Има ли проблем правителството на Кирил Петков с демокрацията и разделението на властите?
Живеем ли в народна власт? Въпрос, който става все по-актуален, изключително в подтекста на пандемията, а към този момент и в изискванията на война. Хибридните офанзиви са по всички фронтове, тече замяна на полезности и елити. В това чисто и в България, в която идеологиите от дълго време се размиха, а избрания, като европейски полезности и господство на правото, политическата класа трансформира в кухи лозунги.
В продължение на години слушахме, че България е „ превзета страна “, институциите са бухалки, а ръководството е властническо. Новата власт – в лицето на Харвардските ученици, трябваше да промени всичко това, а ръководството да е прогресивно, розово и като „ по учебник “. Вместо това, ставаме очевидци на опити за систематичен напън на страната над бизнеса. Премиерът разпорежда кой върховен държавен чиновник да бъде задържан, а вицепремиерът кои компании да бъдат обект на инспекции от държавния наказателен уред. Всичко това вършат Кирил Петков и Асен Василев, които пристигнаха на власт с лозунгите за ценене на върховенството на закона и строго разделяне на управляващите.
Дори и да си затворим очите за метода, по който Петков прегази Конституцията, с цел да стане длъжностен министър на стопанската система преди близо година, няма по какъв начин да не видим, че, откогато поеха властта преди три месеца, Петков и Василев без никакво възпитание декларират щения към преодоляване на самостоятелни институции, а даже и на самостоятелната правосъдна власт. Всички помним думите на Кирил Петков за „ слагането на наши хора “ в прокуратурата.
Новата власт не крие апетитите си да разшири пълномощията на репресивния уред, като да вземем за пример Министерство на вътрешните работи получи повече права да образува наказателни каузи, без да е длъжно неотложно да уведомява прокуратурата. Всичко това е в несъгласие със систематичната политика на страната ни за отбрана на гражданските свободи като страна член на Европейския съюз. В този смисъл помислите на вътрешния министър Бойко Рашков за възобновяване на Главно следствено ръководство би трябвало да се гледа като опит за основаване на актуален аналог на фашисткото Гестапо, другояче казано политическа полиция. Нещо немислимо за страна член на Европейски Съюз.
Проектът за смяна на правосъдния закон, предусещащ закриване на профилираното правораздаване, препоръчан от правосъдния министър Надежда Йорданова, също се разминава с опита на властимащите да показват себе си като прогресивни новатори, носещи духа на смяната. За спецсъдиите и спецпрокурорите е планувано безусловно „ показно наказване “, като се прави опит за изселването им в избрани правосъдни региони. И всичко това, единствено тъй като са били част от профилираните органи на правораздаването, които повече от 10 години са разследвали и съдили най-големите незаконни босове, а в последните четири години и авторитетни предприемачи и политически фигури. За момента ръководещите остават глухи за предизвестията, че знакови каузи против проведени незаконни групи ще бъдат провалени. Надеждата е, че Европейската комисия ще прояви интензивност и ще стопира навреме опита за властническо безчинство.
На фона на законодателните апетити на Рашков и лобисткото законодателство на Йорданова, в дейностите на ръководещите отсъстват генерално значими за обществото законопроекти. Това събитие е знаково, тъй като разкрива тотално разминаване сред публичния интерес и желанието на властимащите да задоволят ползи на близки до тях кръгове.
Дълго време Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), която се трансформира в най-големия бодил в петата на нелегално забогатели властници и олигарси, изцяло безпричинно бе определяна като бухалка. Председателят ѝ Сотир Цацаров подаде оставка и към този момент две седмици тя е без титуляр. Обещанията са, че скоро в Народното събрание цяло да се разисква бъдещето на Антикорупционната комисия, като в промотирането на бъдещата конструкция много нескопосано се въвлича и Европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, която идва в България по покана на министър-председателя. Изглежда, че кръгът към Кирил Петков желае да компенсира неналичието на потенциал и визия по въпроса – що е то корупция и по какъв начин да ѝ се противодейства, без с това да се засегне ползата на актуалните ръководещи, с изтъркани ПР-демонстрации.
По сходен метод наподобява и дълго промотираното искане на правосъдния министър до Висшия правосъден съвет за предварително преустановяване на мандата на основния прокурор. Всъщност Надежда Йорданова не прави нищо повече от това да продължи систематичната война против независимостта на прокуратурата, която позициониралите я във властта кръгове водят от десетилетия.
Така се оказва, че, пробвайки да сложат ръка на правосъдната власт, искайки отстраняването на основния прокурор с юридически несериозни претекстове и преследвайки всички неуместни им магистрати, новите ръководещи на процедура взривяват основополагащите правила на демокрацията в европейска България и демонстрират отчетливи властнически упоритости.
На този декор държавното обвиняване се оказва последният бастион на разсъдъка в политическия безпорядък, сътворен от новите ръководещи, чиито депутати в Народното събрание в огромната си част могат само безмълвно да натискат авансово посочените копчета на пултовете за гласоподаване. Оказва се, че прокуратурата, без това безусловно да е целено от нейния сегашен началник Иван Гешев, към този момент се явява основен детайл в разделянето на управляващите, при което водещ е правилото, че „ власт – власт възпира “. Държавното обвиняване е нужната спирачка пред самозабравянето на властта, която се пробва да оправдае заливащите я рецесии с нарушавания на предшествениците си и даже с желанието за кавга с тях. В няколко изявления, другояче усмихващият се Кирил Петков, показва рисково замайване от властта като напълно невъзмутимо насочва закани за „ арести “.
Демокрацията по Харвардски, в която не е доста несъмнено какъв брой още ще преживеем, вещае неразбираеми съдбини в залитането си към авторитаризма и единовластието, а опасенията на представителите на правосъдната власт, изразени в редица мнения и обществени заявления, за това, че върховенството на закона е под голяма опасност от набезите на изпълнителната и законодателната власта, наподобяват все по-оправдани и навременни.
Важно е държавното обвиняване да продължи да устоява на натиска, като прилагайки законовите правила, не разрешава господарски произвол. Важно е, тъй като единствено по този начин демокрацията у нас ще остане жива. Защото демокрациите, както знаем от дебелите книги, допускат властта да се ръководи главно въз основата на законите, които я лимитират и й придават характерни функционалности в интерес на гражданското общество. Когато законите стартират да бъдат нарушавани и използвани без никакъв надзор за задачите на едно самодоволно ръководство, тази „ народна власт “ стартира да се трансформира в тирания.
В продължение на години слушахме, че България е „ превзета страна “, институциите са бухалки, а ръководството е властническо. Новата власт – в лицето на Харвардските ученици, трябваше да промени всичко това, а ръководството да е прогресивно, розово и като „ по учебник “. Вместо това, ставаме очевидци на опити за систематичен напън на страната над бизнеса. Премиерът разпорежда кой върховен държавен чиновник да бъде задържан, а вицепремиерът кои компании да бъдат обект на инспекции от държавния наказателен уред. Всичко това вършат Кирил Петков и Асен Василев, които пристигнаха на власт с лозунгите за ценене на върховенството на закона и строго разделяне на управляващите.
Дори и да си затворим очите за метода, по който Петков прегази Конституцията, с цел да стане длъжностен министър на стопанската система преди близо година, няма по какъв начин да не видим, че, откогато поеха властта преди три месеца, Петков и Василев без никакво възпитание декларират щения към преодоляване на самостоятелни институции, а даже и на самостоятелната правосъдна власт. Всички помним думите на Кирил Петков за „ слагането на наши хора “ в прокуратурата.
Новата власт не крие апетитите си да разшири пълномощията на репресивния уред, като да вземем за пример Министерство на вътрешните работи получи повече права да образува наказателни каузи, без да е длъжно неотложно да уведомява прокуратурата. Всичко това е в несъгласие със систематичната политика на страната ни за отбрана на гражданските свободи като страна член на Европейския съюз. В този смисъл помислите на вътрешния министър Бойко Рашков за възобновяване на Главно следствено ръководство би трябвало да се гледа като опит за основаване на актуален аналог на фашисткото Гестапо, другояче казано политическа полиция. Нещо немислимо за страна член на Европейски Съюз.
Проектът за смяна на правосъдния закон, предусещащ закриване на профилираното правораздаване, препоръчан от правосъдния министър Надежда Йорданова, също се разминава с опита на властимащите да показват себе си като прогресивни новатори, носещи духа на смяната. За спецсъдиите и спецпрокурорите е планувано безусловно „ показно наказване “, като се прави опит за изселването им в избрани правосъдни региони. И всичко това, единствено тъй като са били част от профилираните органи на правораздаването, които повече от 10 години са разследвали и съдили най-големите незаконни босове, а в последните четири години и авторитетни предприемачи и политически фигури. За момента ръководещите остават глухи за предизвестията, че знакови каузи против проведени незаконни групи ще бъдат провалени. Надеждата е, че Европейската комисия ще прояви интензивност и ще стопира навреме опита за властническо безчинство.
На фона на законодателните апетити на Рашков и лобисткото законодателство на Йорданова, в дейностите на ръководещите отсъстват генерално значими за обществото законопроекти. Това събитие е знаково, тъй като разкрива тотално разминаване сред публичния интерес и желанието на властимащите да задоволят ползи на близки до тях кръгове.
Дълго време Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), която се трансформира в най-големия бодил в петата на нелегално забогатели властници и олигарси, изцяло безпричинно бе определяна като бухалка. Председателят ѝ Сотир Цацаров подаде оставка и към този момент две седмици тя е без титуляр. Обещанията са, че скоро в Народното събрание цяло да се разисква бъдещето на Антикорупционната комисия, като в промотирането на бъдещата конструкция много нескопосано се въвлича и Европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, която идва в България по покана на министър-председателя. Изглежда, че кръгът към Кирил Петков желае да компенсира неналичието на потенциал и визия по въпроса – що е то корупция и по какъв начин да ѝ се противодейства, без с това да се засегне ползата на актуалните ръководещи, с изтъркани ПР-демонстрации.
По сходен метод наподобява и дълго промотираното искане на правосъдния министър до Висшия правосъден съвет за предварително преустановяване на мандата на основния прокурор. Всъщност Надежда Йорданова не прави нищо повече от това да продължи систематичната война против независимостта на прокуратурата, която позициониралите я във властта кръгове водят от десетилетия.
Така се оказва, че, пробвайки да сложат ръка на правосъдната власт, искайки отстраняването на основния прокурор с юридически несериозни претекстове и преследвайки всички неуместни им магистрати, новите ръководещи на процедура взривяват основополагащите правила на демокрацията в европейска България и демонстрират отчетливи властнически упоритости.
На този декор държавното обвиняване се оказва последният бастион на разсъдъка в политическия безпорядък, сътворен от новите ръководещи, чиито депутати в Народното събрание в огромната си част могат само безмълвно да натискат авансово посочените копчета на пултовете за гласоподаване. Оказва се, че прокуратурата, без това безусловно да е целено от нейния сегашен началник Иван Гешев, към този момент се явява основен детайл в разделянето на управляващите, при което водещ е правилото, че „ власт – власт възпира “. Държавното обвиняване е нужната спирачка пред самозабравянето на властта, която се пробва да оправдае заливащите я рецесии с нарушавания на предшествениците си и даже с желанието за кавга с тях. В няколко изявления, другояче усмихващият се Кирил Петков, показва рисково замайване от властта като напълно невъзмутимо насочва закани за „ арести “.
Демокрацията по Харвардски, в която не е доста несъмнено какъв брой още ще преживеем, вещае неразбираеми съдбини в залитането си към авторитаризма и единовластието, а опасенията на представителите на правосъдната власт, изразени в редица мнения и обществени заявления, за това, че върховенството на закона е под голяма опасност от набезите на изпълнителната и законодателната власта, наподобяват все по-оправдани и навременни.
Важно е държавното обвиняване да продължи да устоява на натиска, като прилагайки законовите правила, не разрешава господарски произвол. Важно е, тъй като единствено по този начин демокрацията у нас ще остане жива. Защото демокрациите, както знаем от дебелите книги, допускат властта да се ръководи главно въз основата на законите, които я лимитират и й придават характерни функционалности в интерес на гражданското общество. Когато законите стартират да бъдат нарушавани и използвани без никакъв надзор за задачите на едно самодоволно ръководство, тази „ народна власт “ стартира да се трансформира в тирания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ