Експерти: България изостава фатално с подготовката за европейските регулации на ИИ
Ясен Танев предизвестява за липса на " хигиена " при потреблението на изкуствен интелект и рискове за данните
Европа построява първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения разсъдък, само че България рискува да влезе в този развой с голямо закъснение, липса на специалисти и неподготвена правосъдна система. Около този извод се сплотиха юрист Атанас Костов и специалистът по киберсигурност Ясен Танев. Двамата обрисуваха тревожна картина за положението на институциите и бизнеса у нас на фона на влезлите в действие европейски регулации.
Опасност от репресии вместо правораздаване
Според юрист Атанас Костов, ръководещ съучастник на адвокатска фирма " ЮСАУТОР ", новият Регламент за изкуствения разсъдък (AI Act) трансформира напълно правната парадигма, като контролира самите логаритми съгласно риска. Той обаче изрази съществени опасения по отношение на потенциала на българската правосъдна система да ползва тези правила.
" Ще го кажа непосредствено – българските съдии са софтуерно некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, доста скоро ще се появят и в България, и тогава този минус ще има голям юридически резултат ", съобщи Костов, представен от Българска телеграфна агенция.
Юристът акцентира, че неналичието на национална рамка и готови магистрати може да докара до безредно и репресивно правоприлагане, което да навреди на нововъведенията и бизнеса. По думите му, бранш " Компютърни закононарушения " към ГДБОП също не разполага с нужните експерти за следствие на закононарушения, осъществявани посредством изкуствен интелект.
Липса на " хигиена " при работа с данни
Експертът по киберсигурност Ясен Танев обърна внимание на практическата страна на казуса и държанието на потребителите. Според него в България всеобщо липсва по този начин наречената " AI хигиена ".
" Поведението на бизнеса, образованието и администрацията сега може умерено да бъде несъмнено като високорисково ", разяснява Танев.
Той предизвести, че фирмите и жителите постоянно не осъзнават, че данните, които подават към моделите на изкуствения разсъдък, остават там вечно. Танев напомни, че от 2 август 2025 година към този момент са в действие разпореждания, които изискват оценка и регистрация за системите с общо предопределение, като известните GPT модели.
" Защото тези, които употребяват „ ДжиПиТи “, към този момент са вътре. А това е всеобщо събитие ", добави специалистът.
Човекът остава в центъра
Въпреки софтуерния прогрес, и двамата експерти са безапелационни, че човешкият контрол остава основен. Европейското законодателство слага индивида в центъра посредством механизми за бистрота и сертификация.
Атанас Костов предвижда, че скоро ще се обособи нова правна специализация – " право на изкуствения разсъдък ". Той посъветва фирмите да стартират подготовка неотложно, като внедрят механизми за оценка на риска и обучат своите екипи.
Според Ясен Танев най-големият недостиг на България не е в инфраструктурата, а в компетентността и способността на обществото да направи съзнателен избор. Той акцентира, че без съответни ограничения страната ни рискува да се трансформира в източник на нископлатен труд и данни, вместо в водач на нововъведенията.
Европа построява първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения разсъдък, само че България рискува да влезе в този развой с голямо закъснение, липса на специалисти и неподготвена правосъдна система. Около този извод се сплотиха юрист Атанас Костов и специалистът по киберсигурност Ясен Танев. Двамата обрисуваха тревожна картина за положението на институциите и бизнеса у нас на фона на влезлите в действие европейски регулации.
Опасност от репресии вместо правораздаване
Според юрист Атанас Костов, ръководещ съучастник на адвокатска фирма " ЮСАУТОР ", новият Регламент за изкуствения разсъдък (AI Act) трансформира напълно правната парадигма, като контролира самите логаритми съгласно риска. Той обаче изрази съществени опасения по отношение на потенциала на българската правосъдна система да ползва тези правила.
" Ще го кажа непосредствено – българските съдии са софтуерно некомпетентни. Делата, свързани с изкуствен интелект, доста скоро ще се появят и в България, и тогава този минус ще има голям юридически резултат ", съобщи Костов, представен от Българска телеграфна агенция.
Юристът акцентира, че неналичието на национална рамка и готови магистрати може да докара до безредно и репресивно правоприлагане, което да навреди на нововъведенията и бизнеса. По думите му, бранш " Компютърни закононарушения " към ГДБОП също не разполага с нужните експерти за следствие на закононарушения, осъществявани посредством изкуствен интелект.
Липса на " хигиена " при работа с данни
Експертът по киберсигурност Ясен Танев обърна внимание на практическата страна на казуса и държанието на потребителите. Според него в България всеобщо липсва по този начин наречената " AI хигиена ".
" Поведението на бизнеса, образованието и администрацията сега може умерено да бъде несъмнено като високорисково ", разяснява Танев.
Той предизвести, че фирмите и жителите постоянно не осъзнават, че данните, които подават към моделите на изкуствения разсъдък, остават там вечно. Танев напомни, че от 2 август 2025 година към този момент са в действие разпореждания, които изискват оценка и регистрация за системите с общо предопределение, като известните GPT модели.
" Защото тези, които употребяват „ ДжиПиТи “, към този момент са вътре. А това е всеобщо събитие ", добави специалистът.
Човекът остава в центъра
Въпреки софтуерния прогрес, и двамата експерти са безапелационни, че човешкият контрол остава основен. Европейското законодателство слага индивида в центъра посредством механизми за бистрота и сертификация.
Атанас Костов предвижда, че скоро ще се обособи нова правна специализация – " право на изкуствения разсъдък ". Той посъветва фирмите да стартират подготовка неотложно, като внедрят механизми за оценка на риска и обучат своите екипи.
Според Ясен Танев най-големият недостиг на България не е в инфраструктурата, а в компетентността и способността на обществото да направи съзнателен избор. Той акцентира, че без съответни ограничения страната ни рискува да се трансформира в източник на нископлатен труд и данни, вместо в водач на нововъведенията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




