Жена люлее дете в ръцете си, деликатно балансирано на коляното

Жена люлее дете в ръцете си, внимателно уравновесено на коляното си. Това е облик, който резонира, античен като човешката история.

Но в мрачна инверсия на познатото виждаме, че детето, което тя държи покрай себе си, е мъртвец, завит в саван. Това е спокоен миг на мощна тъга. Жената е със кърпа, главата й е наведена, лицето й е сгърчено от тъга. Не можете да разберете дали детето, за което тя плаче, е момче или момиче.

Детето е едно от многото, които са изгубили живота си и от двете страни във войната Израел-Хамас. Повечето имат имена, които в никакъв случай няма да научим, чиято гибел ще разпали цялостен живот на тъга за членове на фамилията, които в никакъв случай няма да срещнем.

През 21-ви век приблизително съвсем 20 деца дневно са били убити или осакатени във войни по света, съгласно УНИЦЕФ.

Фотографът на Ройтерс Мохамад Салем беше в Хан Юнис в южната част на Ивицата Газа на 17 октомври в моргата на болничното заведение Насър, където жителите щяха да търсят изчезнали родственици.

Той видя дамата, клекнала на земята в моргата, хълцаща и здраво прегръщаща тялото на детето.

„ Това беше мощен и печален миг и почувствах, че картината обобщава по-широкия смисъл на протичащото се в линията Газа “, сподели той. „ Хората бяха комплицирани, тичаха от едно място на друго, нетърпеливи да научат ориста на околните си и тази жена притегли вниманието ми, до момента в който държеше тялото на дребното момиченце и отхвърляше да го пусне. “

Моментът беше изключително покъртителен за Мохамед, чиято брачна половинка роди единствено дни преди този момент.

В Газа, където имаше спирания на връзките, следенето на хора беше изпълнено с компликации. Но две седмици след изработката на фотографията Ройтерс съумя да наблюдава дамата на фотографията и да я интервюира в дома й в Хан Юнис.

Тя е Инас Абу Маамар, на 36 години, а тялото, което държеше на фотографията, беше на 5-годишната й племенница Сали.

Инас изтича до къщата на чичо си, когато чу, че е ударена, и по-късно към моргата.

„ Изгубих съвестта си, когато видях момичето. Взех я на ръце ”, сподели тя. „ Докторът ме помоли да го пусна, … само че аз им споделих да я оставят при мен. “

Майката и сестрата на Сали също бяха убити дружно с чичото и лелята на Инас. Сали беше фаворитка на Инас – тя се отбиваше в къщата на баба си на път за детската градина и молеше вуйна си да я снима.

„ Повечето видеоклипове и фотоси в мобилния ми телефон са от нея “, сподели Инес.

4-годишният брат на Сали, Ахмед, беше отвън къщата, когато тя беше ударена и оцеля. Сега живее с Инас. Той рядко приказва, с изключение на да попита къде е Сали.