Жените споделят чувства, за да се свържат, а не за

Жените споделят усеща, с цел да се свържат, а не с цел да бъдат поправяни или обсъждани.
Когато възприятията на една жена са посрещнати с емпатия и интерес, тя се усеща сигурна, ценена и обичана. Защитната позиция, решаването на проблеми в несъответствуващ миг или отхвърлянето могат да доведат до раздробяване на прочувствената ѝ неприкритост.
Кои изречения демонстрират, че сте обърнали тил на личното си благополучие?

„ Твърде съм изтощена, с цел да приказвам за това “ 
Тази фраза може да значи: „ Емоционално съм изтощена. “ Това не е физическа отмалялост. Жена, която споделя това се усеща изтощена от обстоятелството, че е носила сама тежестта на неразрешеното напрежение прекомерно дълго и не е в положение да се ангажира повече.

„ Мисли, каквото си искаш “
На езика на една жена това може да значи: „ Приключих с опитите да преодолея пропастта сред нас. “ Това алармира за надълбоко възприятие на занемаряване и капитулация. Такава жена към този момент не усеща, че нейната позиция е ценена, по тази причина разрешава на дистанцията да пораства.

„ Просто нямам сила “
Тук не става въпрос за физическа сила. Жената има поради прочувствена пропускателна дарба - силата на волята; вътрешната искра. Ще чуете това, когато някой я предложения да излезе или когато нещо изисква даже най-малкото изпитание. Тя ще откаже не тъй като е мързелива или антисоциална, а тъй като всичко ѝ се коства прекомерно тежко. Това прави прочувственото безсилие. То трансформира даже насладата в досадно обвързване. Може би е пристигнал интервал от живота ви в който отказвате неща, които преди са ви носили наслаждение – кафе с другари, музика онлайн, походи през уикенда. Не тъй като не желаете да посещавате сходни събития. Просто не го чувствате. Мже би сте се опитвали „ да се държите “ в други области на живота и в последна сметка, чувствате, че не ви е останало нищо. Истината? Този тип прегаряне не изчезва с отмора. Изчезва с възобновяване на връзката. С пренастройване. Със самосъстрадание.

„ Нека просто продължим напред “
В превод тази фраза може да значи: „ Задоволявам се с лекомислен мир, вместо с по-дълбоко схващане. “ Жена, която споделя това към момента копнее за връзка, само че е спряла да чака тя да пристигна посредством полемика. Просто прави нещата по проект, вместо да търси решения.

„ Вече не ме интересува “
Защото дамата, която постоянно изрича тази фраза, евентуално се е интересувала прекалено много прекомерно дълго. Надявала се е, опитвала се е, вложила е силата си в хора, планове или фантазии – и в този момент е празна. Това е форма на тъга, за която не се приказва задоволително. Не е мощно. Не е трагично. Просто е… тишина. Безинтересност. Вцепенение. Може би сте забелязали това у ваша другарка, която преди се е разпалвала, говорейки за изобразяване. След време можете да чуете нещо от сорта: „ Вече не ме интересуват тези неща. “ Понякога най-страшното не е загубата на наслада – а забравянето какво е било даже възприятието.

„ Каквото - такова “
Това може да звучи като приемане, само че през множеството време е прикрита резигнация. Когато една жена повтаря тази фраза за работата си, връзката си, живота си – постоянно е тъй като е уверена, че нищо не може да се промени. Че никакви старания няма да трансформират резултата. Затова тя свива упованията си, с цел да избегне отчаяние. Може би неведнъж употребявате този израз, когато говорите за работата си. Но „ Каквото – такова “ в действителност може би ви предизвиква да избягате от отговорност и да се запитате какво в действителност желаете.
Руда Ианде споделя в книгата си „ Смеейки се в лицето на хаоса “: „ Като се освободим от преследването на щастието като последна цел, можем да стартираме да култивираме по-балансиран и реален метод към живота. “ Това може да ви помогне да осъзнаете, че може би преследвате версия на насладата, която към този момент не ви пасва.

„ Вече няма значение “
На езика на една жена тази фраза може да значи: „ Отказах се от концепцията, че възприятията ми в миналото ще имат значение. “ Тази фраза алармира за тиха резигнация. Жена, която изрича това се е научила да спре да чака прочувствена взаимност. Това е щит против разочарованието.

„ Аз ще го направя “ 
Това може да значи: „ Уморена съм да очаквам споделена отговорност. “ Жена, която приказва по този начин, може би е молила за помощ доста пъти, само че е научила, че самодостатъчността е по-малко мъчителна от това да се усеща пренебрегната или неподкрепена.