Живеем в епоха на пренаселеност, от една страна, и крайна

Живеем в ера на претъпканост, от една страна, и последна самотност, от друга. Нивото на самотата в международен мащаб е зашеметяващо. Проучване на Евростат от 2015 година демонстрира, че над четвърт милион българи живеят в изолираност и самотност, а към 6 % от възрастните хора в Европейския съюз се усещат самотни и няма към кого да се извърнат за помощ в сложни моменти. Според разбора на Евростат най-самотни се усещат жителите на Холандия, Италия и Люксембург, като в тези страни процентът на хората, живеещи в самотност, е повече от 12% от популацията. Според изследване на CIGNA за 2018 година в Съединени американски щати самотата се трансформира в здравна рецесия: съвсем половината от американците се усещат самотни.

Самотата е универсална човешка страст, която е по едно и също време комплицирана и неповторима за всеки субект. Тъй като няма единна обща причина, предварителната защита и лекуването на това евентуално нездравословно положение на мозъка може да варира фрапантно. Например самотно дете, което се пробва да се сприятели, има разнообразни потребности от един уединен мъж, чиято брачна половинка неотдавна е умряла.

Самотата е толкоз публикувана, че фармацевтичните компании даже се пробват да основат лекарство за самотност. Изследванията демонстрират, че самотата може да бъде по-лоша за нашето здраве от тютюнопушенето, затлъстяването и високото кръвно налягане. Тя може да докара до меланхолия, тревога и преждевременна гибел. В това време на хиперсвързаност ни е мъчно да повярваме какъв брой доста хора в действителност са самотни.

Епидемията от самотност има своите съществени аргументи, измежду които са опциите за работа, надалеч от офиса и надлежно от комуникиране с сътрудниците, нестабилната фамилна конструкция, технологиите, които сполучливо ни заблуждават, че отдалечената връзка е равна на общуването " лице в лице ".

Много проучвания свидетелстват, че самотата предизвиква действителна болежка и няма да преувеличим, в случай че кажем, че индивидът има мъчителна, дълбока потребност от обществена връзка. Добрата вест е, че съществуват ефикасни тактики, които могат да ни оказват помощ да се усещаме по-свързани, без значение къде се намираме.

Самотата е положение на мозъка

Самотата кара хората да се усещат празни, сами и нежелани. Хората, които са самотни, постоянно жадуват за човешки контакт, само че тяхното положение на мозъка прави по-трудно образуването на връзки с други хора.

Така че, първата тактика е да признаем нещо явно, само че парадоксално мъчно за схващане: самотата, сходно на другите страсти, е положение на мозъка - и може да не зависи от действителните условия. Дори учените са потвърдили, че не броят на приятелите дефинира равнището ни на самотност. Определя го степента, в която ние се усещаме свързани с тях. Ето за какво можем да се усещаме самотни и изолирани в стая, цялостна с другари или близки, само че да се усещаме свързани в стая с непознати – да вземем за пример на семинар или в диалог. Това е добра вест. Без значение къде се намирате или какъв брой другари имате, вие постоянно можете да припишете това, което чувствате, на положението на мозъка си.

И това води до различен забавен абсурд. Изследванията демонстрират, че тревогата и депресията са свързани с наклонност да се фокусираме върху себе си и отрицателните страсти, които изпитваме, и да не се включваме в диалози и взаимоотношения с близките – които в действителност са основни за положителното ни психологично положение. От друга страна, когато се чувствате спокойни и сте по-позитивно настроени, желанието за другарство и взаимоотношения се усилва.

И по този начин, по какъв начин можете да се освободите от отрицателните страсти, които ви карат да се фокусирате върху себе си и неприятния метод, по който се чувствате? Парадоксалният отговор може да бъде да обърнем внимание на индивида, който към този момент не ни обръща внимание, на индивида, който е спрял да се грижи за нас - нашата лична същина.

Грижа за себе си

Можем да се усещаме самотни, тъй като не се грижим за себе си - дали заради липса на време, сила, интерес или просто тъй като не се считаме за задоволително значими. Опитайте да положите повече грижи за себе си. Ще видите по какъв начин единствено няколко дейности могат да ви накарат да се чувствате по-обичани и свързани. Самопомощта зависи от потребностите и личността ви. Тя е акт на обич към себе си, който ви кара да се чувствате добре физически и прочувствено: вана, разходка, медитация, нареждане на дома, четене и така нататък Вие знаете по-добре от всеки различен какво ви е належащо, с цел да се почувствате по-добре.

Ваше лично племе

Лесно е да се чувствате самотни, когато се озовете измежду хора, които не споделят същите полезности или метод на живот като вас. В такива случаи имате чувството, че не сте на мястото си, а може и даже да се срамувате от това, което сте. Независимо дали сте родени в семейство, което е доста друго от вас, или сте в общественост от хора, измежду които се чувствате необичайно, възприятието на самотност е обикновено и изцяло разбираемо. Но в деня, в който срещнете някой като вас, със сходни възгледи, ползи и желания, всичко се трансформира. Изведнъж осъзнавате, че сте си напълно естествен човек, само че попаднал в неправилната среда.

Всеки има потребност от своето лично племе – за някои това са приятелите, които остават такива цялостен живот; за други е духовна общественост или фамилията, което основават. Ако още не сте го намерили, продължавайте да търсите, тъй като то съществува. Въпреки нашия ангажиран и обществено несъответствуващ метод на живот, интернет направи по-лесно от всеки път свързването с други хора, които имат сходни на нашите възгледи и ползи.

Съзнателни старания

За да преодолеете самотата, е належащо да положите съзнателни старания, които в дълготраен проект ще бъдат възнаградени. На първо място, би трябвало да признаете пред себе си, че нещо би трябвало да се промени. Разберете резултатите, които самотата оказва върху живота ви, както физически, по този начин и душевен. Помислете за започване образование или действия, които ви харесват – това ще бъде чудесна опция за срещи с разнообразни хора, основаване на нови другарства и обществени взаимоотношения. Съсредоточете се върху развиването на качествени взаимоотношения с хора, които споделят с вашите ползи, настройки и полезности. Фокусирайте се върху положителни мисли и настройки във вашите обществени връзки и постоянно очаквайте най-хубавото, тъй като честа неточност на самотните хора е страхът от отменяне, който им пречи да основат пълноценни взаимоотношения.

Състрадание

В някакъв миг може да осъзнаете, че всички хора, без значение дали принадлежат към вашето племе или споделят вашите възгледи, имат същата дълбока потребност от обществена връзка и обич. Точно затова един бездънен метод за увеличение на обществената връзка с близките е посредством съчувствие и алтруизъм.

Състраданието (когато е уравновесено с грижа за себе си) е един от най-големите източници на благополучие. То освен води до физическо и прочувствено благоденствие, само че даже усъвършенства възможностите ни да живеем по-дълго и по-пълноценно. Изследванията на психолозите Ед Дийнър и Мартин Селигман допускат, че алтруизмът води до по-добро психическо и физическо здраве и форсира възобновяване от разнообразни болести. Освен това, проучването на Стефани Браун от Университета на Мичиган демонстрира, че алтруизмът може даже да удължи живота ни (при изискване, че аргументите за доброволчеството са по-скоро алтруистични, в сравнение с самостоятелни).

Друго проучване, на екип от Университета на Бъфало, основано на данни за повече от 800 души, претърпели разнообразни стресиращи и травматични събития, демонстрира, че високият стрес, който нормално е фактор за ранна смъртност, не се отразява на продължителността на живота на доброволците измежду тях. Изводът на откривателите е, че поддръжката и помощта, която оказваме на други хора спомага за понижаване на стресовата реакция в мозъка. Най-важното обаче е, че състраданието ни оказва помощ да се свържем с другите и да откриете по-задълбочено възприятие за смисъл и цел.

Състраданието може да бъде противоотрова за самотата, само че с цел да можем да го проявим към другите, първо би трябвало да се научим да го демонстрираме към себе си.

Framar.bg