Дрехи с животинска щампа блокират лицевото разпознаване
Живеем в ера на непрекъснато наблюдаване, в която от всеки ъгъл дебне охранителна камера, от всеки уебсайт – бисквитка, а Гугъл ежемесечно ти дава доклад къде тъкмо си ходил, въпреки че самият ти не помниш. Да не приказваме за неизброимите приложения, които употребяват местонахождение, фотоси, микрофон и кой знае какво още на телефона. Ако преди 70 години концепцията за Големия брат, който следи всичко и всички, е звучала като антиутопия, през днешния ден си е чиста действителност. Няма изгледи в обозоримо бъдеще всеобщото наблюдаване да спре, таман противоположното – ще се ускори. Възможностите за следене в големи мащаби бяха образно демонстрирани по време на Covid-19 рестриктивните мерки и изключително в Китай. Постоянното наблюдаване бе една от аргументите за избухналото през предходната година гражданско неодобрение, след което ограниченията там бяха смекчени. Лицевото различаване посредством видеокамери не е от през вчерашния ден. То може да е потребен инструмент най-много при следствие на закононарушения и търсене. Проблемът със службите на всички места по света обаче е, че колкото по-голям достъп до персоналната сфера на жителите получават, толкоз повече желаят. Затова недоволството към всеобщото следене евентуално ще става все по-силно. Оправданието на управляващите постоянно ще е, че жителите би трябвало да избират сред персонален живот и сигурност. С обяснението, че желае да повдигне въпросите за всеобщо потребление на лицевото различаване на публични места италианската фешън компания Cap_able е създала специфична линия облекла, които блокират софтуера. Авторите им настояват, че са прекарали девет месеца в изследване на десените, шарките и метода на изтъкаване, с цел да реализиран това.
Резултатът е, че облеклата заблуждават технологията, че пред тях стои животно. Проблемът е, че самата фешън линия, най-малко на пръв взор, наподобява на безредна пъстрота с животниски окраски. Така че който ги облече, в действителност ще припомня на зебра или жираф.
capable.design
Една от основателките на компанията – Рейчъл Дидеро – споделя, че резултатът е реализиран посредством лепенки, които след това се нанасят върху 3D принтиран текстил. Лепенките са от така наречен тип „ adversarial patches “, основани с концепцията да объркват разнообразни типове изкуствен интелект. Най-общо казано тези лепенки демонстрират нещо като затруднение при облика, който изкуственият разсъдък се учи да разпознава. И в случай че пред машината застане да вземем за пример куче с чепка банани на главата, е допустимо интелектът да не го разпознае като животно защото при основаването си е обучаван с нормалните облици от фотоси. „ Исках да получа плетен материал, тъй като при него мога да управлявам и да работя върху крайния вид на текстурата. Трябваше да употребявам компютъризирани плетачни машини “, споделя Дидеро пред изданието dezeen.com. Колекцията ѝ включва панталони, тениски, рокли и пуловери. На пръв взор те са просто кичозни, само че задачата на шаренията е друга. Според Диедро облеклата ще издигнат въпроса за правото на „ дискретност на биометричните данни “. Диедро и другата създателка на компанията Фредерика Бусани имат вяра, че информацията от лицевото различаване би трябвало да бъде защитавана както тази, получавана от ДНК-тестове и пръстови отпечатъци. Двете споделят, че се надяват облеклата им да вдъхновят полемика за рестриктивните мерки, които се постановат на хората на всички места по света чрез потреблението на тези технологии. „ Ако този проблем бъде недооценен, той може да „ замрази “ персоналните права като тези на изложение и свободно придвижване “, споделя Дидро. Тя не е единствената, опитваща да се блокира лицевото различаване. Преди години дизайнерката от Ню Йорк Сара Салам разгласи, че прави бижута, които пречат на тези технологии. Година по-рано полякинята Ева Новак, също дизайнер, сподели, че е основала маска със същата цел. Очевидно е, че тези опити са единствено началото. Колкото по-масови стават сходни технологии, толкоз повече ще се усилват съперниците им.
Резултатът е, че облеклата заблуждават технологията, че пред тях стои животно. Проблемът е, че самата фешън линия, най-малко на пръв взор, наподобява на безредна пъстрота с животниски окраски. Така че който ги облече, в действителност ще припомня на зебра или жираф.
Една от основателките на компанията – Рейчъл Дидеро – споделя, че резултатът е реализиран посредством лепенки, които след това се нанасят върху 3D принтиран текстил. Лепенките са от така наречен тип „ adversarial patches “, основани с концепцията да объркват разнообразни типове изкуствен интелект. Най-общо казано тези лепенки демонстрират нещо като затруднение при облика, който изкуственият разсъдък се учи да разпознава. И в случай че пред машината застане да вземем за пример куче с чепка банани на главата, е допустимо интелектът да не го разпознае като животно защото при основаването си е обучаван с нормалните облици от фотоси. „ Исках да получа плетен материал, тъй като при него мога да управлявам и да работя върху крайния вид на текстурата. Трябваше да употребявам компютъризирани плетачни машини “, споделя Дидеро пред изданието dezeen.com. Колекцията ѝ включва панталони, тениски, рокли и пуловери. На пръв взор те са просто кичозни, само че задачата на шаренията е друга. Според Диедро облеклата ще издигнат въпроса за правото на „ дискретност на биометричните данни “. Диедро и другата създателка на компанията Фредерика Бусани имат вяра, че информацията от лицевото различаване би трябвало да бъде защитавана както тази, получавана от ДНК-тестове и пръстови отпечатъци. Двете споделят, че се надяват облеклата им да вдъхновят полемика за рестриктивните мерки, които се постановат на хората на всички места по света чрез потреблението на тези технологии. „ Ако този проблем бъде недооценен, той може да „ замрази “ персоналните права като тези на изложение и свободно придвижване “, споделя Дидро. Тя не е единствената, опитваща да се блокира лицевото различаване. Преди години дизайнерката от Ню Йорк Сара Салам разгласи, че прави бижута, които пречат на тези технологии. Година по-рано полякинята Ева Новак, също дизайнер, сподели, че е основала маска със същата цел. Очевидно е, че тези опити са единствено началото. Колкото по-масови стават сходни технологии, толкоз повече ще се усилват съперниците им.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




