Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски, Нови
Житие и страдалчество на светия свещеномъченик Власий, свещеник Севастийски, и на другите, потърпевши с него
Св. ВласийВ антични времена, когато нечестивите служели на идолите и се покланяли на делото на своите ръце, просияла вярата на доста светии и измежду тях процъфтяло благочестието на светия прочут страдалец Власий. Отбягвайки всяко зло, през целия си живот той живял добродушно, праведно, богоугодно и непорочно. Благочестивите му съграждани от Севастия Кападокийска желали той да бъде подложен за техен свещеник и тяхното предпочитание било изпълнено. Новият овчар ревниво се грижел за стадото си по времето, когато Христовата Църква била подложена на гонения и мнозина вярващи поели мъченически подвизи и се удостоили с страдалчески венец.
Тогава, при царуването на Диоклетиан (284-305 г), с положителния героизъм се подвизавал и свети великомъченик Евстратий дружно с другарите си. Той непоколебимо стоял в Христовата религия и поради това бил затворен в тюрма.
Една нощ, като подкупил стражата с доста злато, свети Власий посетил Христовия страдалец и го облажавал за мъжественото му самообладание в страданията. Житието на свети Евстратий споделя, че той дал на епископа своето наследство, в което се разпореждал за погребението на тялото си и за имението си.
Както и доста други светии, свети Власий се криел от ръцете на гонителите и без Божието произволение не се предавал на мъчения. Тогава в града живеели малко на брой християни, секрети фенове на Христа. Повечето правилни избягали в пустините, планините и пещерите, а някои, които не можели да понесат мъченията, по това време се покланяли на идолите.
При царуването на Диоклетиан и по-късно при Ликиний (царувал от 307 до 324 г.) свети Власий се криел в пустинната планина, наречена Аргеос. Тук той се заселил в една пещера и се подвизавал в мълчание и пост, възнасяйки непрестанни молебствия към Бога. При него идвали диви зверове и в случай че го намирали да беседва с Бога в безмълвна молитва, като рационални същества не прекъсвали неговото богомислие и заставали пред пещерата, очаквайки светецът да приключи молитвата си и да излезе при тях. Те не си тръгвали, до момента в който той не възложел върху тях ръце за благословия, а в случай че някой звяр се чувствал болен, идвал при светеца и посредством възлагането на ръцете му получавал излекуване.
По това време игемонът Агриколай се стараел да погуби колкото се може повече християни, като ги предавал на разнообразни мъчения. Едни той посичал с меч, други заповядвал да бъдат изгорени в огъня или удавени в реките, а някои да бъдат хвърлени на дивите зверове. Затова наредил на ловците си да заловен колкото се може повече хищни животни.
Слугите му тръгнали на лов и обикаляйки планините и пустините, стигнали до Аргеос, където се криел свети свещеник Власий. Като наближили пещерата му и видели пред нея доста животни, които умерено си играели, те си споделили:
Да идем да забележим какво става там.
Приближили се и видели, че свети Власий седи като в чертог и възнася усърдни молебствия към Бога. Без да се покажат на светия свещеник, те се завърнали назад и разказали за видяното на игемона. Той заповядал на воините си да отидат там, да заловен криещите се християни и да ги доведат при него. Но в пещерата намерили единствено свети Власий, който се молел на Бога и прославял святото Му име.
Ела с нас в града, тъй като те вика игемонът споделили те на светеца.
Като чул това, той се зарадвал и споделил:
Добре, да вървим, деца мои. Господ си спомни за мене: Той ми се яви три пъти тази нощ и ми сподели: - Дойди и Ми принеси жертва, каквато прилича на твоя епископски ранг.- Идвате в точния момент, рожби, и дано моят Господ Иисус Христос да бъде с вас.
По пътя езичниците видели кротостта на светеца, слушали поученията му и изумени от чудесата му, се обръщали към същинския Бог, тъй като по неговите молебствия Господ подавал излекуване освен на хора, само че и на животни. Когато при него довеждали заболели, той възлагал върху тях ръцете си, молел се за тях и ги отпращал изцяло здрави.
Една жена имала единствен наследник. По време на ястие рибена кост заседнала в гърлото му, той не можел да промълви и дума и бил премрял. Майка му го донесла при светеца, поставила го в нозете му и горчиво плачейки, зовяла:
Помилуй едничкия ми наследник, рабе на нашия Спасител Иисус Христос! и разказала на свети Власий какво се случило със сина й.
Божият светител поставил ръката си върху гърлото на момчето, вдигнал очи към небето и почнал да се моли на Господа:
Спасителю мой! Ти помагаш на всички, които с религия Те приканват: чуй и моята молитва, извади с невидимата Си мощ костта от гърлото на това момче и го изцели. И в случай че различен път нещо се случи с човек или животно, а хората стартират да загатват името ми и да зоват: - Боже, помогни по молитвите на Твоя раб Власий, Ти като бърз асистент им помогни и им подай излекуване за популярност и чест на Твоето свято име.
С такава молитва той изцелил момчето и майка му с огромна наслада високо популяризирала Бога. Заради тези чудеса името на светеца се прочуло освен в Севастия, само че даже и в Никопол.
Докато водели светеца към града, станало следното.
Някаква бедна вдовица нямала нищо, с изключение на едно прасенце, само че се промъкнал вълк и го сграбчил. Жената плачела горчиво и като видяла, че идва светият, се хвърлила в нозете му и му разказала за бедата си. Той се усмихнал и споделил:
Не скърби и не плачи, жено: то ще ти бъде върнато живо и невредимо.
И траял по пътя си. А при бедната вдовица пристигнал вълкът и донесъл в зъби прасенцето, оставил го пред нея не-вредимо и избягал назад в пустинята. Жената взела животното си и се радвала, хвалейки Бога.
Когато свети Власий дошъл в Севастия, игемонът Агриколай незабавно заповядал да го затворят в тюрма. На идващия ден той седнал в съдилището, заповядал да доведат Божия светител и лъстиво се обърнал към него:
Радвай се, Власий, възлюбени друже, на нас и на боговете!
Светецът отвърнал:
Радвай се и ти, игемоне, само че не наричай богове бесовете, които ще бъдат хвърлени във безконечния огън дружно с тези, които им се покланят.
Разгневен, Агриколай заповядал да го бият без благосклонност. След дълго изтезание светецът още веднъж му споделил:
Безумни съблазнителю на човешки души, белким мислиш с тъгите да ме отвърнеш от същинския Бог? Това не е допустимо, тъй като се уповавам на Иисуса Христа, Който ме укрепява. Но постъпи както искаш.
Виждайки непоколебимата религия на светеца, игемонът заповядал още веднъж да го хвърлят в тюрма.
Тогава онази бедна вдовица, изумена от мъжеството му в страданията поради Христа и от твърдото му неизменност в светата религия, заклала прасенцето, което й било върнато от вълка, сварила главата и краката, поставила ги на ястие и добавила ядки, плодове и зеленчуци, колкото могла да събере заради бедността си. После скрила всичко в една кошница, запалила свещ и донесла храната в тъмницата. Тя паднала в нозете на мъченика и почнала да го умолява да вземе храната и да вкуси от нея. Той въздал хвала на Бога, вкусил от донесеното, а след това благословил вдовицата и споделил:
Жено, прави по този начин всяка година за моя памет и тогава домът ти няма да оскъднее от потребното. Ако и някой различен изиска като тебе да уважи паметта ми, ще получи в обилие Божии блага и благословението на Господа ще пребъде върху него през целия му живот.
Получила такова напътствие, благочестивата вдовица се завърнала вкъщи, славейки Бога, тъй като за нея се изпълнило евангелското изречение: " ще се споделя за неин спомен и това, що тя извърши " (Мат. 26:13).
Междувременно нечестивият изтезател още веднъж седнал на съдийското място и заповядал да доведат светеца.
Власий споделил му той, ще принесеш ли жертва на боговете, с цел да останеш жив? Или искаш да понесеш мъчителна гибел?
Светият отвърнал:
- Боговете, които не са създали небето и земята, ще изчезнат от земята (Йер.10:11) и отдолу под небесата, а гибелта, с която ме заплашваш, ще ми дарува живот безконечен.
Като видял непоколебимостта му във вярата, Агриколай заповядал да го съблекат и да го окачат на едно дърво, а след това да го режат с стоманени остриета. Дълго мъчели светеца, само че той споделил на игемона:
Нечестиви и скверни мъчителю, белким искаш да ме уплашиш с раните, когато ми оказва помощ Иисус Христос? Не се опасявам от твоите забележими страдания, тъй като виждам към бъдещите невидими богатства, обещани на тези, които обичат Бога.
Игемонът заповядал да го смъкват от дървото и още веднъж да го затворят в тъмницата. Когато воините отвеждали светеца, след него вървели седем благочестиви и богобоязливи дами, които събирали капещата на земята кръв от тялото му и се помазвали с нея. Слугите видели това, хванали дамите, довели ги при шефа и споделили:
И тези дами са фенки на Христа.
Той се обърнал към тях:
- Опомнете се, принесете жертви на боговете и ще получите от мен огромни почести.
Честните и свети дами отвърнали:
Щом искаш да се поклоним на твоите богове и да им принесем жертви, преди този момент би трябвало да се очистим. Нека идем при езерото и по обичая да умием лицето и тялото си. Заповядай да донесат твоите богове и там ние ще им се поклоним.
Игемонът се зарадвал и заповядал да донесат неговите идоли, поставил ги в торби и ги запечатал с олово. После наредил на воините си да съпровождат дамите до езерото и с почести да ги доведат назад. Жените взели на раменете си торбите и ги отнесли на брега на езерото. Те стигнали до едно надълбоко място и помолили воините да се отдалечат и да почакат, до момента в който се окъпят. Щом те се отдалечили, хвърлили във водата скверните идоли, които потънали незабавно като камък. Воините видели това, хванали дамите, отвели ги при игемона и му разказали за станалото. От гняв лицето на шефа потъмняло и той почнал да реве като лъв срещу тях:
Негодни прислужници, за какво не опазихте боговете, за какво не възпряхте дамите да ги хвърлят в езерото?
А те се оправдавали:
Светлейши игемоне, тези дами те излъгаха и взеха боговете ти с предумисъл. Ние не усетихме коварството им и не можахме да ги спрем.
Тогава и светите дами споделили:
Истинският Бог не може да бъде съблазнен от индивиди, а твоите богове, направени от безчувствен камък и дърво, злато и сребро, с лъст бяха взети и потопени от нас. Те бяха безсилни да се избавят от нашите ръце и да се спасят: по какъв начин тогава могат да избавят и да избавят хората от беди?
Преизпълнен с гняв, шефът заповядал да възпламенят пещ, да разтопят олово, да донесат стоманени остриета и тризъбци и седем нагорещени до алено медни дъски, направени по сходство на дреха. Всичко това наредил да бъде поставено на една страна, а от другата да има меки облекла и разнообразни женски декорации. После споделил на светите дами:
Поклонете се на боговете и им принесете жертви. Тогава ще опазите живота си, ще ходите в светли одежди и скъпоценни декорации. Ако пък не извършите това, ще претърпите тъгите, които съм приготвил за вас.
Една от дамите, която имала двама сина, хванала скъпите облекла, хвърлила ги в пещта и те изгорели. А двете момчета почнали да я молят:
Скъпа майко, не ни оставяй да загинем тук, само че както си ни възпитала със сладкото си мляко на земята, по този начин ни помогни да достигнем и Царството Небесно.
После игемонът заповядал да съблекат дамите, да ги повесят и да дерат телата им с стоманени гребени. Тогава воините видели, че вместо кръв от раните им изтича мляко, а телата им са станали бели като сняг. Ангели Божии се спуснали от небесата, укрепявали светите дами и ги утешавали:
Не се бойте, а продължавайте подвига си, сходно на положителния земеделец, който довежда жътвата до край. Когато свърши работата си, той получава признателност и премия от своя стопанин и се завръща с наслада вкъщи. Така се подвизавайте и вие, с цел да получите безконечен благословен живот от нашия Спасител Иисус Христос.
Игемонът заповядал да ги смъкват от дървото и да ги хвърлят в огнената пещ. Но огънят незабавно загаснал и те излезли невредими. Тогава Агриколай им споделил:
Оставете вашето чудо и принесете жертва на боговете.
Светите дами в един глас му отвърнали:
Няма да видиш положително, сине на дявола! Ние няма да оставим нашия Господ Иисус Христос, няма да се поклоним на камък и дърво, на глухите и безчувствени идоли, на които и ти си замязял, тъй като сме призовани в Царството Небесно.
Като чул това, игемонът заповядал да им отсекат главите. Жените били отведени на мястото за наказване и там помолили воините:
Дайте ни време да се помолим на Бога.
Те преклонили колена и възнесли молитва:
Слава на Тебе, велики и прославени наш Боже, популярност на Тебе, Христе, царуващ во веки и призоваващ ни по пътя на спасението! Защото кой е популярен като Тебе? Ти ни внуши да се отречем от тъмнината и да пристъпим към Твоята същинска светлина! Молим Те, Господи, причисли ни към Твоята първомъченица Текла (нейната памет на 24 септември) и приеми молитвата за нас на нашия свети отец и овчар Власий, който ни настави по пътя на истината.
После се изправили, вдигнали ръце и очи към небето и с чисто сърце възкликнали към Бога:
Слава на Тебе, Христе Боже наш, задето си ни сподобил на това място да станем като овци за заколение поради Твоето свято име. Искаме да станем жертва за Тебе: приеми душите ни на Твоя небесен жертвеник.
Двете момчета пристъпили към майка си и споделили:
Майко, за вас са приготвени венци от Господа на небесата, а нас повери на положителния мъченик свещеник Власий.
Палачът се доближил, отсякъл главите на седемте свети дами и по този начин те приели кончината си.
После игемонът заповядал да доведат от тъмницата свети Власий и го попитал:
Ще принесеш ли жертва на боговете?
Окаяни слепецо дал отговор светият, ти не виждаш същинската светлина! Кой от позналите Живия Бог ще принесе жертви и ще се поклони на бездушните идоли? Знай, омрачени и нечестиви дребосъче, че ти си оставил Живия Бог и се покланяш на безсърдечен камък. Аз не се опасявам от заканите ти, мъчи ме както искаш. Ето, поради Христа ти предавам тялото си, само че единствено Бог има власт над моята душа.
Тогава игемонът споделил на светеца:
Ако заповядам да те хвърлят в езерото, белким Христос, на Когото се покланяш, може да ти помогне?
Слепецо и безумецо дал отговор светият, ти смяташ че си избавен, тъй като почиташ идолите. Нима аз, почитайки Христа, няма да ти покажа силата на моя Бог?
Агриколай заповядал да го отведат при езерото и да го хвърлят в дълбините. А светият осенил водата с кръстно предсказание и тръгнал по нея като по суша. Той стигнал доникъде и седнал на водата като върху твърда земя, а след това се обърнал към воините и прислужниците на мъчителя, които стояли на брега:
Ако имате богове, покажете силата им: тръгнете и вие по водата.
Тогава шестдесет и осем мъже призовали имената на боговете си, влезнали във водата и поискали да тръгнат по нея, само че всички ненадейно потънали като олово и се удавили. А ангел Господен слязъл от небесата при светия и му споделил:
Изпълнен с Божия берекет архиерею, излез от водата и приеми венеца, подготвен ти от Бога.
Светецът се върнал на брега и със сияещо като сняг лице отишъл при игемона и почнал да го упреква. Тогава Агриколай издал за него смъртна присъда, която гласяла:
Власий отхвърля да ми се подчини, презира царя, ругатни боговете ни и с вълшебството си погуби шестдесет и осем мъже във водите на езерото. Затова би трябвало да бъде посечен с меч дружно с двамата юноши.
Светецът и момчетата били отведени на мястото за наказване. Свети Власий почнал да се моли за своите провинения, за целия свят и изключително за тези, които ще почетат паметта му да не бъдат сполетени от никаква болест, домовете им да бъдат цялостни с всевъзможни богатства и молитвите им да бъдат чути. Тогава върху него се спуснал ярък облак, от който се чул гласът на Христа:
Ще извърша всичките ти молби, възлюбени Мой подвижнико.
После палачът отсякъл честната глава на светеца, а по-късно и на двамата юноши. Това станало на една канара зад градските стени на Севастия, в единадесетия ден на месец февруари.
Една благочестива жена, на име Елиса, взела светите тела на мъчениците и с почести ги погребала на същото място, а от гробницата им се подавали изцеления на доста заболели. (Св. свещеномъченик Власий потърпевш и умрял към 316 година. Мощите му били пренесени на Запад по време на кръстносните походи; частици от мощите се намират в доста страни от Европа).
Като научила за страдалческата кончина на Христовия светител, вдовицата, за която се разказваше нагоре, събрала съседи и познати, уважила паметта му и Бог благословил дома й с обилие.
Подражавайки на нея, и други благочестиви хора почнали годишно да почитат паметта на свети Власий, донасяли в църквата свещи и тамян, събирали се в домовете на единоверците си и подавали лепта на нищи и небогати. Оттогава по образеца на вдовицата, първа направила помена, се открил благочестивият бит да се уважава паметта на свети свещеномъченик Власий за популярност на нашия Господ Иисус Христос, Когото популяризираме и на Когото се покланяме с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Житие на св. Георги Софийски Нови
Св. страдалец Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил теоретичен да чете и написа, той усвоил занаята златарство. Като останал без татко, красивият и интелигентен младеж бил заставен да избяга в огромния град София, тъй като на турците било по-лесно в дребния град да го вземат принудително в своята религия и в еничерската армия. Но и тук завистливото око на турците скоро разкрило редките качества на неговата външна и вътрешна хубост, по тази причина те изпратили при него един собствен книжник сякаш с поръчка, а в действителност да поведе диалог с него по въпросите на вярата. Георги, въпреки да бил единствено на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя клиент да млъкне компрометиран. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и споделил, че този човек е рисков за мохамеданството и принудително би трябвало да бъде потурчен.
И ето, кадията (съдията) повикал Георги сякаш за поръчка. Като го видял, той бил изумен от неговата изключителна хубост. Отново почнал диалог за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да отбрани своята религия, а от друга - неопровержимо да потвърди тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци мощно се озлобили и отвели Георги в пандиза. Свещеникът, в чийто дом св. Георги обитавал и при който се изповядвал, съумял да се добере до него, с цел да му вдъхне неотстъпчивост в изповедничеството.
Когато втори и финален път бил извикан пред съда, мъченикът по този начин се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил винове в нищо, обаче не бил в положението да го отбрани от своите разярени единоверци, заради което го дал в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили огромен огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той почнал да се кръсти и да се моли, като най-после споделил: " Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си! " Тогава един разгневен турчин го блъснал по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прахуляк тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните скрито донесъл тялото на мъченика в античната черква " Св. Марина " (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, откакто получили благосклонното позволение на кадията. Служба му съставил някой още в антично време, а житието му било формирано от софийския духовник " поп Пею ", чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом обитавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. страдалец Николай Софийски, Матей Граматик, след някое време светите мощи на мъченика Георги били сложени в някоя от софийските църкви (може би същата " Св. Марина " ) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях в този момент се съхранява в Драгалевския манастир " Св. Богородица ", а друга - в Рилския манастир.
Св. ВласийВ антични времена, когато нечестивите служели на идолите и се покланяли на делото на своите ръце, просияла вярата на доста светии и измежду тях процъфтяло благочестието на светия прочут страдалец Власий. Отбягвайки всяко зло, през целия си живот той живял добродушно, праведно, богоугодно и непорочно. Благочестивите му съграждани от Севастия Кападокийска желали той да бъде подложен за техен свещеник и тяхното предпочитание било изпълнено. Новият овчар ревниво се грижел за стадото си по времето, когато Христовата Църква била подложена на гонения и мнозина вярващи поели мъченически подвизи и се удостоили с страдалчески венец.
Тогава, при царуването на Диоклетиан (284-305 г), с положителния героизъм се подвизавал и свети великомъченик Евстратий дружно с другарите си. Той непоколебимо стоял в Христовата религия и поради това бил затворен в тюрма.
Една нощ, като подкупил стражата с доста злато, свети Власий посетил Христовия страдалец и го облажавал за мъжественото му самообладание в страданията. Житието на свети Евстратий споделя, че той дал на епископа своето наследство, в което се разпореждал за погребението на тялото си и за имението си.
Както и доста други светии, свети Власий се криел от ръцете на гонителите и без Божието произволение не се предавал на мъчения. Тогава в града живеели малко на брой християни, секрети фенове на Христа. Повечето правилни избягали в пустините, планините и пещерите, а някои, които не можели да понесат мъченията, по това време се покланяли на идолите.
При царуването на Диоклетиан и по-късно при Ликиний (царувал от 307 до 324 г.) свети Власий се криел в пустинната планина, наречена Аргеос. Тук той се заселил в една пещера и се подвизавал в мълчание и пост, възнасяйки непрестанни молебствия към Бога. При него идвали диви зверове и в случай че го намирали да беседва с Бога в безмълвна молитва, като рационални същества не прекъсвали неговото богомислие и заставали пред пещерата, очаквайки светецът да приключи молитвата си и да излезе при тях. Те не си тръгвали, до момента в който той не възложел върху тях ръце за благословия, а в случай че някой звяр се чувствал болен, идвал при светеца и посредством възлагането на ръцете му получавал излекуване.
По това време игемонът Агриколай се стараел да погуби колкото се може повече християни, като ги предавал на разнообразни мъчения. Едни той посичал с меч, други заповядвал да бъдат изгорени в огъня или удавени в реките, а някои да бъдат хвърлени на дивите зверове. Затова наредил на ловците си да заловен колкото се може повече хищни животни.
Слугите му тръгнали на лов и обикаляйки планините и пустините, стигнали до Аргеос, където се криел свети свещеник Власий. Като наближили пещерата му и видели пред нея доста животни, които умерено си играели, те си споделили:
Да идем да забележим какво става там.
Приближили се и видели, че свети Власий седи като в чертог и възнася усърдни молебствия към Бога. Без да се покажат на светия свещеник, те се завърнали назад и разказали за видяното на игемона. Той заповядал на воините си да отидат там, да заловен криещите се християни и да ги доведат при него. Но в пещерата намерили единствено свети Власий, който се молел на Бога и прославял святото Му име.
Ела с нас в града, тъй като те вика игемонът споделили те на светеца.
Като чул това, той се зарадвал и споделил:
Добре, да вървим, деца мои. Господ си спомни за мене: Той ми се яви три пъти тази нощ и ми сподели: - Дойди и Ми принеси жертва, каквато прилича на твоя епископски ранг.- Идвате в точния момент, рожби, и дано моят Господ Иисус Христос да бъде с вас.
По пътя езичниците видели кротостта на светеца, слушали поученията му и изумени от чудесата му, се обръщали към същинския Бог, тъй като по неговите молебствия Господ подавал излекуване освен на хора, само че и на животни. Когато при него довеждали заболели, той възлагал върху тях ръцете си, молел се за тях и ги отпращал изцяло здрави.
Една жена имала единствен наследник. По време на ястие рибена кост заседнала в гърлото му, той не можел да промълви и дума и бил премрял. Майка му го донесла при светеца, поставила го в нозете му и горчиво плачейки, зовяла:
Помилуй едничкия ми наследник, рабе на нашия Спасител Иисус Христос! и разказала на свети Власий какво се случило със сина й.
Божият светител поставил ръката си върху гърлото на момчето, вдигнал очи към небето и почнал да се моли на Господа:
Спасителю мой! Ти помагаш на всички, които с религия Те приканват: чуй и моята молитва, извади с невидимата Си мощ костта от гърлото на това момче и го изцели. И в случай че различен път нещо се случи с човек или животно, а хората стартират да загатват името ми и да зоват: - Боже, помогни по молитвите на Твоя раб Власий, Ти като бърз асистент им помогни и им подай излекуване за популярност и чест на Твоето свято име.
С такава молитва той изцелил момчето и майка му с огромна наслада високо популяризирала Бога. Заради тези чудеса името на светеца се прочуло освен в Севастия, само че даже и в Никопол.
Докато водели светеца към града, станало следното.
Някаква бедна вдовица нямала нищо, с изключение на едно прасенце, само че се промъкнал вълк и го сграбчил. Жената плачела горчиво и като видяла, че идва светият, се хвърлила в нозете му и му разказала за бедата си. Той се усмихнал и споделил:
Не скърби и не плачи, жено: то ще ти бъде върнато живо и невредимо.
И траял по пътя си. А при бедната вдовица пристигнал вълкът и донесъл в зъби прасенцето, оставил го пред нея не-вредимо и избягал назад в пустинята. Жената взела животното си и се радвала, хвалейки Бога.
Когато свети Власий дошъл в Севастия, игемонът Агриколай незабавно заповядал да го затворят в тюрма. На идващия ден той седнал в съдилището, заповядал да доведат Божия светител и лъстиво се обърнал към него:
Радвай се, Власий, възлюбени друже, на нас и на боговете!
Светецът отвърнал:
Радвай се и ти, игемоне, само че не наричай богове бесовете, които ще бъдат хвърлени във безконечния огън дружно с тези, които им се покланят.
Разгневен, Агриколай заповядал да го бият без благосклонност. След дълго изтезание светецът още веднъж му споделил:
Безумни съблазнителю на човешки души, белким мислиш с тъгите да ме отвърнеш от същинския Бог? Това не е допустимо, тъй като се уповавам на Иисуса Христа, Който ме укрепява. Но постъпи както искаш.
Виждайки непоколебимата религия на светеца, игемонът заповядал още веднъж да го хвърлят в тюрма.
Тогава онази бедна вдовица, изумена от мъжеството му в страданията поради Христа и от твърдото му неизменност в светата религия, заклала прасенцето, което й било върнато от вълка, сварила главата и краката, поставила ги на ястие и добавила ядки, плодове и зеленчуци, колкото могла да събере заради бедността си. После скрила всичко в една кошница, запалила свещ и донесла храната в тъмницата. Тя паднала в нозете на мъченика и почнала да го умолява да вземе храната и да вкуси от нея. Той въздал хвала на Бога, вкусил от донесеното, а след това благословил вдовицата и споделил:
Жено, прави по този начин всяка година за моя памет и тогава домът ти няма да оскъднее от потребното. Ако и някой различен изиска като тебе да уважи паметта ми, ще получи в обилие Божии блага и благословението на Господа ще пребъде върху него през целия му живот.
Получила такова напътствие, благочестивата вдовица се завърнала вкъщи, славейки Бога, тъй като за нея се изпълнило евангелското изречение: " ще се споделя за неин спомен и това, що тя извърши " (Мат. 26:13).
Междувременно нечестивият изтезател още веднъж седнал на съдийското място и заповядал да доведат светеца.
Власий споделил му той, ще принесеш ли жертва на боговете, с цел да останеш жив? Или искаш да понесеш мъчителна гибел?
Светият отвърнал:
- Боговете, които не са създали небето и земята, ще изчезнат от земята (Йер.10:11) и отдолу под небесата, а гибелта, с която ме заплашваш, ще ми дарува живот безконечен.
Като видял непоколебимостта му във вярата, Агриколай заповядал да го съблекат и да го окачат на едно дърво, а след това да го режат с стоманени остриета. Дълго мъчели светеца, само че той споделил на игемона:
Нечестиви и скверни мъчителю, белким искаш да ме уплашиш с раните, когато ми оказва помощ Иисус Христос? Не се опасявам от твоите забележими страдания, тъй като виждам към бъдещите невидими богатства, обещани на тези, които обичат Бога.
Игемонът заповядал да го смъкват от дървото и още веднъж да го затворят в тъмницата. Когато воините отвеждали светеца, след него вървели седем благочестиви и богобоязливи дами, които събирали капещата на земята кръв от тялото му и се помазвали с нея. Слугите видели това, хванали дамите, довели ги при шефа и споделили:
И тези дами са фенки на Христа.
Той се обърнал към тях:
- Опомнете се, принесете жертви на боговете и ще получите от мен огромни почести.
Честните и свети дами отвърнали:
Щом искаш да се поклоним на твоите богове и да им принесем жертви, преди този момент би трябвало да се очистим. Нека идем при езерото и по обичая да умием лицето и тялото си. Заповядай да донесат твоите богове и там ние ще им се поклоним.
Игемонът се зарадвал и заповядал да донесат неговите идоли, поставил ги в торби и ги запечатал с олово. После наредил на воините си да съпровождат дамите до езерото и с почести да ги доведат назад. Жените взели на раменете си торбите и ги отнесли на брега на езерото. Те стигнали до едно надълбоко място и помолили воините да се отдалечат и да почакат, до момента в който се окъпят. Щом те се отдалечили, хвърлили във водата скверните идоли, които потънали незабавно като камък. Воините видели това, хванали дамите, отвели ги при игемона и му разказали за станалото. От гняв лицето на шефа потъмняло и той почнал да реве като лъв срещу тях:
Негодни прислужници, за какво не опазихте боговете, за какво не възпряхте дамите да ги хвърлят в езерото?
А те се оправдавали:
Светлейши игемоне, тези дами те излъгаха и взеха боговете ти с предумисъл. Ние не усетихме коварството им и не можахме да ги спрем.
Тогава и светите дами споделили:
Истинският Бог не може да бъде съблазнен от индивиди, а твоите богове, направени от безчувствен камък и дърво, злато и сребро, с лъст бяха взети и потопени от нас. Те бяха безсилни да се избавят от нашите ръце и да се спасят: по какъв начин тогава могат да избавят и да избавят хората от беди?
Преизпълнен с гняв, шефът заповядал да възпламенят пещ, да разтопят олово, да донесат стоманени остриета и тризъбци и седем нагорещени до алено медни дъски, направени по сходство на дреха. Всичко това наредил да бъде поставено на една страна, а от другата да има меки облекла и разнообразни женски декорации. После споделил на светите дами:
Поклонете се на боговете и им принесете жертви. Тогава ще опазите живота си, ще ходите в светли одежди и скъпоценни декорации. Ако пък не извършите това, ще претърпите тъгите, които съм приготвил за вас.
Една от дамите, която имала двама сина, хванала скъпите облекла, хвърлила ги в пещта и те изгорели. А двете момчета почнали да я молят:
Скъпа майко, не ни оставяй да загинем тук, само че както си ни възпитала със сладкото си мляко на земята, по този начин ни помогни да достигнем и Царството Небесно.
После игемонът заповядал да съблекат дамите, да ги повесят и да дерат телата им с стоманени гребени. Тогава воините видели, че вместо кръв от раните им изтича мляко, а телата им са станали бели като сняг. Ангели Божии се спуснали от небесата, укрепявали светите дами и ги утешавали:
Не се бойте, а продължавайте подвига си, сходно на положителния земеделец, който довежда жътвата до край. Когато свърши работата си, той получава признателност и премия от своя стопанин и се завръща с наслада вкъщи. Така се подвизавайте и вие, с цел да получите безконечен благословен живот от нашия Спасител Иисус Христос.
Игемонът заповядал да ги смъкват от дървото и да ги хвърлят в огнената пещ. Но огънят незабавно загаснал и те излезли невредими. Тогава Агриколай им споделил:
Оставете вашето чудо и принесете жертва на боговете.
Светите дами в един глас му отвърнали:
Няма да видиш положително, сине на дявола! Ние няма да оставим нашия Господ Иисус Христос, няма да се поклоним на камък и дърво, на глухите и безчувствени идоли, на които и ти си замязял, тъй като сме призовани в Царството Небесно.
Като чул това, игемонът заповядал да им отсекат главите. Жените били отведени на мястото за наказване и там помолили воините:
Дайте ни време да се помолим на Бога.
Те преклонили колена и възнесли молитва:
Слава на Тебе, велики и прославени наш Боже, популярност на Тебе, Христе, царуващ во веки и призоваващ ни по пътя на спасението! Защото кой е популярен като Тебе? Ти ни внуши да се отречем от тъмнината и да пристъпим към Твоята същинска светлина! Молим Те, Господи, причисли ни към Твоята първомъченица Текла (нейната памет на 24 септември) и приеми молитвата за нас на нашия свети отец и овчар Власий, който ни настави по пътя на истината.
После се изправили, вдигнали ръце и очи към небето и с чисто сърце възкликнали към Бога:
Слава на Тебе, Христе Боже наш, задето си ни сподобил на това място да станем като овци за заколение поради Твоето свято име. Искаме да станем жертва за Тебе: приеми душите ни на Твоя небесен жертвеник.
Двете момчета пристъпили към майка си и споделили:
Майко, за вас са приготвени венци от Господа на небесата, а нас повери на положителния мъченик свещеник Власий.
Палачът се доближил, отсякъл главите на седемте свети дами и по този начин те приели кончината си.
После игемонът заповядал да доведат от тъмницата свети Власий и го попитал:
Ще принесеш ли жертва на боговете?
Окаяни слепецо дал отговор светият, ти не виждаш същинската светлина! Кой от позналите Живия Бог ще принесе жертви и ще се поклони на бездушните идоли? Знай, омрачени и нечестиви дребосъче, че ти си оставил Живия Бог и се покланяш на безсърдечен камък. Аз не се опасявам от заканите ти, мъчи ме както искаш. Ето, поради Христа ти предавам тялото си, само че единствено Бог има власт над моята душа.
Тогава игемонът споделил на светеца:
Ако заповядам да те хвърлят в езерото, белким Христос, на Когото се покланяш, може да ти помогне?
Слепецо и безумецо дал отговор светият, ти смяташ че си избавен, тъй като почиташ идолите. Нима аз, почитайки Христа, няма да ти покажа силата на моя Бог?
Агриколай заповядал да го отведат при езерото и да го хвърлят в дълбините. А светият осенил водата с кръстно предсказание и тръгнал по нея като по суша. Той стигнал доникъде и седнал на водата като върху твърда земя, а след това се обърнал към воините и прислужниците на мъчителя, които стояли на брега:
Ако имате богове, покажете силата им: тръгнете и вие по водата.
Тогава шестдесет и осем мъже призовали имената на боговете си, влезнали във водата и поискали да тръгнат по нея, само че всички ненадейно потънали като олово и се удавили. А ангел Господен слязъл от небесата при светия и му споделил:
Изпълнен с Божия берекет архиерею, излез от водата и приеми венеца, подготвен ти от Бога.
Светецът се върнал на брега и със сияещо като сняг лице отишъл при игемона и почнал да го упреква. Тогава Агриколай издал за него смъртна присъда, която гласяла:
Власий отхвърля да ми се подчини, презира царя, ругатни боговете ни и с вълшебството си погуби шестдесет и осем мъже във водите на езерото. Затова би трябвало да бъде посечен с меч дружно с двамата юноши.
Светецът и момчетата били отведени на мястото за наказване. Свети Власий почнал да се моли за своите провинения, за целия свят и изключително за тези, които ще почетат паметта му да не бъдат сполетени от никаква болест, домовете им да бъдат цялостни с всевъзможни богатства и молитвите им да бъдат чути. Тогава върху него се спуснал ярък облак, от който се чул гласът на Христа:
Ще извърша всичките ти молби, възлюбени Мой подвижнико.
После палачът отсякъл честната глава на светеца, а по-късно и на двамата юноши. Това станало на една канара зад градските стени на Севастия, в единадесетия ден на месец февруари.
Една благочестива жена, на име Елиса, взела светите тела на мъчениците и с почести ги погребала на същото място, а от гробницата им се подавали изцеления на доста заболели. (Св. свещеномъченик Власий потърпевш и умрял към 316 година. Мощите му били пренесени на Запад по време на кръстносните походи; частици от мощите се намират в доста страни от Европа).
Като научила за страдалческата кончина на Христовия светител, вдовицата, за която се разказваше нагоре, събрала съседи и познати, уважила паметта му и Бог благословил дома й с обилие.
Подражавайки на нея, и други благочестиви хора почнали годишно да почитат паметта на свети Власий, донасяли в църквата свещи и тамян, събирали се в домовете на единоверците си и подавали лепта на нищи и небогати. Оттогава по образеца на вдовицата, първа направила помена, се открил благочестивият бит да се уважава паметта на свети свещеномъченик Власий за популярност на нашия Господ Иисус Христос, Когото популяризираме и на Когото се покланяме с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Житие на св. Георги Софийски Нови
Св. страдалец Георги Софийски Нови се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил теоретичен да чете и написа, той усвоил занаята златарство. Като останал без татко, красивият и интелигентен младеж бил заставен да избяга в огромния град София, тъй като на турците било по-лесно в дребния град да го вземат принудително в своята религия и в еничерската армия. Но и тук завистливото око на турците скоро разкрило редките качества на неговата външна и вътрешна хубост, по тази причина те изпратили при него един собствен книжник сякаш с поръчка, а в действителност да поведе диалог с него по въпросите на вярата. Георги, въпреки да бил единствено на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя клиент да млъкне компрометиран. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и споделил, че този човек е рисков за мохамеданството и принудително би трябвало да бъде потурчен.
И ето, кадията (съдията) повикал Георги сякаш за поръчка. Като го видял, той бил изумен от неговата изключителна хубост. Отново почнал диалог за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да отбрани своята религия, а от друга - неопровержимо да потвърди тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци мощно се озлобили и отвели Георги в пандиза. Свещеникът, в чийто дом св. Георги обитавал и при който се изповядвал, съумял да се добере до него, с цел да му вдъхне неотстъпчивост в изповедничеството.
Когато втори и финален път бил извикан пред съда, мъченикът по този начин се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил винове в нищо, обаче не бил в положението да го отбрани от своите разярени единоверци, заради което го дал в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, гдето запалили огромен огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той почнал да се кръсти и да се моли, като най-после споделил: " Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си! " Тогава един разгневен турчин го блъснал по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прахуляк тялото му, това не им се удало: дървата изгаряли, а тялото оставало цяло! През нощта някой от християните скрито донесъл тялото на мъченика в античната черква " Св. Марина " (тя се намирала в двора на днешната Софийска митрополия), гдето и го погребали тържествено, откакто получили благосклонното позволение на кадията. Служба му съставил някой още в антично време, а житието му било формирано от софийския духовник " поп Пею ", чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом обитавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. страдалец Николай Софийски, Матей Граматик, след някое време светите мощи на мъченика Георги били сложени в някоя от софийските църкви (може би същата " Св. Марина " ) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях в този момент се съхранява в Драгалевския манастир " Св. Богородица ", а друга - в Рилския манастир.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ