Жител на Кънектикът се среща в гората със синьо-сив хуманоид
Жител на Кънектикът се среща в гората със синьо-сив хуманоид …Наскоро, в своя уеб страница, американският откривател на мистериозни същества Лон Стриклер (Lon Strickler) разгласява историята на гражданин от Кънектикът, Съединени американски щати, случила се през 2011 година (HiddenTruth.site)Името на очевидеца не е разкрито. Той твърди, че една вечер се разхождал в парк на град Ансония (Ansonia) и там видял хуманоид със синкаво-сиво зарево.По-долу четете описа му.В началото на пролетта на 2011 година, късно вечерта, се разхождах в парк в Ансония, както от време на време върша. Между другото, преди няколко години видях НЛО, което приличаше на яйце, кацащо в този парк до едно езерце.И по този начин, когато взех решение да се връщам вкъщи към този момент беше доста късно, към 3 часа сутринта. Вървях по ръба на гората, покрай последните къщи, когато внезапно един елен изскочи от гъсталака и с трескаво движение изтича през пътя, безусловно на 20 фута от мен.
По време на бягството си той зави толкоз остро и бързо, че даже падна на земята. Беше явно, че е доста уплашен от нещо.Не мислех, че аз съм изплашил този елен, тъй като той съвсем тичаше в моята посока. Продължих надолу по пътеката и скоро подминах фермата, която беше последната къща до гората. Пътеката е заобиколена от гора от едната страна и ниви от другата.
Вървях, без изключително да виждам напред или в профил, само че внезапно, тялото ми като че ли инстинктивно спря и се втренчих в обекта, който беше на 25 ярда (22 метра) пред мен. Позата на съществото беше леко приведена, гледаше ме с напрежение и изглеждаше нападателен.Четете още: Единственият случай в уфологията на среща с хуманоид, наподобяващ на краваКогато разгледах небрежно това творение, разбрах, че е някакво извънземно създание. То грееше с приглушена синьо-сива светлина в светлината на луната и блясъкът беше еднообразен. Съществото изглеждаше голо, по него явно нямаше и диря от облекла.Не съм нов в тематиката за НЛО и извънземните, и това създание не приличаше на характерен „ сив “ извънземен. То нямаше голяма глава, огромни очи и кльощави крака. Всъщност, по форма, приличаше доста повече на човек.Имаше атлетично тяло, беше с напрежение и концентрирано, готово за експанзия. Погледът му към мен беше някак изострен. Гледаше ме като животно в дивата природа, което гледа друго животно, което е нахлуло в територията му.Гледахме се към три секунди, след което обектът се обърна доста пламенно и хукна с бърза скорост. Влезе в гората под ъгъл от към 90 градуса по отношение на пътеката.Чух шумоленето на шубраци, когато изчезна в гората, а по-късно чух звука на “преследване ” отляво. Звучеше по този начин, като че ли нещо дрсиньо-сив хуманоидуго гони това създание и пътят му минава по права линия тъкмо в посоката, където първото създание изчезна в гората.
Когато описах на моята другарка за този случай, тя счете, че това е бил просто някакъв инцидентен човек, който се е скитал из гората. Аз обаче почувствах странна сила от тази среща … Съществото ме гледаше толкоз с напрежение, че ме обзе мощна раздразнителност и не желаех да ходя по-нататък по пътеката, страхувайки се да не попадна в засада.Ходя в тази зона късно вечер или през нощта много постоянно, и не се опасявам от локалните животни, които могат да ме приближат, нито от разнообразни звуци, чуващи се в тъмната гора. Така че, в случай че това беше същински човек, то той би трябвало да е доста нападателен, под напрежение и със странна злокобна аура, с цел да ме изплаши толкоз доста.На идващия ден се върнах на това място и открих, че в доста гъста редица шубраци, треви и дървета, наоколо до пътеката има „ дупки “. Сякаш някой тежък и огромен в действителност е тичал там с висока скорост, смачквайки всичко под себе си.Невъзможно е да е бил човек. Сигурен съм, че беше „ нещо “ друго …
По време на бягството си той зави толкоз остро и бързо, че даже падна на земята. Беше явно, че е доста уплашен от нещо.Не мислех, че аз съм изплашил този елен, тъй като той съвсем тичаше в моята посока. Продължих надолу по пътеката и скоро подминах фермата, която беше последната къща до гората. Пътеката е заобиколена от гора от едната страна и ниви от другата.
Вървях, без изключително да виждам напред или в профил, само че внезапно, тялото ми като че ли инстинктивно спря и се втренчих в обекта, който беше на 25 ярда (22 метра) пред мен. Позата на съществото беше леко приведена, гледаше ме с напрежение и изглеждаше нападателен.Четете още: Единственият случай в уфологията на среща с хуманоид, наподобяващ на краваКогато разгледах небрежно това творение, разбрах, че е някакво извънземно създание. То грееше с приглушена синьо-сива светлина в светлината на луната и блясъкът беше еднообразен. Съществото изглеждаше голо, по него явно нямаше и диря от облекла.Не съм нов в тематиката за НЛО и извънземните, и това създание не приличаше на характерен „ сив “ извънземен. То нямаше голяма глава, огромни очи и кльощави крака. Всъщност, по форма, приличаше доста повече на човек.Имаше атлетично тяло, беше с напрежение и концентрирано, готово за експанзия. Погледът му към мен беше някак изострен. Гледаше ме като животно в дивата природа, което гледа друго животно, което е нахлуло в територията му.Гледахме се към три секунди, след което обектът се обърна доста пламенно и хукна с бърза скорост. Влезе в гората под ъгъл от към 90 градуса по отношение на пътеката.Чух шумоленето на шубраци, когато изчезна в гората, а по-късно чух звука на “преследване ” отляво. Звучеше по този начин, като че ли нещо дрсиньо-сив хуманоидуго гони това създание и пътят му минава по права линия тъкмо в посоката, където първото създание изчезна в гората.
Когато описах на моята другарка за този случай, тя счете, че това е бил просто някакъв инцидентен човек, който се е скитал из гората. Аз обаче почувствах странна сила от тази среща … Съществото ме гледаше толкоз с напрежение, че ме обзе мощна раздразнителност и не желаех да ходя по-нататък по пътеката, страхувайки се да не попадна в засада.Ходя в тази зона късно вечер или през нощта много постоянно, и не се опасявам от локалните животни, които могат да ме приближат, нито от разнообразни звуци, чуващи се в тъмната гора. Така че, в случай че това беше същински човек, то той би трябвало да е доста нападателен, под напрежение и със странна злокобна аура, с цел да ме изплаши толкоз доста.На идващия ден се върнах на това място и открих, че в доста гъста редица шубраци, треви и дървета, наоколо до пътеката има „ дупки “. Сякаш някой тежък и огромен в действителност е тичал там с висока скорост, смачквайки всичко под себе си.Невъзможно е да е бил човек. Сигурен съм, че беше „ нещо “ друго …
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ