Жените от Кино Роял танцува с историята на стара и нова София - slava.bg
Жените от Кино Роял е исторически разказ, съчетаващ документалистика с художествена литература – фешън е даже в киното. Също по този начин е кримка, трилър, проучване на гейобщността, изключително в нейната дамска половина, каквото никой досега не е правил, както и на безконечния въпрос за какво България ненавижда и преследва богатите си и надарените си хора.
Жените от Кино Роял – възобновената постройка през днешния ден е дом на Военния спектакъл, е наред с другото и голяяяма разходка по паметната софийска улица Раковски, родния Бродуей, преди 80 години и в наши дни.
Авторката съпоставя тази улица с река, каквато в други огромни градове дели градовете и центровете им на 2. Също както два са труповете, открити в мазето на тогавашното кино, където и до през днешния ден, споделят, витаел духът на една българска Марлене Дитрих, за която за първи път ще научите от Леа Коен.
Книгата задава доста въпроси и дава доста отговори, като оставя на всеки да я дефинира за себе си жанрово, в случай че изпитва потребност.Докато се е оставил романът го води леко и незабелязано, без никакво напрежение и без каквато и да било назидателност, в един занимателен танц с времената и нравите им, със орисите на действителните ярки и измислените – по-обобщени герои, с другите „ строеве “, „ системи “ и способи на мислене, които трансформират или не трансформират хората.
С две изречения, които неведнъж се повтарят и се потвърждават незабелязано в границите на действието без никаква пищност: „ Българите не убиват дамите си “ и „ Българите пазят дамите си “, като се изключи че се изчерпва всеки коментар за толкоз вълнуващата мнозина и още веднъж пристигнала на дневен ред Истанбулска спогодба, се и описват забавни исторически обстоятелства.
Например, че единствено една дама е осъдена от Народния съд. Пати си писателка, която лежи 7 месеца за нацистка агитация.
Затова пък са наказани издевателствали над дами и над евреи – нещо, което историците кой знае за какво премълчават. Включително са съдени експулсиралите евреи в лагерите на гибелта от за малко владените от нас територии в Северна Македония и Беломорието.
Жените от Кино Роял – възобновената постройка през днешния ден е дом на Военния спектакъл, е наред с другото и голяяяма разходка по паметната софийска улица Раковски, родния Бродуей, преди 80 години и в наши дни.
Авторката съпоставя тази улица с река, каквато в други огромни градове дели градовете и центровете им на 2. Също както два са труповете, открити в мазето на тогавашното кино, където и до през днешния ден, споделят, витаел духът на една българска Марлене Дитрих, за която за първи път ще научите от Леа Коен.
Книгата задава доста въпроси и дава доста отговори, като оставя на всеки да я дефинира за себе си жанрово, в случай че изпитва потребност.Докато се е оставил романът го води леко и незабелязано, без никакво напрежение и без каквато и да било назидателност, в един занимателен танц с времената и нравите им, със орисите на действителните ярки и измислените – по-обобщени герои, с другите „ строеве “, „ системи “ и способи на мислене, които трансформират или не трансформират хората.
С две изречения, които неведнъж се повтарят и се потвърждават незабелязано в границите на действието без никаква пищност: „ Българите не убиват дамите си “ и „ Българите пазят дамите си “, като се изключи че се изчерпва всеки коментар за толкоз вълнуващата мнозина и още веднъж пристигнала на дневен ред Истанбулска спогодба, се и описват забавни исторически обстоятелства.
Например, че единствено една дама е осъдена от Народния съд. Пати си писателка, която лежи 7 месеца за нацистка агитация.
Затова пък са наказани издевателствали над дами и над евреи – нещо, което историците кой знае за какво премълчават. Включително са съдени експулсиралите евреи в лагерите на гибелта от за малко владените от нас територии в Северна Македония и Беломорието.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ