Къде в Европа харчат най-много за храна?
Жителите на Люксембург харчат минимум за храна, жителите на Казахстан - най-вече, а Русия заема 31-во място в класацията, сочи изследване на РИА Новости, съобщи БГНЕС.
Делът на разноските за храна в фамилния бюджет е един от най-важните стопански и обществени индикатори за изискванията на живот на жителите в страната. В същото време специалистите означават, че делът на разноските за храна в общия им размер варира доста според от изискванията на живот във всяка съответна страна.
Според специалистите в страните с богато население и висок стандарт на живот делът на разноските за храна нормално е нисъ к. В страните с ниски приходи и постоянно високи цени картината е радикално друга. Тук храната е главният разход, който съставлява огромна част от фамилния бюджет. Според анализаторите всички останали разноски се основават на правилото на остатъка.
Класацията, направена от специалисти на РИА Новости, демонстрира обилни разлики в каузи на разноските за храна в структурата на фамилните бюджети на европейските страни. За да се показа по-добре всекидневието на европейските жители, рейтингът дава и данни за каузи на разноските им за тютюневи произведения и алкохолни питиета, за визити на заведения за хранене, кафенета и хотели, както и за разноските за отдих и просвета. Класацията се основава на публични данни за бюджетите на семействата в европейските страни.
Първото място в класацията зае Люксембург. Според изследването жителите на страната харчат за храна едвам 8,4% от разноските си. Следват Нидерландия и Обединеното кралство, надлежно с 8,7% и 10,5% . Според специалистите стопански развитите западноевропейски страни са отпред на класацията.
Гражданите на някогашния Съветски съюз и източноевропейските страни имат максимален дял в потребителските разноски за храна. На последно място е Казахстан, чиито поданици харчат повече от половината от разноските си за храна - 53%.
Класацията демонстрира, че жителите на Молдова, Северна Македония, Беларус и България харчат повече от 35% за храна.
Анализаторите означават, че делът на разноските за храна е тясно обвързван с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. По предписание колкото по-малък е делът на разноските за храна, толкоз по-висока е цената на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Делът на разноските за храна в фамилния бюджет е един от най-важните стопански и обществени индикатори за изискванията на живот на жителите в страната. В същото време специалистите означават, че делът на разноските за храна в общия им размер варира доста според от изискванията на живот във всяка съответна страна.
Според специалистите в страните с богато население и висок стандарт на живот делът на разноските за храна нормално е нисъ к. В страните с ниски приходи и постоянно високи цени картината е радикално друга. Тук храната е главният разход, който съставлява огромна част от фамилния бюджет. Според анализаторите всички останали разноски се основават на правилото на остатъка.
Класацията, направена от специалисти на РИА Новости, демонстрира обилни разлики в каузи на разноските за храна в структурата на фамилните бюджети на европейските страни. За да се показа по-добре всекидневието на европейските жители, рейтингът дава и данни за каузи на разноските им за тютюневи произведения и алкохолни питиета, за визити на заведения за хранене, кафенета и хотели, както и за разноските за отдих и просвета. Класацията се основава на публични данни за бюджетите на семействата в европейските страни.
Първото място в класацията зае Люксембург. Според изследването жителите на страната харчат за храна едвам 8,4% от разноските си. Следват Нидерландия и Обединеното кралство, надлежно с 8,7% и 10,5% . Според специалистите стопански развитите западноевропейски страни са отпред на класацията.
Гражданите на някогашния Съветски съюз и източноевропейските страни имат максимален дял в потребителските разноски за храна. На последно място е Казахстан, чиито поданици харчат повече от половината от разноските си за храна - 53%.
Класацията демонстрира, че жителите на Молдова, Северна Македония, Беларус и България харчат повече от 35% за храна.
Анализаторите означават, че делът на разноските за храна е тясно обвързван с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. По предписание колкото по-малък е делът на разноските за храна, толкоз по-висока е цената на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ