Човек е не само туй, до което се домогва, а най-вече онова, което му липсва ♥ Слава СЕВРЮКОВА
Житейските препоръки на пророчицата с невероятна заложба да прониква в човешките ориси и да предсказва бъдещето.
Слава Севрюкова (1902 ~ 1991)
Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за нуждата от него, ще се затворим и за положителното. Няма инцидентни хора, инциденти, теглила. Споходилото ни е справедливо някъде, в миналото. Не от другиго, от нас.
Днешният ден – това е всичко, което имаме. За днес…
За да се разкрият границите на вероятното, би трябвало да се премине през невъзможното.
Притисне ли ви съдбоносен проблем, двоумите ли се в търсене на решение – за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора – първо се помолете с „ Отче наш “, да ви се даде верен отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща тенденция по какъв начин да постъпите. Необходима е обаче вътрешен глас и мъдрост за разтълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки посланието, няма да сгрешите.
Човешкият жанр, заседнал в консуматорство, би се трансформирал в цех за боклуци.
Дарбата е врата към света. Не си ли в непорочност и откровеност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. „ Искаше – ще си кажат от горната страна, – само че не бе подготвен. “ Желаете ли да усъвършенствате качества, стремете се към всички добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака.
Не е мечтана емиграцията. За предпочитане е отредените ни дни да преминат в рождената земя. Имаме, несъмнено, свободна воля за преместване, само че там, където сме се явили на бял свят, свише е несъмнено да протече животът ни. Там са родственици, другари, с които сме кармично свързани. С най-подходящи условия за осъществяване на задачата, там би трябвало да доразвием качествата, от които се нуждаем. Да се усъвършенстваме и отхвърлим негативите. Ако е допустимо.
Линиите на дясната длан издават информация за сегашното, на лявата – за предишното. Вгледате ли се деликатно в тях, посредством познание и вътрешен глас, може да съзрете дори… очевидното. Тогава, когато сте подготвени за него. Най-трудно е да съзрем света през личните си очи.
Най-големите тествания са за естествено най-надарените. Ударите, причиняващи болежка, не озлобят ли, мощно оттласкват напред и нагоре. За полет.
И друго – човек е освен туй, до което се домогва, а най-много това, което му липсва. И от което се лишава в името на нещо по-висше. Затова толкоз се цени постигнатото с доста, доста труд. И още, помислете: с какво богатите на владеене превъзхождат богатите на предпочитание? Изгубеният покрив над главите не ни ли доближава до звездите?…
Какво ли не прави от нас животът, това сиамство от наслади и скърби… И знаете ли що – най-важно е човек самичък себе си да разбере. Другото, другото е суетност.
Чуйте… Не хубостта, положителното у индивида ще избави света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?
Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, в случай че сме съхранили Човечността. Плодовете на положителното, което сме сторили, тогава в никакъв случай не ще ни се лишават. Никога, в никакъв случай. Ни в това съществувание, ни в последващо. Но, в случай че пътят ни потегля от сърцето, да не се надяваме да е еднакъв и спокоен…
Ако щастието и нещастието построяват пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е денят, в който сме положителни.
Човек не може да бъде самичък – даже в самоналожено изгнание. Висшите духовни същества и тогава ни поддържат. Не се бойте от самотата – Мойсей, Исус и Мохамед са намерили Бога в пустинята…
От една майка – две деца. И двете разнообразни. Помислете, какво на тоя свят, при неявяване на духовно прояснение, облагородява повече от многообразните тествания? Не си въобразявайте, че сте рожба само на порива обич на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разсъдък.
На Земята никой няма право да бъде наименуван преподавател. Ако човек е академик, той би могъл единствено да направлява. Единственият преподавател на всички е Космическият разсъдък. Вярвам, че той в действителност е обективен.
Нас ни свързва животът. После – Отвъдното. Е, и там с духовно най-близките сме дружно. Душите и в Отвъдното мислят, затова съществуват.
От: „ Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, изд. Факел,
Източник:
