Жената беше симпатична брюнетка, която вече имаше необходимите условия за

...
Жената беше симпатична брюнетка, която вече имаше необходимите условия за
Коментари Харесай

Колко са празничните дни в живота ни

Жената беше симпатична брюнетка, която към този момент имаше нужните условия за пенсиониране, само че изглеждаше минимум с петнадесет години по-млада и бях уверен, че щеше незабавно да си откри нова работа на десетки други места. Затова тези терзания й бяха напълно непотребни и изцяло неоснователни, само че тя постоянно мислеше и говореше за тях.

– Ако се пенсионирам в този момент, не е несъмнено, че ще си намеря незабавно друга работа, а единствено парите от пенсията няма да са ми задоволителни, само че пък въпреки това е допустимо по-късно изискванията за пенсиониране да бъдат по-неблагоприятни. Ох! Не знам, какво да направя! – продължаваше да ме гледа с питащия си взор тя, а пък аз преднамерено не бързах да й давам отговор, макар че към този момент имах явен и безапелационен отговор по този въпрос, който очевидно много я притесняваше през последните няколко месеца.

– Хайде де! Кажи! Според теб, кое ще бъде по-доброто решение? – подкани ме настоятелно и нетърпеливо тя.
- И двете са еднообразно положителни! – отговорих и изрично аз.

- Стига де! Не се шегувай! – погледна ме ядосано моята другарка. – Питам те съществено! Кое е по-сигурно, съгласно теб?

- Според мен, има единствено едно несъмнено нещо в този свят и това е безспорната неустановеност на всяко нещо. Сигурно е единствено, че всеки идващ момент ще бъде друг от сегашния. Съгласна ли си, че това е безспорен факт? – приятелката ми кимна утвърдително с глава и видях по какъв начин единствено за момент терзанието се изпари от маслинените й очи, които към този момент ме гледаха усмихнато и умерено. – Затова най-сериозно ти споделям, че каквото и да решиш то няма да бъде нито по-добро, нито по-лошо от другото решение.

- Прав си! Кой знае какво ще се случи на следващия ден? – въздъхна с облекчение тя и ми подари една благодарствена усмивка.
- Никой! – отговорих й с усмивка и аз.

- Тогава за какво непрестанно се тревожим и безпокоим за толкоз доста неща?
- Защото още от най-ранната си възраст всички сме повярвали на огромната човешка илюзия.

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР