриване ще се състои на 5 февруари от 11:30 ч. и ще бъде намерено от Катрин Банън, ексклузивен и пълномощен дипломат на Ирландия в България. Експозицията ще остане отворена за гости до 20 февруари.
Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си облици, както и в прозата си, Бекет пресъздава с спестовни средства хубостта и безконечния лик на човешкото страдалчество, примесвайки ги с черна комедия и комизъм. Словото при връчването на Нобеловата му премия през 1969 година е изпълнено с прослава „ към творчество, което посредством нови жанрове в литературата и театъра трансформира нищетата на актуалния човек в негов апотеоз “.
Силно срамежлив и сензитивен човек, той постоянно проявявал добрина и благотворителност и към другари, и към непознати. Макар и остроумен и разговорлив измежду околните си, Бекет бил извънредно затворен и отказвал да дава изявленията или да популяризира по какъвто и да било метод книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг изострен нос и орлов взор се трансформира в една от иконите на 20 век.
Самият Бекет признава, че ирландският му генезис е оставил бездънен отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да написа както на френски, по този начин и на британски език, той постоянно имал ирландски паспорт. Езикът и разговорите му носят ирландска интонация и синтаксис, а измежду предтечите и въздействията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и изключително приятелят и моделът му за подражателство Джеймс Джойс.
Автор на експозицията е доктор Ронан Макдоналд, шеф на Международната фондация „ Бекет “ към университета в Рийдинг. Преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен консултант на плана е професор Деклан Кайбърд от Дъблинския университет и лицей.
Изложбата е основана през 2006 година във връзка 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.
Официалното разкриване ще се състои на 5 февруари от 11:30 ч. и ще бъде намерено от Катрин Банън, ексклузивен и пълномощен дипломат на Ирландия в България. Експозицията ще остане отворена за гости до 20 февруари.
Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си облици, както и в прозата си, Бекет пресъздава с спестовни средства хубостта и безконечния лик на човешкото страдалчество, примесвайки ги с черна комедия и комизъм. Словото при връчването на Нобеловата му премия през 1969 година е изпълнено с прослава „ към творчество, което посредством нови жанрове в литературата и театъра трансформира нищетата на актуалния човек в негов апотеоз “.
Силно срамежлив и сензитивен човек, той постоянно проявявал добрина и благотворителност и към другари, и към непознати. Макар и остроумен и разговорлив измежду околните си, Бекет бил извънредно затворен и отказвал да дава изявленията или да популяризира по какъвто и да било метод книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг изострен нос и орлов взор се трансформира в една от иконите на 20 век.
Самият Бекет признава, че ирландският му генезис е оставил бездънен отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да написа както на френски, по този начин и на британски език, той постоянно имал ирландски паспорт. Езикът и разговорите му носят ирландска интонация и синтаксис, а измежду предтечите и въздействията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и изключително приятелят и моделът му за подражателство Джеймс Джойс.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




