Св. мчк Мамант. Преп. Йоан постник, патриарх Константинополски. Св. 3628 мчци в Никомидия
Житие на св. страдалец Мамант
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му - Теодот и Руфина - били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското обучение, те намерено изповядвали своята религия в Господа Иисуса Христа и така привличали към Църквата доста езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийскаРечник. И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската религия. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тюрма. Теодот, бащата, починал в пандиза. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант.
Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чадо, тя молела със сълзи Бога да й позволи да последва брачна половинка си, като я освободи от този краткотраен живот и я одобри дружно с него във безконечните небесни селения.
За скъпото си дете тя молела с такива думи:
- Господи Боже, Ти самичък възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му татко. Бъди поддръжник и страж на живота му!
Разчувствала се мощно при тая молитва, тя умряла.
Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.
В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Получила мечтаното разрешение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче сред умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жал. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била " мама ". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила усърдие да му даде вероятното най-хубаво образование.
Мамант тръгнал на учебно заведение. Наставниците се чудели на умствените му качества.
Преди всичко и най-вече Амия се грижела да му внуши обич към Бога и дълбока респект към Неговия свят закон. И тя съумяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.
Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Пред гибелта си му завещала цялото си богаство.
Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. Понеже го виждал външно прелестен и доста талантлив, заречен му да го одобри в двореца си и да го удостои с огромни почести. В случай, че покаже непокорство, го заплашвал с жестоки мъчения и гибел.
На увещанията и заканите Мамант дал отговор с тия думи:
- Считам за непочтеност да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се извърнат в зло за мене, в случай че ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене милосърдие, гибелта за вярата - благополучие и чест!
Разгневен, императорът заповядал да бият грубо младежа. Мамант понасял мъченията с огромно самообладание.
Смутен от тоя подвиг, Аврелиан меко му заговорил:
- Обещай единствено на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!
В отговор Мамант още по-твърдо декларирал:
- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!
Разярен, императорът богохулник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни.
Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отвеян на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария.
Трудно щяло да бъде за момъка да живее сам в това пустинно място. Но Божията благосклонност го пазела непрекъснато по превъзходен метод. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият аскет бил ментор и асистент на близките поданици.
Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал отначало самоуверено вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения.
Подкрепян със мощ от горната страна, мъченикът оставал незасегнат. Пуснали люти зверове против него. Но те се посочили кротки пред погледа му. Почнали да лижат умерено нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически сановник му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.
В това тежко положение мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година.
От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. За това загатва св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той приказва за него:
" Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал свикан, всички, които той върнал наред в къщи от пътешествията им, всички, които е излекувал от заболяванията им, на които е траял живот. Като се съберете всички дружно, съставете похвално слово за мъченика! "
Край Цариград бил построен манастир " Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал св. Теодосий Търновски в 1363 година.
Житие на свети Йоан Постник, патриарх Константинополски
Светителят Иоан се родил в Константинопол; и се подвизавал по времето на царете Юстин (1), Тиберий (2) и Маврикий (3). Първоначално бил занаятчия на златни изделия; по своя благодетелен живот бил мъж благоверен, обичащ нищетата, страннолюбив и богобоязлив.
Като приел в дома си един палестински духовник на име Евсевий, Йоан живеел дружно с него. Веднъж, когато вървели дружно, този духовник бил от дясната му страна. Неочаквано чул, че някакъв чужд му споделя: " Не бива, отче, да вървиш от дясната страна на великия ". Това било Божие предзнаменовение за Иоан, че ще му бъде поверено великото архиерейско служение. Монахът го разказал на блажения Евтихий, патриарх Константинополски (4), който почнал да увещава Йоан да одобри пострижение, защото го считал за заслужен да бъде в църковния причт.
(1) Юстин II Младши - източноримски император; царувал от 565 до 578 година
(2) Тиверий - правоприемник на Юстин II, царувал от 578 до 582 година
(3) Приемник на Тиверий, царувал от 582 до 602 година
(4) Евтихий на първо време бил патриарх от 552 до 565 г.; след него, в продължение на пет години, бил патриарх Иоан III Схоластик; по-късно Евтихий още веднъж бил възведен в патриаршество и бил патриарх до самата си гибел в 582 година, когато на негово място бил възведен свети Иоан IV Постник.
Стоейки на молитва в църквата на свети Лаврентий, свети Иоан имал следното признание: в олтара той видял голям брой светии, които обличали върху себе си бели, блестящи облекла и пеели прелестни песнопения. След това от олтара излязъл някакъв човек със съсъд, от който обилно раздавал лепта на множеството събрали се бедни; само че съсъдът не оставал празен. Когато един от бедните възкликнал: " Господи, помилуй, по кое време най-накрая ще се изпразни този съсъд! " - и съсъдът незабавно се изпразнил. Това признание предиздвикало преподобния да се замисли и той се удивлявал на видението, което било предвещание както за бъдещия му ранг, по този начин и за огромната му благотворителност към бедните.
След известно време Константинополският патриарх Евтихий умрял и, по Божия воля, свети Иоан, като заслужен, бил определен и предопределен за ръкоположение, само че не се съгласявал, до момента в който не видял следното ужасно привидение: от едната страна се виждало море, стигащо до небесата, и страшна огнена пещ; от другата страна - голям брой ангели, които му казвали: " Ти не приемаш престола - дано бъде някой различен, само че ти ще бъдеш осъден от всички нас ".
* Газа е ситуирана на брега на Средиземно море. В древността била един от петте най-известни филистимски градове и служеле за граница на хананейците в Южна Палестина. В Новия Завет за Газа се загатва единствено в историята за обръщането на велможата на етиопската кралица Кондакия (Деян. 8:25). От IV в. Газа била към този момент християнски град, а през VII в. била покорена от мюсюлманите. Бел.ред.
След като ангелите заплашително му споделили това, той, въпреки и срещу желанието си, се покорил и бил подложен за Константинополски патриарх. В този ранг той водел постнически и благодетелен живот до самата си гибел, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното предсказание той укротил мощно морско неспокойствие. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа*, полагайки на очите му парченце от Тялото Христово с думите: " Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе ", и слепият начаса прогледнал.
Веднъж, по Божие допущение, в Константинопол имало заплашителен мор. Преподобният се молел Бог да отклони Своя правоверен яд. На един от правилните си прислужници заповядал да вземе два съсъда - единият цялостен с дребни камъчета, а другият празен, да стои на мястото, където донасяли мъртвите и да ги брои, пускайки камъчета от цялостния съсъд в празния. Първия ден прислужникът изброил триста двадесет и трима мъртъвци и съобщил за това на светеца. Свети Иоан предсказал, че морът ще се прекрати; което почнало да се сбъдва с всеки изминат ден, тъй като втория ден прислужникът, който стоял там и броял донесените мъртъвци, видял, че са по-малко, третия ден - още по-малко, а в неделя, съгласно предсказанието на светеца и по молитвите му, морът дефинитивно се прекратил.
Въздържанието на свети Иоан било такова, че шест дни не вкусвал никаква храна, а на седмия - малко плодове: или пъпеши, или грозде, или смокини. Така се хранел от самото начало на своето светителство. Спял напълно малко, и то седейки; освен това завързвал неголяма връвчица за една свещ и слагал съд с вода, та когато свещта догори и връвчицата падне в съда, се чувал звук, който го събуждал. Светецът непрекъснато обитавал в молитва и подвизи, борейки се със пристрастеностите. Многократно обръщал в бягство нашествието на другородци и избавял от крах града със своите молебствия и пост; опазил паството си невредимо от забележими и невидими врагове; бил доста милосърден, бил татко на сираците, пазител на бедните, бранител на афектираните, ревнител по Бога, изкоренител на всяко зло.
Веднъж в петък на светеца било известено, че на другия ден ще има конно съревнование: тогава било събота на Петдесетница. И светецът дал отговор: " Да няма конно съревнование в светата Петдесетница! " и паднал на колене, се молел на Бога да се яви някакво предсказание за разстройване на това дело. Когато всички се събрали и надпреварата почнало, ненадейно се надигнала мощна стихия, с гръм и мълнии, завалял дъжд и мощен град и от боязън всички се разбягали от зрелището.
Преподобният имал и власт да изгонва нечистите духове. Една жена, която имала бесноват мъж, го завела при един пустинник, само че той й споделил: " Иди при светейшия Иоан, патриарх Константинополски - той ще изцели мъжа ти ". Като изпълнила това, дамата получила мечтаното и дружно с мъжа си, изцелен от преподобния, си отишла с наслада вкъщи. И въобще доста заболели получавали излекуване от светеца. Много дами по неговите молебствия се освобождавали от безплодието.
Така, пасейки словесното стадо, преподобният в честна напреднала възраст достигнал блажена кончина и минал от земята в небесните обители*. Когато тялото на светеца към този момент лежало мъртво, при него пристигнал да се елементарни известният шеф на региона Нил, навел се и го целунал. А светецът, бидейки мъртъв, пред очите на всички и за тяхно учудване прошепнал на началника няколко думи на ухото, които той на никого не споделил.
* Това станало на 2 септември 595 година след Рождество Христово. Бел.ред.
Погребали свети Йоан в олтара на светите Апостоли, като заслужен за такава чест, прославяйки и благославяйки дивния в светиите Бог - Отец и Син, и Свети Дух. Амин.
В памет на 3618-те мъченици, потърпевши в Никомидия
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан* в Никомидия** потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия.
* В 284 година Римската империя се разделила на Източна и Западна: Източната управлявал Диоклетиан, а Западната - неговият другар Максимиан, царували от 284 до 305 година
** Никомидия - столица на Източната империя, резиденция на император Диоклетиан.
След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, дружно с всичките си домашни и с доста други, искащи да умрат за Христа. Вземайки със себе си дамите и децата си и всичките си близки, те непринудено отишли в Никомидия на изтезание за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: " Ние сме християни! ".
Като чул това, Диоклетиан се смутил и изначало чрез ласкателства ги увещавал да се отрекат от Разпнатия, само че когато те не се подчинили, заповядал на бойците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.
Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били открити, заради последвалите от тях чудеса.
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му - Теодот и Руфина - били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското обучение, те намерено изповядвали своята религия в Господа Иисуса Христа и така привличали към Църквата доста езичници. През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийскаРечник. И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската религия. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тюрма. Теодот, бащата, починал в пандиза. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант.
Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чадо, тя молела със сълзи Бога да й позволи да последва брачна половинка си, като я освободи от този краткотраен живот и я одобри дружно с него във безконечните небесни селения.
За скъпото си дете тя молела с такива думи:
- Господи Боже, Ти самичък възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му татко. Бъди поддръжник и страж на живота му!
Разчувствала се мощно при тая молитва, тя умряла.
Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.
В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Получила мечтаното разрешение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче сред умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жал. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била " мама ". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила усърдие да му даде вероятното най-хубаво образование.
Мамант тръгнал на учебно заведение. Наставниците се чудели на умствените му качества.
Преди всичко и най-вече Амия се грижела да му внуши обич към Бога и дълбока респект към Неговия свят закон. И тя съумяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.
Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Пред гибелта си му завещала цялото си богаство.
Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. Понеже го виждал външно прелестен и доста талантлив, заречен му да го одобри в двореца си и да го удостои с огромни почести. В случай, че покаже непокорство, го заплашвал с жестоки мъчения и гибел.
На увещанията и заканите Мамант дал отговор с тия думи:
- Считам за непочтеност да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се извърнат в зло за мене, в случай че ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене милосърдие, гибелта за вярата - благополучие и чест!
Разгневен, императорът заповядал да бият грубо младежа. Мамант понасял мъченията с огромно самообладание.
Смутен от тоя подвиг, Аврелиан меко му заговорил:
- Обещай единствено на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!
В отговор Мамант още по-твърдо декларирал:
- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!
Разярен, императорът богохулник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни.
Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отвеян на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария.
Трудно щяло да бъде за момъка да живее сам в това пустинно място. Но Божията благосклонност го пазела непрекъснато по превъзходен метод. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият аскет бил ментор и асистент на близките поданици.
Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал отначало самоуверено вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения.
Подкрепян със мощ от горната страна, мъченикът оставал незасегнат. Пуснали люти зверове против него. Но те се посочили кротки пред погледа му. Почнали да лижат умерено нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически сановник му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.
В това тежко положение мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година.
От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. За това загатва св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той приказва за него:
" Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал свикан, всички, които той върнал наред в къщи от пътешествията им, всички, които е излекувал от заболяванията им, на които е траял живот. Като се съберете всички дружно, съставете похвално слово за мъченика! "
Край Цариград бил построен манастир " Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал св. Теодосий Търновски в 1363 година.
Житие на свети Йоан Постник, патриарх Константинополски
Светителят Иоан се родил в Константинопол; и се подвизавал по времето на царете Юстин (1), Тиберий (2) и Маврикий (3). Първоначално бил занаятчия на златни изделия; по своя благодетелен живот бил мъж благоверен, обичащ нищетата, страннолюбив и богобоязлив.
Като приел в дома си един палестински духовник на име Евсевий, Йоан живеел дружно с него. Веднъж, когато вървели дружно, този духовник бил от дясната му страна. Неочаквано чул, че някакъв чужд му споделя: " Не бива, отче, да вървиш от дясната страна на великия ". Това било Божие предзнаменовение за Иоан, че ще му бъде поверено великото архиерейско служение. Монахът го разказал на блажения Евтихий, патриарх Константинополски (4), който почнал да увещава Йоан да одобри пострижение, защото го считал за заслужен да бъде в църковния причт.
(1) Юстин II Младши - източноримски император; царувал от 565 до 578 година
(2) Тиверий - правоприемник на Юстин II, царувал от 578 до 582 година
(3) Приемник на Тиверий, царувал от 582 до 602 година
(4) Евтихий на първо време бил патриарх от 552 до 565 г.; след него, в продължение на пет години, бил патриарх Иоан III Схоластик; по-късно Евтихий още веднъж бил възведен в патриаршество и бил патриарх до самата си гибел в 582 година, когато на негово място бил възведен свети Иоан IV Постник.
Стоейки на молитва в църквата на свети Лаврентий, свети Иоан имал следното признание: в олтара той видял голям брой светии, които обличали върху себе си бели, блестящи облекла и пеели прелестни песнопения. След това от олтара излязъл някакъв човек със съсъд, от който обилно раздавал лепта на множеството събрали се бедни; само че съсъдът не оставал празен. Когато един от бедните възкликнал: " Господи, помилуй, по кое време най-накрая ще се изпразни този съсъд! " - и съсъдът незабавно се изпразнил. Това признание предиздвикало преподобния да се замисли и той се удивлявал на видението, което било предвещание както за бъдещия му ранг, по този начин и за огромната му благотворителност към бедните.
След известно време Константинополският патриарх Евтихий умрял и, по Божия воля, свети Иоан, като заслужен, бил определен и предопределен за ръкоположение, само че не се съгласявал, до момента в който не видял следното ужасно привидение: от едната страна се виждало море, стигащо до небесата, и страшна огнена пещ; от другата страна - голям брой ангели, които му казвали: " Ти не приемаш престола - дано бъде някой различен, само че ти ще бъдеш осъден от всички нас ".
* Газа е ситуирана на брега на Средиземно море. В древността била един от петте най-известни филистимски градове и служеле за граница на хананейците в Южна Палестина. В Новия Завет за Газа се загатва единствено в историята за обръщането на велможата на етиопската кралица Кондакия (Деян. 8:25). От IV в. Газа била към този момент християнски град, а през VII в. била покорена от мюсюлманите. Бел.ред.
След като ангелите заплашително му споделили това, той, въпреки и срещу желанието си, се покорил и бил подложен за Константинополски патриарх. В този ранг той водел постнически и благодетелен живот до самата си гибел, както свидетелстват за това чудесата му. С молитвата си и кръстното предсказание той укротил мощно морско неспокойствие. Направил да прогледне един слепец на име Иоан, от Газа*, полагайки на очите му парченце от Тялото Христово с думите: " Изцелилият слепия по рождение, да изцели и тебе ", и слепият начаса прогледнал.
Веднъж, по Божие допущение, в Константинопол имало заплашителен мор. Преподобният се молел Бог да отклони Своя правоверен яд. На един от правилните си прислужници заповядал да вземе два съсъда - единият цялостен с дребни камъчета, а другият празен, да стои на мястото, където донасяли мъртвите и да ги брои, пускайки камъчета от цялостния съсъд в празния. Първия ден прислужникът изброил триста двадесет и трима мъртъвци и съобщил за това на светеца. Свети Иоан предсказал, че морът ще се прекрати; което почнало да се сбъдва с всеки изминат ден, тъй като втория ден прислужникът, който стоял там и броял донесените мъртъвци, видял, че са по-малко, третия ден - още по-малко, а в неделя, съгласно предсказанието на светеца и по молитвите му, морът дефинитивно се прекратил.
Въздържанието на свети Иоан било такова, че шест дни не вкусвал никаква храна, а на седмия - малко плодове: или пъпеши, или грозде, или смокини. Така се хранел от самото начало на своето светителство. Спял напълно малко, и то седейки; освен това завързвал неголяма връвчица за една свещ и слагал съд с вода, та когато свещта догори и връвчицата падне в съда, се чувал звук, който го събуждал. Светецът непрекъснато обитавал в молитва и подвизи, борейки се със пристрастеностите. Многократно обръщал в бягство нашествието на другородци и избавял от крах града със своите молебствия и пост; опазил паството си невредимо от забележими и невидими врагове; бил доста милосърден, бил татко на сираците, пазител на бедните, бранител на афектираните, ревнител по Бога, изкоренител на всяко зло.
Веднъж в петък на светеца било известено, че на другия ден ще има конно съревнование: тогава било събота на Петдесетница. И светецът дал отговор: " Да няма конно съревнование в светата Петдесетница! " и паднал на колене, се молел на Бога да се яви някакво предсказание за разстройване на това дело. Когато всички се събрали и надпреварата почнало, ненадейно се надигнала мощна стихия, с гръм и мълнии, завалял дъжд и мощен град и от боязън всички се разбягали от зрелището.
Преподобният имал и власт да изгонва нечистите духове. Една жена, която имала бесноват мъж, го завела при един пустинник, само че той й споделил: " Иди при светейшия Иоан, патриарх Константинополски - той ще изцели мъжа ти ". Като изпълнила това, дамата получила мечтаното и дружно с мъжа си, изцелен от преподобния, си отишла с наслада вкъщи. И въобще доста заболели получавали излекуване от светеца. Много дами по неговите молебствия се освобождавали от безплодието.
Така, пасейки словесното стадо, преподобният в честна напреднала възраст достигнал блажена кончина и минал от земята в небесните обители*. Когато тялото на светеца към този момент лежало мъртво, при него пристигнал да се елементарни известният шеф на региона Нил, навел се и го целунал. А светецът, бидейки мъртъв, пред очите на всички и за тяхно учудване прошепнал на началника няколко думи на ухото, които той на никого не споделил.
* Това станало на 2 септември 595 година след Рождество Христово. Бел.ред.
Погребали свети Йоан в олтара на светите Апостоли, като заслужен за такава чест, прославяйки и благославяйки дивния в светиите Бог - Отец и Син, и Свети Дух. Амин.
В памет на 3618-те мъченици, потърпевши в Никомидия
При царуването на римските императори Диоклетиан и Максимиан* в Никомидия** потърпевши за Христа 3618 мъченици, пристигнали от Александрия.
* В 284 година Римската империя се разделила на Източна и Западна: Източната управлявал Диоклетиан, а Западната - неговият другар Максимиан, царували от 284 до 305 година
** Никомидия - столица на Източната империя, резиденция на император Диоклетиан.
След убийството на свети Петър, архиепископ Александрийски, убийците му повярвали в Господа, дружно с всичките си домашни и с доста други, искащи да умрат за Христа. Вземайки със себе си дамите и децата си и всичките си близки, те непринудено отишли в Никомидия на изтезание за Христа и се явили пред царя, възкликвайки: " Ние сме християни! ".
Като чул това, Диоклетиан се смутил и изначало чрез ласкателства ги увещавал да се отрекат от Разпнатия, само че когато те не се подчинили, заповядал на бойците да ги посекат пред него с мечове и да хвърлят телата им в планинските пропасти.
Много години по-късно честните мощи на светите мъченици били открити, заради последвалите от тях чудеса.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ