Понякога мъжът се чувствува по-добре без жената, както и жената - без мъжа ♥ Джеръм К. ДЖЕРЪМ
(Jerome in about 1889)
Всъщност не издигаме ли плътската обич на по-висок фундамент, в сравнение с тя заслужава?
Това е една благородна пристрастеност в действителност, само че не е най-благородната. Има и друга, по-дълбока обич, до която тази е единствено като мъждукаща лампа, осветяваща къщурката, съпоставена с лунния светлик, къпещ планините и долините. Ще ви разправя една пиеса – действуващите лица бяха две дами, – която следих един път „ онлайн “. Те бяха приятелки от детинство, до момента в който внезапно ги раздели нормалната спънка – един мъж. Слабоволно, красиво създание, неприлично да спреш даже за момент мисълта си на него; само че дамите обичат недостойното; в случай че не го обичаха, нямаше да съществува казусът за пренаселеността. И злата орис отреди те двете да се скарат за този презрян субект.
Съперничеството им изкара на бял свят всичко най-лошо в тях. Погрешно е да се мисли, че любовта единствено облагородява; тя може и да принизява. Те се бореха безчестно и подло за една, както всеки непряк наблюдаващ би забелязал, незначителна премия. Губещият без страдание трябваше да остави на спечелилия жалката популярност, реализирана по непочтен път. Но първичните, груби, примитивни пристрастености се бяха разбушували у тези две дами – и сватбените камбани означиха края единствено на първото деяние. Краят на второто елементарно би могъл да се отгатне. То би приключило в правосъдната палата, в случай че изоставената брачна половинка не бе решила, че по-добре ще си отмъсти посредством безмълвие.
В третото деяние – след един интервал от единствено осемнадесет месеца – мъжът умря – първото щастливо за него събитие в цялата пиеса. Положението му би трябвало да е било много неприятно и неспокойно още през цялото време. Независимо от слабохарактерността му човек не може да не изпита известно страдание към него – примесено с подигравка, несъмнено. Драмите на живота се разделят на две – фарсове и трагедии – в взаимозависимост от прищявката на фена. Актьорите обаче непроменяемо ги извършват като нещастия. Впрочем може би точно по този начин би трябвало да се играе един фарс.
И по този начин добродетелта спечелва, а порочността бе осъдена и човек би могъл да си тръпне, без да догледа безинтересната, банална история, в случай че не беше четвъртото деяние, в което излъганата жена отива при онази, която в миналото тя е измамила, с цел да измоли помилван. Може да прозвучи необичайно, само че те откриха тогавашната си любов непроменена. Дълго време бяха стояли разграничени и в този момент им беше прелестно да си заловен още веднъж приятелски ръцете. Тъй като и двете бяха самотни, взеха решение да живеят дружно. Тези, които ги познаваха добре по това време, приказват, че те заживели отлично, изпълнени със съчувствие и обич една към друга.
Не настоявам, че една такава история се среща всеки ден, само че съм уверен, че тя е по-правдоподобна, в сравнение с светът допуска. Понякога мъжът се чувствува по-добре без дамата, както и дамата – без мъжа.
От: „ Празни мисли на един празен човек ”, Джеръм К. Джеръм, изд. Народна култура
Снимка: Jerome in about 1889, en.wikipedia.org
