Живеем в един забързан свят, прекрасен с огромни възможности. Пътуваме

Живеем в един забързан свят, прелестен с големи благоприятни условия. Пътуваме напред-назад, пресичаме Европа, Азия, Америка, бързо и комфортно, изпращаме спътници в космоса. Комуникираме със Skype, Viber от единия до другия завършек на Земята в действително време, опознаваме Вселената, получаваме новостите на смаpтфона, контролираме от разстояние климиcа си в къщи, алармената система. Всичко това е с помощта на технологиите, които всеки ден стават все по-съвършени. Това уголемява нашите благоприятни условия за комфортен живот. Живеем в действителност, която се „ уголемява “ … Заедно с разширението на техническите благоприятни условия се уголемява и хоризонтът пред нас.
Наш избор е да разтеглим нашия небосвод, нашето виждане, схващане за света, разбирането на новото, компютри, смарт телефон, wi-fi, да опознаем микро структурите на космоса, на атома, на ядрото, на електроните и протоните… естественото протичане на живота, ни води натам…

Едновременно с това се трансформира и нашият метод на схващане, на познаване на всичко към нас и вътре в нас. Появява се нужда да сме в крайник с времето, с живота…

Готови ли сме да излезем от нашата “градинка ” – от познатото, неудовлетворяващо всекидневие? Да полетим напред, да влезем интензивно в потока на живота. Готови ли сме да последваме нашите фантазии, да погледнем вътре в нас, да създадем промени и да полетим свободни и задоволени?… Да последваме разширението на живота, да използваме този развой в нашия живот.

Ние сме едно с Вселената и Вселената е B нас …
Ние сме едно с Творческата същина и Творческата същина е B нас…
Ние градим нашата действителност, посредством нашите мисли, нашите хрумвания и дейности.
Готови ли сме?…

Аз съм Анелия Трифонова-Репетти. Родена съм в типично българско семейство, в което главният принцип е уважението, обичта и задружието. От дребна си припомням глъчта в родовата къща – имах две баби, баба Парашкева и прабаба Мария. Те бяха моята връзка с външния свят, посредством техните приказки и грижи аз растях безгрижна. Интересът към природата пристигна с опитите на дядо Петко. Спасявахме бухали с ранени крила, събирахме гъби в полето, разхождахме се из живописната околност „ Чернялка “. През зимата слушахме занимателни истории, пързаляхме се с шейни, правехме снежни индивиди. А прародител ми Трифон, държеше юздите в дома. Спомням си синия остроумен взор. Неговата външност утихваше глъчката. Това беше радостната страна от моето детство. Със зорък взор майка ми се грижеше за моето обучение. Учех със сълзи и сополи това, което не одобрявах – писането с дясната ръка беше отвратително за мен, само че уви – това беше общоприетото, френския език по този начин и не научих. Но се научих да съм непрекъсната и да не се отхвърлям от задачите си. Получих доста обич и ентусиазъм от татко ми. Новото и красивото е мотив за тласък напред. Това нехайно детство го вардя като благ спомен.

После поех дългия път на учението. Дълбоко в мен остана чувствителността, любознанието към света, желанието да опитвам и да знам. Учих математика, след това снимка, приключих инженерство. Но това, което ме привличаше, беше Светът. Работих няколко години в ежедневника „ Вечерни вести “, започвайки от най-ниското ходило. Едновременно с това работех като кореспондент за разнообразни издания. През това време съумях да схвана какво по-точно ме интересува – а това беше графичното оформление на вестника.

Когато разбрах какво тъкмо желаех, срещнах моя брачен партньор Алдо. И по този начин в един избран миг аз се открих в един чужд за мен град, непознати хора, различен нрав. Новата стъпка към света ми донесе доста изненади, доста нови познания, нови срещи. Преминах през нови образования, задълбочих познанията си по италиански език, по компютърната си просветеност. Започнах още веднъж работа във вестник. Този път организацията на работата зависеше от мен. Достигнах до графичното оформление. Вестникът беше месечно издание. Новата стъпка изисква нови знания и те пристигнаха с времето, с упоритостта и последователността, които станаха част от моя живот.

Няколко години по-късно успяхме, дружно с сътрудници, да основем издателска компания. Отново прибавих нови умения, нови опитности, доближих до това, което желаех и до момента в който в един прелестен ден разбрах, че е време за смяна. След визитата ми на едно енергийно място до Торино, всичко, което не беше значимо за мен, се разпадна като палат от пясък.

Започна нов миг на ново търсене и опитности.

И не щеш ли един прелестен ден ме срещна ThetaHealing®. Това внесе нова сила в живота ми, започнаха дълбоки промени. Осъзнавам, че пребивавам в дуалистична действителност, само че без нея не бих могла да позная и изпитам същинската наслада от живота.
От всяка обстановка има излаз. Ако търсиш, в случай че пожелаеш ще го намериш. Щом мога аз, го могат всички.

Завършваше един доста дълъг и непосилен интервал от моя живот. И като всеки край във всяко нещо – идва незабавно въпросът:

А в този момент накъде? Приближавах петдесетте и това обезпокояваше доста моите близки и другари, които бяха към мен в този миг. За разлика от преди, когато всякога се изправях пред нещо ново, ме обхващаше терзание и мъчение, прекарвах безсънни нощи и имах неприятно въодушевление, постоянно избухвах без причина. Този път беше друго. По това време имах куче, с което доста обичах да отивам на разходка и една заран, разхождайки се, чух доста ясно глас (мисъл), който умерено ми споделяше – ти няма към този момент да работиш. Работата беше единственият метод за изкарване на средства, който аз познавах и живеех. Преди години, тази мисъл (глас) би ме изкарала от равновесие, само че неизвестно по какъв начин, аз останах доста спокойна. Прибрах се в къщи и се замислих, какво ще рече това? Това се случи наоколо до една будка за вестници, а аз работих 25 години издателска активност, графични планове на разнообразни списания и рекламни материали във компания, в която имах присъединяване. Това беше явен знак, че това към този момент е минало. По това време натрупах доста огромен опит от работа с разнообразни хора, за което съм доста признателна.

И ето, аз съм в къщи, не отивам на работа, чувството е доста необичайно, напрежението, отчаянието и незнайното престанаха да ме плашат. Седях в къщи, занимавах се с семейството и взех решение да прочета всички книги, които бях натрупала от доста време и все чаках някоя отпуска, с цел да прочета нещо… Спокойствието от ден на ден навлизаше в моя живот. Безсънните нощи изчезнаха вечно. Разходките с кучето се усилиха, усили се и с моята физическа активност. Майка ми постоянно звънеше да ме пита какво върша. Отговорът ми беше, че очаквам. „ Какво чакаш? Ти би трябвало да търсиш, наближаваш петдесетте, живееш в друга страна, сама си и нямаш кой да те поддържа! Лошо направи, че остави компанията да се разпадне. Нямаш късмет да намериш друга работа. “ Отговорих, че не диря, очаквам да реша какво да върша по-нататък с моя живот…

И по този начин една вечер, седейки си в моя кабинет, ми звънна една другарка от Гърция, която ми сподели: “Знаеш ли Нели, научих нещо доста забавно. Искам да ти го опиша! ” Tя е зле с непознатите езици, само че най-сетне съумявам да намеря името Ваяна Стайбъл, благодарих общително и споделих, че когато желая ще прочета за духовното обучение.

На идващия ден си лягам, както нормално, само че не ме хваща сън. Казах си, че е по-добре да стана и да прочета нещо, включих компютъра, на който четях книги в електронен формат. Казах си, дай да видя какво толкоз забавно има в този способ?

Четох, четох и най-сетне открих медитацията „ Пътна карта към седмото равнище “ и сякаш потънах в тази сила, станах едно с нея, почувствах се обичана, сякаш за пръв път през живота си почувствах обичта, сякаш аз чаках това от доста години. Изчезна от сърцето ми тъгата, която ме придружаваше откогато се помня. Цяла нощ четох материалите и към този момент знаех от тук нататък какво ще върша. Намерих незабавно къде да изкарам курсове и оттогава до ден сегашен аз пребивавам в естетика с близките. След няколко години прекосих и преподавателските курсове при Ваяна и моят живот стана едно прочувствено прекарване. През това време претърпях доста тежка загуба, изгубих сестра си, само че това ми оказа помощ да внеса обич в моето семейство и това спомогна за духовното ми израстване, за което доста благодаря на Създателя на Всичко, Което Е; на Ваяна, че създаде и популяризира тази техника в целия свят; на моята другарка от Гърция, че ми разказа; на моя брачен партньор Алдо, който постоянно ме подкрепя; на моите майка и татко, че ми повярваха и на моята сестра, която е към този момент при Създателя, само че е постоянно с нас, която ме научи да одобрявам и уважавам свободната воля на всички към мен, да виждам хората такива, каквито са и въпреки всичко да ги обичам. На всички мои учители, които спомогнаха да направя смяна в убежденията си и да заживея нов, пълностоен живот.

Щастлива съм, че преподавайки този способ, мога да предам искра от тази обич, от тази естетика, да влезе в живота на търсещите и там да стане знамение, по този начин както стана с мен.

Интервю с Анелия Трифонова-Репетти можете да чуете в звуковия файл.