Рибарите и техните жени
Жена в лодка или на транспортен съд не е на шанс.
Веднъж риболовци качили жена на борда, всички се издавили. От друга страна, морето е цялостно с дами – самодивите нерайди, които крадат мрежите, стопанката на морето кираталаса, която може да докара стихия, само че и да я накара да утихне. За да се направи магия на риболовец и той да не хваща нищо, се наема жена. При стихия дамите отиват на брега и носят тигана, в който пържат рибата. Казват – както си ти, тигане, еднакъв, по този начин да станеш и ти, море. И още – не ти желая рибата, море, дай си ми мъжа.Състояние на връзката сред морето и дамите – комплицирано.Във впечатляващата като размер (два тома с общо 1300 страници) и теоретичен принос книга на доктор Благородна Филевска дамите на риболовците имат лично място. Те са правилните пристанища на мощните мъже в една непрекъсната битка за оцеляване, по смисъла на думите на проф. Иваничка Георгиева, написала предговора на „ Традиционна просвета на морското риболовство по Южното Българско Черноморие “. Жените са в непрестанен разговор с морето – очите им са вперени в него, те палят кандилата пред иконите на светците настойници, плетат мрежите от памук, след това стъпват върху тях – за шанс („ Жената е по-берекетлия, тъй като ражда “), чистят наловените на даляна чирози, месят пити с орехи и мед, с цел да потръгне уловът. Пред нас е същински опус магнум – доктор Филевска стартира да работи по тематиката още като студентка през 90-те, това е дипломната ѝ работа, след това я трансформира и в дисертационен труд. Но не става дума за изсъхнало научно проучване – историята, етнографията са очовечени. Пресъздаден е духът на минали столетия посредством спомените на хората от крайморските градове, доста от които към този момент ги няма. Както я няма и изобилната риба от тези мемоари – окончателно избягалата в други морета скумрия, многото калкани, леферите. В годините обратно сафридът се е считал за храна на бедните, паламудът също не е бил за заможни хора. Ние се хранехме извънредно с риба… Сутрин извънредно рибена супа. На обед – печена риба, вечер – пържена, или противоположното. А за месо – два пъти в седмицата
миди – миди с ориз. ”
роман от Созопол
Веднъж риболовци качили жена на борда, всички се издавили. От друга страна, морето е цялостно с дами – самодивите нерайди, които крадат мрежите, стопанката на морето кираталаса, която може да докара стихия, само че и да я накара да утихне. За да се направи магия на риболовец и той да не хваща нищо, се наема жена. При стихия дамите отиват на брега и носят тигана, в който пържат рибата. Казват – както си ти, тигане, еднакъв, по този начин да станеш и ти, море. И още – не ти желая рибата, море, дай си ми мъжа.Състояние на връзката сред морето и дамите – комплицирано.Във впечатляващата като размер (два тома с общо 1300 страници) и теоретичен принос книга на доктор Благородна Филевска дамите на риболовците имат лично място. Те са правилните пристанища на мощните мъже в една непрекъсната битка за оцеляване, по смисъла на думите на проф. Иваничка Георгиева, написала предговора на „ Традиционна просвета на морското риболовство по Южното Българско Черноморие “. Жените са в непрестанен разговор с морето – очите им са вперени в него, те палят кандилата пред иконите на светците настойници, плетат мрежите от памук, след това стъпват върху тях – за шанс („ Жената е по-берекетлия, тъй като ражда “), чистят наловените на даляна чирози, месят пити с орехи и мед, с цел да потръгне уловът. Пред нас е същински опус магнум – доктор Филевска стартира да работи по тематиката още като студентка през 90-те, това е дипломната ѝ работа, след това я трансформира и в дисертационен труд. Но не става дума за изсъхнало научно проучване – историята, етнографията са очовечени. Пресъздаден е духът на минали столетия посредством спомените на хората от крайморските градове, доста от които към този момент ги няма. Както я няма и изобилната риба от тези мемоари – окончателно избягалата в други морета скумрия, многото калкани, леферите. В годините обратно сафридът се е считал за храна на бедните, паламудът също не е бил за заможни хора. Ние се хранехме извънредно с риба… Сутрин извънредно рибена супа. На обед – печена риба, вечер – пържена, или противоположното. А за месо – два пъти в седмицата
миди – миди с ориз. ”
роман от Созопол
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ