Преп. Тит Чудотворец. Св. мчци Амфиан и Едесий
Житие на св. преподобни Тит Чудотворец
През осмия век животът на Христовата черква на Изток бил смутен от иконоборческата разкол. Повечето от византийските императори от това време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби против феновете на светите икони. Защитниците на православното обучение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни способи. Поради това мнозина от тях непринудено напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те още веднъж се прибирали в градовете и ставали смели бранители на православното обучение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От дребен той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал духовник. Целия си живот той прекарал в молитва и отшелнически подвизи, като проявявал благост и примирение, обич към ближните и състрадание. За този му свят живот Господ удостоил правилния Си чиновник Тит с подарък на чудотворство. Твърдо уверен в истината на православното обучение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се показал като хладнокръвен бранител на истината.
Свети мъченици Амфиан и Едесий
Амфиан и Едесий били братя по плът, а по генезис - от гръцко езическо семейство. Родината им бил град Патара, в Ликия (Ликия - малоазиатска област.), откъдето техните родители ги изпратили в град Бирит (Бирит - финикийски град, славил се в древността като център на култура и начетеност, през днешния ден прочут с името Бейрут.), с цел да учат езическите науки. Тук Амфиан и Едесий прекарвали в непорочие дните на младостта си и всичките им връстници се чудели на техния благодетелен живот. Чужди на всевъзможни лекомислени действия, светите Амфиан и Едесий имали мъдрост. Заради това били обдарени с Божията берекет и в сърцата им греела светлината, посредством която се познава истината. Като осъзнали суетата на идолопоклонничеството, те възжадували колкото може по-съвършено да опознаят пътя на християнското благочестие и да станат раби на нашия Господ Иисус Христос.
Когато Амфиан и Едесий се завърнали от Бирит в своя роден град, намерили там татко си, нараснал в ранг градоначалник, който продължавал да води греховен езически живот, както и всички техни родственици. Свети Амфиан и Едесий не желаели да живеят измежду нечестивци и грешници, по тази причина скрито напуснали родния дом и ръководени от Божия Дух, пристигнали в палестинския град Кесария (Кесария Палестинска - град в Палестина на брега на Средиземно море. В Палестина имало и друга Кесария, която се наричала Филипова и се намирала при изворите на река Йордан.). Тук срещнали един благоверен християнски презвитер на име Памфил, който по-късно приел страдалчески венец за Христа (Вж. житието на св. Памфил, 16 февруари.). Този свят презвитер обучил Амфиан и Едесий в тайните на християнската религия, просветил ги в светото кръщение, след което те непрекъснато се намирали край блажения Памфил, като славословели и възхвалявали Бога и се занимавали с проучване на свещените книги и Господния закон.
По това време император бил Максимин (Император Максимин Дака царувал от 305 до 313 година.), който приел ръководството на източната половина от Римската империя от чичо си Максимиан Галерий (Император Максимиан Галерий управлявал Римската империя от 305 до 311 година.).
В тези дни, по разпореждане на безбожния император богохулник, специфични пратеници отишли в Кесария и почнали да привикват в езическия храм всеки гражданин на града, с цел да принесе жертва на идолите. Мъжественият Амфиан, който бил дружно с християните на едно скришно място, скрито от всички го напуснал и се отправил към идолския храм, където хегемонът Урван таман принасял жертва на идолите. Свети Амфиан храбро пристъпил към него, хванал го за дясната ръка, с която хегемонът държал жертвата, и самоуверено пред всички го увещавал да изостави заблудата си, като не се покланя на бесове и идоли, основани от човешка ръка. Воините на хегемона завчас сграбчили свети Амфиан, и той получил безчет удари по устата, по лицето и по цялото си тяло; като го хвърлили на земята, почнали да го тъпчат с крайници. Накрая отвели светеца в тъмницата и го оковали във вериги.
На другия ден сутринта извели свети Амфиан на съд пред хегемона. Свети Амфиан обаче непоколебимо изповядвал Христовата религия. Затова подложили светия Христов страдалец на тежки изтезания. После още веднъж го затворили в тъмницата.
На третия ден, откакто свети Амфиан бил хвърлен в пандиза, мъчителите още веднъж почнали да ревизират твърдостта му посредством нови страдания, само че защото светецът и този път останал неотстъпчив в изповядването на Христовата религия, хегемонът заповядал да го осъдят на гибел, като го хвърлят в морските дълбини. Воините привързали един камък към тялото на светия страдалец, отплували задоволително надалеч от брега и го хвърлили в морето. Тутакси морето се разбушувало, земята се разтресла, градът се разлюлял и всичките езичници се изпълнили с огромен боязън и смут. След това вълните изнесли от морските дълбини тялото на светия страдалец и го положили на брега.
Така приключили страданията на свети страдалец Амфиан, през втория ден на месец април. Кончината на светия страдалец била през 306 година..
След това били хванати и измъчвани мнозина други християни, като измежду тях бил и братът на Амфиан, Едесий. Някои от християните подхвърляли на разнородни страдания и премеждия, други пък изпращали в Палестина, да работят там в медните рудници. Свети Едесий бил един от тях.
Като минала година, откарали свети Едесий от Палестина в египетския град Александрия. Александрия - град в Египет, в древността център на търговия и култура. Веднъж той видял там езическия княз Иероклей, седнал в съдилището, ужасно разгневен против християните. (Той предавал християнските целомъдрени девойки и дами за оскърбление от езичниците.) Изпълнен с геройство и безстрашие, свети Едесий се устремил към княза, блъснал го пред всички по лицето, след това го повалил на земята и като продължавал да го бие, в същото време на висок глас го обвинил, че незаслужено съди. Воините, които се намирали там, незабавно хванали Едесий и го подложили на мъчения, също като неговия брат Амфиан. След дълги изтезания го осъдили на същата гибел като неговия брат и го удавили в морето. Свети страдалец Едесий се преставил към 310 година..
Така и свети Едесий получил свят страдалчески венец дружно с Амфиан, от Христа, нашия Спасител, Комуто въздаваме популярност, с Отца и Светия Дух на веки. Амин.
През осмия век животът на Христовата черква на Изток бил смутен от иконоборческата разкол. Повечето от византийските императори от това време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби против феновете на светите икони. Защитниците на православното обучение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни способи. Поради това мнозина от тях непринудено напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи. Укрепнали духовно, те още веднъж се прибирали в градовете и ставали смели бранители на православното обучение.
Такъв бил и блаженият и свят отец Тит. От дребен той обикнал Христа, напуснал светския живот и станал духовник. Целия си живот той прекарал в молитва и отшелнически подвизи, като проявявал благост и примирение, обич към ближните и състрадание. За този му свят живот Господ удостоил правилния Си чиновник Тит с подарък на чудотворство. Твърдо уверен в истината на православното обучение по въпроса за почитанието на светите икони, преподобни Тит се показал като хладнокръвен бранител на истината.
Свети мъченици Амфиан и Едесий
Амфиан и Едесий били братя по плът, а по генезис - от гръцко езическо семейство. Родината им бил град Патара, в Ликия (Ликия - малоазиатска област.), откъдето техните родители ги изпратили в град Бирит (Бирит - финикийски град, славил се в древността като център на култура и начетеност, през днешния ден прочут с името Бейрут.), с цел да учат езическите науки. Тук Амфиан и Едесий прекарвали в непорочие дните на младостта си и всичките им връстници се чудели на техния благодетелен живот. Чужди на всевъзможни лекомислени действия, светите Амфиан и Едесий имали мъдрост. Заради това били обдарени с Божията берекет и в сърцата им греела светлината, посредством която се познава истината. Като осъзнали суетата на идолопоклонничеството, те възжадували колкото може по-съвършено да опознаят пътя на християнското благочестие и да станат раби на нашия Господ Иисус Христос.
Когато Амфиан и Едесий се завърнали от Бирит в своя роден град, намерили там татко си, нараснал в ранг градоначалник, който продължавал да води греховен езически живот, както и всички техни родственици. Свети Амфиан и Едесий не желаели да живеят измежду нечестивци и грешници, по тази причина скрито напуснали родния дом и ръководени от Божия Дух, пристигнали в палестинския град Кесария (Кесария Палестинска - град в Палестина на брега на Средиземно море. В Палестина имало и друга Кесария, която се наричала Филипова и се намирала при изворите на река Йордан.). Тук срещнали един благоверен християнски презвитер на име Памфил, който по-късно приел страдалчески венец за Христа (Вж. житието на св. Памфил, 16 февруари.). Този свят презвитер обучил Амфиан и Едесий в тайните на християнската религия, просветил ги в светото кръщение, след което те непрекъснато се намирали край блажения Памфил, като славословели и възхвалявали Бога и се занимавали с проучване на свещените книги и Господния закон.
По това време император бил Максимин (Император Максимин Дака царувал от 305 до 313 година.), който приел ръководството на източната половина от Римската империя от чичо си Максимиан Галерий (Император Максимиан Галерий управлявал Римската империя от 305 до 311 година.).
В тези дни, по разпореждане на безбожния император богохулник, специфични пратеници отишли в Кесария и почнали да привикват в езическия храм всеки гражданин на града, с цел да принесе жертва на идолите. Мъжественият Амфиан, който бил дружно с християните на едно скришно място, скрито от всички го напуснал и се отправил към идолския храм, където хегемонът Урван таман принасял жертва на идолите. Свети Амфиан храбро пристъпил към него, хванал го за дясната ръка, с която хегемонът държал жертвата, и самоуверено пред всички го увещавал да изостави заблудата си, като не се покланя на бесове и идоли, основани от човешка ръка. Воините на хегемона завчас сграбчили свети Амфиан, и той получил безчет удари по устата, по лицето и по цялото си тяло; като го хвърлили на земята, почнали да го тъпчат с крайници. Накрая отвели светеца в тъмницата и го оковали във вериги.
На другия ден сутринта извели свети Амфиан на съд пред хегемона. Свети Амфиан обаче непоколебимо изповядвал Христовата религия. Затова подложили светия Христов страдалец на тежки изтезания. После още веднъж го затворили в тъмницата.
На третия ден, откакто свети Амфиан бил хвърлен в пандиза, мъчителите още веднъж почнали да ревизират твърдостта му посредством нови страдания, само че защото светецът и този път останал неотстъпчив в изповядването на Христовата религия, хегемонът заповядал да го осъдят на гибел, като го хвърлят в морските дълбини. Воините привързали един камък към тялото на светия страдалец, отплували задоволително надалеч от брега и го хвърлили в морето. Тутакси морето се разбушувало, земята се разтресла, градът се разлюлял и всичките езичници се изпълнили с огромен боязън и смут. След това вълните изнесли от морските дълбини тялото на светия страдалец и го положили на брега.
Така приключили страданията на свети страдалец Амфиан, през втория ден на месец април. Кончината на светия страдалец била през 306 година..
След това били хванати и измъчвани мнозина други християни, като измежду тях бил и братът на Амфиан, Едесий. Някои от християните подхвърляли на разнородни страдания и премеждия, други пък изпращали в Палестина, да работят там в медните рудници. Свети Едесий бил един от тях.
Като минала година, откарали свети Едесий от Палестина в египетския град Александрия. Александрия - град в Египет, в древността център на търговия и култура. Веднъж той видял там езическия княз Иероклей, седнал в съдилището, ужасно разгневен против християните. (Той предавал християнските целомъдрени девойки и дами за оскърбление от езичниците.) Изпълнен с геройство и безстрашие, свети Едесий се устремил към княза, блъснал го пред всички по лицето, след това го повалил на земята и като продължавал да го бие, в същото време на висок глас го обвинил, че незаслужено съди. Воините, които се намирали там, незабавно хванали Едесий и го подложили на мъчения, също като неговия брат Амфиан. След дълги изтезания го осъдили на същата гибел като неговия брат и го удавили в морето. Свети страдалец Едесий се преставил към 310 година..
Така и свети Едесий получил свят страдалчески венец дружно с Амфиан, от Христа, нашия Спасител, Комуто въздаваме популярност, с Отца и Светия Дух на веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ