Св. вмчк Теодор Тирон. Преп. Роман Търновски
Житие на св. Теодор Тирон
Св. Теодор Тирон. Икона от 11-12 в. Днес в Московския ЕрмитажЦарете Максимиан и Максимин, които живеели при започване на IV век, в своята ревнивост към езическата религия заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад боец, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка желал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му декларирал, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, само че Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили краткотрайно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от заплахата, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не желали да изпълнят тая заръка, били затваряни в тюрма. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към неотстъпчивост и самообладание. През една нощ Теодор, движим от ревнивост към същинската религия, запалил един от основните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всевъзможен боязън признал постъпката си и шефът заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, в случай че не се подчини на царската заръка. Но Теодор умерено му дал отговор, че не се бои от страдания, тъй като упованието на бъдещите богатства го укрепява. " Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са страдания - споделил той, - тъй като имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, тъй като не гледаш с духовни очи ".
Управителят заповядал да отведат Теодор в тюрма, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, тъй като желал да го умори посредством апетит. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му споделил: " Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и пиво! За тебе ще има различен живот, безконечен и безконечен, с Мене на небесата. " Укрепен от чудесното привидение и изпълнен с неизразима наслада, Теодор почнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, доближили се до прозореца и с учудване видели, че към това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от смут, те побързали да уведомят за това шефа, който пристигнал до тъмницата. Като чул пение от няколко гласове, той помислил, че при Теодор са влезнали християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влезнал в тъмницата, бързо излязъл и на другия ден още веднъж повикал Теодора на съд.
- Принеси жертва на боговете - споделил му той - и ще получиш огромни блага и почести!
Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо дал отговор: " Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми посредством най-жестоки страдания! Но до момента в който има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос! "
Управителят заповядал да мъчат Теодора с стоманени куки. Но измежду жестоките премеждия мъченикът показал непоколебимо самообладание и единствено възкликвал: " Ще възвеличавам Господа във всяко време, хвалата за Него е постоянно в устата ми " (Пс. 33:2).
- Не те ли е позор - споделил му шефът - да се уповаваш на човек, който починал от позорна гибел на кръст?
- Нека бъде тоя срам и на мене, и на всички, които приканват името на Господа Иисуса Христа! - дал отговор мъченикът.
Дълго още продължавали мъченията на Теодор; шефът още веднъж почнал да го уговаря да принесе жертва на боговете.
- Не се ли боиш ти от Бога, Който ти е дал власт и мощ? - споделил Теодор. - Чрез Него царе царуват, а ти искаш да се отрека от живия Бог и да се поклоня на бездушния камък!
- А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? - запитал го отново шефът.
- С моя Христос ще бъда постоянно! - радостно извикал Теодор. - Прави с мене, каквото искаш!
Тогава шефът издал за Теодор следната присъда: " Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а има вяра в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, би трябвало да бъде предаден на огън. "
Слугите на шефа донесли дърва, създали клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, с цел да бъде изгорял на кладата. Теодор се прекръстил, самичък мъжествено се качил на кладата и с молитва и величаене предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия страдалец, погребала ги вкъщи си в град Евхаита и всяка година правила помен за него.
Около петдесет години след гибелта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят непоколебим пост, той с цел да ги подиграе, заповядал на цариградския шеф да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ястие, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. страдалец Теодор се явил на архиепископа във привидение и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като нещата за ястие са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна вкъщи си да си вършат коливо, т.е. да си варят пшеница с мед ".
Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - " Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - дал отговор светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните ". След тия думи мъченикът станал незабележим.
Архиепископът извършил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал още веднъж да продават храните както преди. Църквата, за признателност на св. Теодор, запазила до момента обичая - в събота на първата седмица от Великия пост посредством коливо да уважава паметта на светия великомъченик.
Житие на св. преподобни Роман Търновски, възпитаник на св. Теодосий Търновски
Цар Иван Александър и кралица Сара-Теодора със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, през днешния ден в Британския музей, Лондон. Aрхив Pravoslavieto.com За преподобни Роман Търновски имаме нищожни сведения в житието на неговия преподавател. Този последният бил към този момент в манастира на св. Григорий Синаит - Парория ( " приграничен " - на границата сред България и Византия). И тъй като там върлували доста разбойници, игуменът изпратил един път и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с който се познавал от дълго време, да го моли за неговата царска помощ.
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път. Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи - наподобява - отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си - отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
Св. Патриарх Евтимий Търновски, който превел от гръцки житието на св. Теодосий, от себе си прибавил следните думи за св. Роман:
" Беше човек благодетелен и популярен, ревнител на духовния живот, във всичко сходен на блажения Теодосий, същински пустинножител и постник, реализатор на всички Господни заповеди. След като одобри светата обител и предстоятелството на манастирското приятелство, той старателно пучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде имитатор на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха в близост, дохождаха постоянно при него за изгода и молитва. А самият той деликатно спазваше постнически живот; един път дневно приемаше храна и то доста нищожно, също по този начин вкусваше и малко вино поради телесния си кусур.
А страдаше от доста тежък кусур, който го мъчеше и който на славянски се назовава " кашлица " - доста мъчителна. Обаче все пак той не изоставяше всегдашното бдение, тъй че всяка нощ прекарваше без сън и единствено на разсъмване малко заспиваше, като с това оказваше дребна грижа за човешкото естество.
Като не забравяше ръзлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и дружно с Теодосий да се любува на отвъдния благословен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките - болки. В това положение той сякаш младееше. Обаче поменатият негов кусур се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този смелчага все пак не се разслабваше, а доста пъти без да обръща внимание на своя кусур утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине оттатък, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия боязън, всичко положително подреди за светата обител, причасти се със страшните Божествени секрети, всички благослови и съобщи духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и пограбаха като собствен отец и по признатия ред му направиха надгробно пение. "
Св. Теодор Тирон. Икона от 11-12 в. Днес в Московския ЕрмитажЦарете Максимиан и Максимин, които живеели при започване на IV век, в своята ревнивост към езическата религия заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад боец, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка желал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му декларирал, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, само че Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили краткотрайно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от заплахата, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не желали да изпълнят тая заръка, били затваряни в тюрма. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към неотстъпчивост и самообладание. През една нощ Теодор, движим от ревнивост към същинската религия, запалил един от основните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всевъзможен боязън признал постъпката си и шефът заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, в случай че не се подчини на царската заръка. Но Теодор умерено му дал отговор, че не се бои от страдания, тъй като упованието на бъдещите богатства го укрепява. " Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са страдания - споделил той, - тъй като имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, тъй като не гледаш с духовни очи ".
Управителят заповядал да отведат Теодор в тюрма, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, тъй като желал да го умори посредством апетит. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му споделил: " Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и пиво! За тебе ще има различен живот, безконечен и безконечен, с Мене на небесата. " Укрепен от чудесното привидение и изпълнен с неизразима наслада, Теодор почнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, доближили се до прозореца и с учудване видели, че към това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от смут, те побързали да уведомят за това шефа, който пристигнал до тъмницата. Като чул пение от няколко гласове, той помислил, че при Теодор са влезнали християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влезнал в тъмницата, бързо излязъл и на другия ден още веднъж повикал Теодора на съд.
- Принеси жертва на боговете - споделил му той - и ще получиш огромни блага и почести!
Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо дал отговор: " Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми посредством най-жестоки страдания! Но до момента в който има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос! "
Управителят заповядал да мъчат Теодора с стоманени куки. Но измежду жестоките премеждия мъченикът показал непоколебимо самообладание и единствено възкликвал: " Ще възвеличавам Господа във всяко време, хвалата за Него е постоянно в устата ми " (Пс. 33:2).
- Не те ли е позор - споделил му шефът - да се уповаваш на човек, който починал от позорна гибел на кръст?
- Нека бъде тоя срам и на мене, и на всички, които приканват името на Господа Иисуса Христа! - дал отговор мъченикът.
Дълго още продължавали мъченията на Теодор; шефът още веднъж почнал да го уговаря да принесе жертва на боговете.
- Не се ли боиш ти от Бога, Който ти е дал власт и мощ? - споделил Теодор. - Чрез Него царе царуват, а ти искаш да се отрека от живия Бог и да се поклоня на бездушния камък!
- А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? - запитал го отново шефът.
- С моя Христос ще бъда постоянно! - радостно извикал Теодор. - Прави с мене, каквото искаш!
Тогава шефът издал за Теодор следната присъда: " Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а има вяра в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, би трябвало да бъде предаден на огън. "
Слугите на шефа донесли дърва, създали клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, с цел да бъде изгорял на кладата. Теодор се прекръстил, самичък мъжествено се качил на кладата и с молитва и величаене предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия страдалец, погребала ги вкъщи си в град Евхаита и всяка година правила помен за него.
Около петдесет години след гибелта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят непоколебим пост, той с цел да ги подиграе, заповядал на цариградския шеф да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ястие, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. страдалец Теодор се явил на архиепископа във привидение и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като нещата за ястие са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна вкъщи си да си вършат коливо, т.е. да си варят пшеница с мед ".
Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - " Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - дал отговор светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните ". След тия думи мъченикът станал незабележим.
Архиепископът извършил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал още веднъж да продават храните както преди. Църквата, за признателност на св. Теодор, запазила до момента обичая - в събота на първата седмица от Великия пост посредством коливо да уважава паметта на светия великомъченик.
Житие на св. преподобни Роман Търновски, възпитаник на св. Теодосий Търновски
Цар Иван Александър и кралица Сара-Теодора със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, през днешния ден в Британския музей, Лондон. Aрхив Pravoslavieto.com За преподобни Роман Търновски имаме нищожни сведения в житието на неговия преподавател. Този последният бил към този момент в манастира на св. Григорий Синаит - Парория ( " приграничен " - на границата сред България и Византия). И тъй като там върлували доста разбойници, игуменът изпратил един път и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с който се познавал от дълго време, да го моли за неговата царска помощ.
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път. Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи - наподобява - отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си - отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
Св. Патриарх Евтимий Търновски, който превел от гръцки житието на св. Теодосий, от себе си прибавил следните думи за св. Роман:
" Беше човек благодетелен и популярен, ревнител на духовния живот, във всичко сходен на блажения Теодосий, същински пустинножител и постник, реализатор на всички Господни заповеди. След като одобри светата обител и предстоятелството на манастирското приятелство, той старателно пучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде имитатор на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха в близост, дохождаха постоянно при него за изгода и молитва. А самият той деликатно спазваше постнически живот; един път дневно приемаше храна и то доста нищожно, също по този начин вкусваше и малко вино поради телесния си кусур.
А страдаше от доста тежък кусур, който го мъчеше и който на славянски се назовава " кашлица " - доста мъчителна. Обаче все пак той не изоставяше всегдашното бдение, тъй че всяка нощ прекарваше без сън и единствено на разсъмване малко заспиваше, като с това оказваше дребна грижа за човешкото естество.
Като не забравяше ръзлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и дружно с Теодосий да се любува на отвъдния благословен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките - болки. В това положение той сякаш младееше. Обаче поменатият негов кусур се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този смелчага все пак не се разслабваше, а доста пъти без да обръща внимание на своя кусур утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине оттатък, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия боязън, всичко положително подреди за светата обител, причасти се със страшните Божествени секрети, всички благослови и съобщи духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и пограбаха като собствен отец и по признатия ред му направиха надгробно пение. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ