Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патр. Константинополски
Житие на свети страдалец Иакинт
Римският император Траян, царувал от 98 година до 117 година, почнал грубо гонение срещу християните, като претендирал от всички свои жители да се покланят единствено на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил скришен християнин.
В един церемониален езически празник царят с всички свои придворни правил жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на същинския Бог. Един от другарите му споделил за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Якинт отказал, като декларирал, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, само че той все повтарял: " Аз съм християнин, Христа уважавам и на него са покланям. " Затворили го в тюрма като забранили да му дават храна, с изключение на идоложертвена. Иакинт търпял апетит, само че не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража боец влезнал в тъмницата и видял, че тя е огряна от чудна светлина, а ангели поддържат правилния чиновник на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат още веднъж Иакинт при него, само че го намерили починал в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, с цел да бъде изядено от зверове. Но един благочестив духовник, на име Тимотей, скрито го взел и погребал вкъщи си. След няколко години мощите на светия страдалец били пренесени в Кесария Кападокийска.
В Памет на Св. Анатолий, патр. Константинополски
Родното място на свети Антоний била Азия, само че целият му живот от детинството до гибелта минал в столицата на Гръцката империя Константинопол. Там преподобният бил отгледан, прекарал детските и юношеските си години, получил обучение и станал свещеник. За високото служение на светия в епископски ранг имало доста предзнаменования. Още като дете той деликатно следил по какъв начин се прави проскомидията, по какъв начин би трябвало да се държи кадилницата, по какъв начин протича Божествената Литургия. Така Божията берекет още от дете го подготвяла за осъществяването на богослужението. Когато достигнал пълноправие, свети Антоний приел монашество в една от константинополските обители и доблестно поел пътя на монашеския живот. Строгостта на неговите подвизи скоро привлякла вниманието към него и срещу желанието си той бил ръкоположен изначало за презвитер, а след това по разпореждане на патриарха бил подложен и за свещеник. По това време и бащата на преподобния встъпил в отшелнически чин. Носейки новите писания на игуменството, свети Антоний непроменяемо продължавал нормалните си подвизи и обитавал в непрекъснато бодърстване, пост и непрестанни молебствия. Намирал време и да раздава лепта на бедните. Когато огромният подвижник прекосявал своя сложен отшелнически живот, вършейки делата на милостта, един път някой му донесъл торба злато, подал му я и споделил:
- Вземи това и го раздай на бедните.
При тези думи пред преподобния се явила единствено ръката, която държала златото, а самият адресант останал незабележим. Оттогава той почнал обилно да раздава лепта на всички нуждаещи се.
Дошло време, когато патриаршеският трон останал свободен, и преподобният Антоний съгласно единомислещото решение на епископския събор и императора бил подложен на Константинополската патриаршеска катедра. Тогава той към този момент бил на напреднала възраст, само че макар дребното си старешки сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си, преодолявайки, доколкото е допустимо, краткотрайните си недъзи със силата на молитвата. Преподобният виждал обезпокоеното състояние на клириците заради дефицита на материални средства и ги извеждал от усложнение с великодушни парични дарения. Пред църквите постоянно го посрещали хиляди небогати, а той давал лепта на всеки и за доста неща бил прислужник на другите. Като направил доста чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и минал при Господа.
Римският император Траян, царувал от 98 година до 117 година, почнал грубо гонение срещу християните, като претендирал от всички свои жители да се покланят единствено на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил скришен християнин.
В един церемониален езически празник царят с всички свои придворни правил жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на същинския Бог. Един от другарите му споделил за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Якинт отказал, като декларирал, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, само че той все повтарял: " Аз съм християнин, Христа уважавам и на него са покланям. " Затворили го в тюрма като забранили да му дават храна, с изключение на идоложертвена. Иакинт търпял апетит, само че не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража боец влезнал в тъмницата и видял, че тя е огряна от чудна светлина, а ангели поддържат правилния чиновник на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат още веднъж Иакинт при него, само че го намерили починал в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, с цел да бъде изядено от зверове. Но един благочестив духовник, на име Тимотей, скрито го взел и погребал вкъщи си. След няколко години мощите на светия страдалец били пренесени в Кесария Кападокийска.
В Памет на Св. Анатолий, патр. Константинополски
Родното място на свети Антоний била Азия, само че целият му живот от детинството до гибелта минал в столицата на Гръцката империя Константинопол. Там преподобният бил отгледан, прекарал детските и юношеските си години, получил обучение и станал свещеник. За високото служение на светия в епископски ранг имало доста предзнаменования. Още като дете той деликатно следил по какъв начин се прави проскомидията, по какъв начин би трябвало да се държи кадилницата, по какъв начин протича Божествената Литургия. Така Божията берекет още от дете го подготвяла за осъществяването на богослужението. Когато достигнал пълноправие, свети Антоний приел монашество в една от константинополските обители и доблестно поел пътя на монашеския живот. Строгостта на неговите подвизи скоро привлякла вниманието към него и срещу желанието си той бил ръкоположен изначало за презвитер, а след това по разпореждане на патриарха бил подложен и за свещеник. По това време и бащата на преподобния встъпил в отшелнически чин. Носейки новите писания на игуменството, свети Антоний непроменяемо продължавал нормалните си подвизи и обитавал в непрекъснато бодърстване, пост и непрестанни молебствия. Намирал време и да раздава лепта на бедните. Когато огромният подвижник прекосявал своя сложен отшелнически живот, вършейки делата на милостта, един път някой му донесъл торба злато, подал му я и споделил:
- Вземи това и го раздай на бедните.
При тези думи пред преподобния се явила единствено ръката, която държала златото, а самият адресант останал незабележим. Оттогава той почнал обилно да раздава лепта на всички нуждаещи се.
Дошло време, когато патриаршеският трон останал свободен, и преподобният Антоний съгласно единомислещото решение на епископския събор и императора бил подложен на Константинополската патриаршеска катедра. Тогава той към този момент бил на напреднала възраст, само че макар дребното си старешки сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си, преодолявайки, доколкото е допустимо, краткотрайните си недъзи със силата на молитвата. Преподобният виждал обезпокоеното състояние на клириците заради дефицита на материални средства и ги извеждал от усложнение с великодушни парични дарения. Пред църквите постоянно го посрещали хиляди небогати, а той давал лепта на всеки и за доста неща бил прислужник на другите. Като направил доста чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и минал при Господа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ