Във връзка, но всъщност самотна…
Жените имат потребност да се усещат уважавани, специфични и значими. Не, не за целия свят, никоя жена не претендира светът да се върти към нея.
Те се нуждаят от това да имат това непрестанно чувство от страна на мъжа до тях.
Хиляди дами по света обаче живеят тъкмо в подобен вид взаимоотношения – сякаш да не са сами, в действителност живеят с усеща, доста по-страшни и корозивни душата от самотата…
Няма жена, която да не мечтае да бъде щастлива и да не търси щастието в персоналния си живот. Там, където се допуска, че любовта и връзките ѝ с индивида до нея, би трябвало да ѝ носят позитивни и красиви страсти.
Само че доста постоянно (ако първоначално всичко е вървяло по мед и масло) в един миг нещата стартират да се трансформират. А възприятието на самотност в женската душа е нещо доста ужасно. Защото появи ли се, изкореняването му е съвсем невероятно. Стигне ли се до такава степен, съвсем 100% несъмнено е, че тази жена към този момент не отдава сърцето си на този мъж; и че или ще си тръгне скоро, или ще стои до него от нерешителност, боязън и чувство на вина… че въобще тези мисли са завладяли съзнанието ѝ.
Има няколко водещи аргументи дамите да се усещат самотни даже когато са в дълъг съюз с мъж:
– Ако мъжът ѝ спре да я възприема като сексапилна и я подлага на критика за външността ѝ…
– Ако той постоянно пътува и не се старае да компенсира това време, когато е дружно с нея…
– Когато не цени нейната работа като домакиня…
– Ако постоянно подчертава единствено върху минусите ѝ като жена, майка, брачна половинка, вместо върху позитивните качества…
– Щом не се държи почтително към нея, в това число пред общите им приятели…
– Ако той е не запомнил и не желае да си спомни аргументите, поради които въобще е с нея и омаловажава всеки нейн акт…
В тези случаи такива дами не биха признали погрома над любовния им свят. Биха се изолирали, биха се самообвинили, биха останали статични от възприятие на благодарност и дълг към този човек.
Но това съвсем в никакъв случай не помага…
За да се е стигнало до такава степен, виновността постоянно е обща. Но за апатията и омаловажаването на казуса, виновността е голяма, огромна и унищожителна.
Единственият верен излаз от сходно задължение е действието, дали ще е диалог, дали ще е опит за смяна на характера и отношението, дали ще е разлъка.
В подобен миг всяка жена в сходна обстановка има нужда от напредък. За да не бъде на това място, на което е била до момента и което я е карало да се усеща по този метод.
Начини постоянно има, стигаме сами до правилните отговори за живота ни, по отношение на прочувствената ни просветеност. А правилен път постоянно има. Но до момента в който се цикли в застоя на “самотна, само че не сама ”, тези истини в никакъв случай няма да бъдат прозряни.
И в случай че вие тъкмо в този момент се сещате за жена, която живее в тъкмо такава обстановка, дайте ѝ кураж. Edna същинска жена може и би трябвало постоянно да преследва щастието си – без значение дали е на 25, 39 или 56…
А ние сме същински интелигентни дами, нали по този начин?
Инфо: https://www.edna.bg
