Жираф
Жирафът е животното с най-дълга шия в целия свят. Външността му е толкоз неповторима, че няма късмет това животно да бъде комплицирано с което и да е друго. Жирафите се срещат в цяла Африка.
История на жираф
Смята се, че прародителите на актуалните жирафи са се появили на планетата преди повече от 20 милиарда години. Те били съвсем цялостно копие на сегашните представители на типа и обитавали областите, които са техен натурален ареал и през днешния ден. Древните египтяни са отглеждали жирафи в сходство на зоопаркове. През 20-те години на XIX век европейците за пръв път се радвали на гледката на жираф. Това се случило в Париж и провокирало фешън взрив, защото петнистата багра на жирафа почнала да се употребява от тогавашните моделиери. И през днешния ден жирафите, наред с тигрите, леопардите и гепардите се смятат за животните с най-красива багра. В Африка преди време доста жирафи били избивани поради красивата им кожа и вкусното жирафско месо. Сухожилията на жирафите са се употребявали за изработка на струни за локалните музикални принадлежности, а дълги черни косми на опашката на жирафа се употребявали за изработка на специфични гривни.
Стандарт на жираф
Жирафът е най-високият от всички бозайници. Височината му варира от 4. 8 до 5. 8 метра. Мъжките екземпляри доближават до 750 кг тегло, женските са с няколко кг по-леки. Жирафите имат черни очи, които са обрамчени с дълги тъмни мигли. Ушите на жирафа са къси и доста тесни. И мъжките, и женските жирафи имат дребни рогца на главата си. Тези рогца са покрити с гъсти косъмчета и от време на време са две, а от време на време са четири на брой. Те са дълги 25 сантиметра. В средата на челото нормално жирафите имат изпъкнала кост, която наподобява на рог. Цветът на жирафа варира мощно, като другите по цвят жирафи могат да се кръстосват и да имат крепко потомство.
Най-известен е по този начин нареченият масайски жираф, който живее в Източна Африка. Той е жълто-червеникав на цвят, с шоколадови петна с неправилна форма. Мрежестият жираф населява Северна Кения и Сомалия. При мрежестите жирафи петната са с форма на многоъгълници и са толкоз доста и близо едно до друго, че наподобява, като че ли жирафът е на дребни жълти линии, които се кръстосват. Тъй като тези жирафи наподобяват по този начин, все едно върху тях е наметната златиста мрежа, те се назовават мрежести. Този тип жирафи се счита за най-красивият. Много рядко могат да се видят чисто бели жирафи. Те не са албиноси, тъй като очите им са тъмни. Бели жирафи се срещат в Конго, Кения и в Северна Танзания. Жирафите имат дълги опашки, които приключват с черен вързоп от косми. Тялото им е покрито с къси косми, които наподобяват четина. По линията на гръбнака се оформя нещо като къса грива.
С какво се храни жирафът
Жирафите населяват савани и не доста гъсти гори. Тук те намират храната си, която е най-вече бутони на цветя от акации и други дървета. Жирафите се хранят също по този начин с млади клончета и листа. Благодарение на дългия си език жирафът може да откъсне листа от клони, които са напълно покрити с тръни. Жирафите не обичат да пасат трева, защото са принудени да коленичат, с цел да го създадат. Подобна неуместна поза жирафът е заставен да заема и когато пие вода. Жирафите нямат огромна потребност от вода, защото си я набират най-вече от сочните растения. Жирафът може да живее, без да има потребност от вода от водоем повече от две седмици. Жирафът се храни рано сутринта и следобяд, а в най-горещите часове на деня стоят и дремят в сянката на дърветата. По време на дрямката си обаче жирафите не стопират да дъвчат. В зоопаркови условия жирафите се хранят с ябълки, сено, репички, моркови и банани. Те обичат също по този начин покълнал овес.
Заболявания на жираф
Жирафите постоянно страдат от отичане на стомаха, а от време на време умират, тъй като гълтам тел от огради. Жирафите са склонни към хипертония и към разнообразни заболявания на храносмилателната система. Случва се жираф да загине, тъй като се е оплел във високите гъсти клони на някое дърво. Не е доста рядко срещано раждането да приключи с летален излаз за майката, тогава умира и новороденото жирафче, защото няма кой да го храни.
Любопитни обстоятелства за жираф
Не е допустимо в природата да се видят два жирафа, които да имат идентични петна. Тези петна са строго самостоятелни за всеки субект и са като дактилоскопичните отпечатъци на хората.
Интересен факт е, че при раждането си бебето жирафче пада от два метра височина. Бременността при жирафа трае 15 месеца и постоянно ражда по едно жирафче, което тежи към 70 кг и е два метра високо. Обикновено жирафчето не се наранява при рухването, само че по този метод пъпната шнур се откъсва по време на полета му към земята.
Петнистата багра на жирафа му случи за маскиране. Когато група жирафи стоят измежду акации или високи шубраци, слънчевите лъчи и сенките от растенията размиват контурите на животните и те не могат елементарно да бъдат видяни. Жирафите съвсем в никакъв случай не живеят сами. Обикновено те живеят в стадо, което сплотява от 7 до 70 животни. Случва се от време на време жирафите да образуват едно стадо с антилопи или зебри, само че това е за малко. Интересен факт е, че в стадото на жирафите йерархията се съблюдава доста строго. Това се показва в държанието на по-низшите човеци. Те в никакъв случай не могат да си разрешат да пресекат пътя на по-висшестоящия в йерархията жираф. Висшите жирафи в стадото се познават по това, че постоянно държат главата си високо вдигната, а в тяхно наличие по-низшите по сан постоянно свеждат леко главите си.
Жирафите са миролюбиви животни и рядко стигат до изясняване на връзките благодарение на борби. Ако въпреки всичко се стигне до такава степен, нормално това се случва сред двата най-едри мъжкаря в стадото, които се борят за лидерското място. Битката на мъжкарите съставлява удари с глава и шия. Най-силното оръжие на жирафа в действителност са предните им крайници, само че те в никакъв случай не ги употребяват по отношение на някой от стадото си. Когато единият мъжага се признае за надвит, той прави няколко крачки настрана.
Победителят не го изгонва от стадото, както това се случва при конете, антилопите и доста други стадни животни. Жирафите имат превъзходен слух, само че никой не е чувал какви звуци издават жирафите, защото те мълчат от самото начало. Когато вървят, жирафите реалокират първо двата си десни крайници, а по-късно двата си леви.
Когато бягат, жирафите тичат в галоп, само че не могат да устоят повече от 3 минути. Когато жирафът тича, подвига предните си крайници, а главата му се извива обратно. Когато тича, жирафът наподобява по този начин, все едно кима и се покланя при всеки скок. И макар че наподобява неумел по време на галопа си, той може да развие до 50 километра в час. Любопитно за жирафите е, че могат и да скачат. Те го вършат, когато прескачат огради от бодлива тел, които ограждат плантации в Африка. За удивление на африканските фермери, жирафите могат да прескочат огради с височина съвсем два метра. Когато жирафът желае да прескочи ограда, той застава до нея, трансферира предните си крайници и по-късно скача със задните, като леко допира ръба на оградата.
Жирафите не обичат да плуват, само че при потребност могат да го вършат. Интересен факт е, че жирафите спят единствено през нощта, само че сънят им продължава не повече от 20 минути. Останалата част от нощта е отдадена на лека сънливост, която се прекъсва на няколко минути.
Жирафът няма доста естествени врагове. Само лъвовете се пробват да нападат жирафи, само че това се случва доста рядко. Лъвският прайд с лекост може да повали и най-едрия жираф. Но когато е атакуван от един лъв, жирафът се отбранява с мощни удари на предните си копита.
Години наред жирафът е представлявал огромна мистерия за учените. По време на храненето си жирафът държи главата си на към 6 метра височина. На тази височина би трябвало да се транспортира кръвта от сърцето към мозъка. Дълго време се е считало, че в случай че жирафът внезапно наведе главата си, а по-късно я вдигне още веднъж, ще се получи промяна на кръвното налягане и претоварване на сърцето. Оказало се, че природата е основала неповторим механизъм за контролиране на кръвното на жирафа. Кръвта на жирафа е доста по-гъста от тази на останалите бозайници, защото съдържа повече червени кръвни телца. За минута през сърцето на жирафа минават към 60 литра кръв. В една от вените на шията на жирафа има специфичен клапан, който контролира налягането по време на повдигане или навеждане на главата на животното.
Вреди от жираф
Жирафите постоянно провокират късо съединяване, защото не могат да се научат да заобикалят електрическите жици. Когато жирафът провокира късо съединяване, самият той умира, само че никой от стадото не си вади поука от това и електричеството прекъсва постоянно.
