Запознайте се с жената, която върти педалите на велосипед с близо 300 км/ч
Жена, която върти педалите на велосипед с 296 км/ч. Изглежда невероятно, още повече, че колите, които караме не са в положение да доближават такава скорост. Това обаче се случи напълно в действителност на 16 септември в солената низина Боневил в американския щат Юта . Дениз Мюлер-КорЕне к сложи нов международен връх за бързо каране на колело, подобрявайки с цели 27 км/ч предходното най-хубаво достижение на нидерландеца Фред Ромпелберг от 1995 година.
Тази категория в рисковите достижения е изобретена от Чарлз Мърфи през 1899 година. По това време, с цел да се ускори, той се закача за трен и кара колелото си по плоскости, положени по дължината на релсите.
Първоначалното усилване е належащо, защото велосипедът има единствено една предавка, подобаваща за насърчаване на рисково висока скорост и с нея не може да потегли. Би било като да потеглим с автомобил на пета скорост.
Не са доста хората, съумели да слагат връх в тази категория. Всъщност Дениз Коренек е десета подред и първата жена. През 2016 година сложи първия женски връх, и то след 23-годишно спиране на спортната й кариера, по време на което е отгледала три деца и е работила за фамилния бизнес.
На 16 септември счупи и мъжкия връх. Тя беше засилена с драгстер до 241.4 км/ч, след което колелото беше откачено и в продължение на пет километра тя реализира рекордната скорост. В този миг единствената ти мисъл е да останеш жив, описа тя за “Дарик ”. Толкова се вълнувам да приказвам с най-бързия велосипедист в света. А Вие по какъв начин се чувствате? -->
Невероятно е, че сложих този връх. Преди две години с екипа поставихме женския връх за бързо каране на велосипед. А след това взехме решение да се завърнем, с цел да нападаме върха и при мъжете. Подобрихме го и то с много. Подобрихме 23-годишен връх с 27 км/ч.
Достигнахте 296 км/ч. Какво е да караш велосипед с такава скорост?
Често ме питат какво е чувството. Трудно е да преценява какъв брой съм бърза в този миг, защото съм концентирана да се задържа във въздушния джоб зад автомобила. Толкова доста неща се случват извънредно бързо. Фокусирам се в това, което е пред мен и не знам каква е скоростта. Чувствам вибрациите, слушам въздуха, чийто тон става все по-силен, само че в действителност нямам чувство какъв брой бързо се движа. Не бих предположила, че съм достигнала скоростта, която в действителност доближих. Моят наследник ми сподели, когато пристигна да ме вземе от пистата. И на видеото може да се чуе, че споделям невярващо „ Каквооо? “. Бях сюрпризирана.
Fred talks to the world's fastest cyclist, Denise Mueller-Korenek about how she hit 184mph. Plus, we have a full worlds preview. Read the full article at Podcast: Talking to the world’s fastest cyclist; worlds preview on via
— Boomer Cycling (@CyclingBoomer) Мислите ли за нещо до момента в който сте на велисипеда?
Няма върху какво друго да се фокусираш, с изключение на да останеш жив. Между живота и гибелта си. Трябва да си на 100 % там. Няма други мисли в главата ми, с изключение на да се нося върху вълната от въздух. Да остана там, където би трябвало да съм и да остана изправена.
Шофьорът има значима роля. Вие сте нещо като дует.
Да, това е напълно правилно. Шофьорът ни е Ший Холбрук. Тя е авто играч. Кара „ Ламборгини “. Двете постигнахме върха през 2016-та. Тогава бяхме с друга кола. Тя и аз трябваше да работим дружно и това много наподобяваше танц. Както казахте, като дует сме в избран смисъл. Всяка от нас научи от какво се нуждае другата, с цел да реализираме задачата. Поставихме си добра цел през 2016 година. Но не беше задоволително с цел да счупим абсолютния връх, по тази причина опитахме още веднъж, този път с друг автомобил. Успяхме да надградим наученото през 2016-та и да достигнем идващото равнище.
Голям ли е рискът?
О, да. Всъщност този път, при тази висока скорост беше напълно друго. Преди две години въздушният джоб беше по-чист и безвреден, само че несъмнено и скоростта беше по-ниска. Скоростта, която достигнахме в този момент направи въздуха отляво и отдясно доста, доста гневен. И беше доста покрай мен поради скоростта и аеродинамиката на колата. По тази причина бях пристискана наляво и надясно, напред и обратно към една извънредно гневна въздушна бликам, която би могла да бъде извънредно рискова. Тя можеше да ме повлече и преобърне, в случай че не бях съумяла да се вардя от нея.
Разкажете ни за мястото на събитието - солената низина Боневил в щата Юта.
Това е дъното на антично езеро. Всяка година се цялостни вода, а солта се издига. След това изсъхва още веднъж и е съвсем като ледена пързалка – безусловно безпрепятствено. Няма неравности. Повърхността е леко грапава, защото е от сол. Думата, която употребявам е, че е “зърнеста “. Автомобилите, които развиват 500 или 600 км/ч употребяват това трасе, защото при тях е доста значимо да няма неравности, с цел да не катастрофират. Това е едно от най-подходящите места в Съединени американски щати, а и в света, за слагане на такива върхове. Трасето, което използваме е дълго 8 километра. Такава солена низина има и в Боливия. Там също е доста красиво, само че надморската височина е прекомерно висока и колите по-трудно развиват задоволително висока скорост.
Как започнахте да се състезавате?
Започнах на 14 години. Състезавах се 5 години. Спечелих 13 шампионски трофеи на национално равнище и бях два пъти на подиума на международни шампионати. През 1992-ра се отхвърлих от колоезденето се включих в фамилния бизнес. Отгледах и три деца. Това върших в продължение на над 20 години. А по-късно се срещнах още веднъж с треньора си от младежките години. Той ме накара да се кача още веднъж на велосипеда за едно благотворително съревнование и видя у мен качествата от времето, когато се съзтезавах. А той е индивидът, който през 1985 година сложи международния връх от 245 км/ч в час за скоростно каране на велисипед в Боневил преди Фред Ромпелберг, който достигнаа 269 км/ч през 1995-та. Казва се Джон Хауърд. И е бил в три олимпийски тима. Печелил е доста медали и е легенда в колоезденето. Той предложи да сложим връх за скоростно колоездене, защото друга жена даже не беше правила опит. Бях първата жена през 2016 година, а тогава се роди концепцията да се опитам да подобря международния връх, подложен от мъж. Започнах да се приготвям за 2016-та едвам през 2014-та, след съвсем 23 години пауза.
Не е ли доста мъчно за един спортист да се върне след толкоз дълга пауза?
Отне значително време да се вляза още веднъж във форма. По време на тази пауза ходех на фитнес, живеех здравословно, само че не бях в най-хубавата си форма. Така че, откакто се върнах към колоезденето, бяха нужни няколко години, с цел да реализира върховата форма, нужна за слагането на подобен връх. Карах велосипед, следвайки мотор, върших фитнес тренировки и упражнявах на велоергометър, с цел да се приготвя.
А за какво спряхте да се състезавате след 13 шампионски трофеи?
Още един превъзходен въпрос. Причините са няколко. Това беше моментът, когато щях да стана старши играч. Предстоеше ми промяна на категорията, тъй че трябваше съществено да обмисля посоката, в която желая да продължа живота си. В същото време родителите ми се развеждаха. В фамилния бизнес имаше проблеми със съдружника. Завърших гимназия. Много промени настъпиха в живота ми, само че в действителност причина номер едно, от която се усещах и най-засрамена, беше, че получавах пристъпи на безпокойствие. Справях се толкоз добре, печелех толкоз доста съзтезания, само че когато заставах на стартовата линия, стомахът ми се свиваше на кълбо и се питах, дали мога да печеля още едно първо място. Напрягах се доста, с цел да не преставам да спечелвам. Да останеш на върха, когато си там е обвързвано с огромно напрежение. Позволих на това да ме пречупи. Когато стопирах да се съзтезавам, в действителност избягах от тези пристъпи на безпокойствие. Когато се върнах към колоезденето по молба на треньора си, беше мъчно. Исках да се опитам да слага връх, само че не желаех да се състезавам. Той настоя обаче да се състезавам за нова национална купа, което беше огромно напрежение за мен. Целта беше да вляза още веднъж в колоездачната общественост, с цел да има бъде почетен рекода ми. Така получих опция да преодолея едно от нещата, за които съжалявах - че стопирах да се съзтезавам, когато бях тинейджър. И в този момент към този момент зрял човек получих опция да се оправя с безпокойството при надпревари.
Как го преодоляхте?
От една страна като зрял човек към този момент имам повече житейски опит. Това ми оказа помощ от психическа позиция. Но се подложих и хипнотерапия, която доста ми оказа помощ. Също на неврофийдбек, наричана още подготовка на мозъка с електроди. Занимавах се и лечебна визуализация, при която свързвам с положителни мисли и облици надпреварата с велисипед. Поех надзор над безпокоййството. Все още го има, само че напълно не както преди. Като зрял човек получих късмет да се оправя с него и направих това по няколко разнообразни метода, търсейки помощ и от другите.
Как се усеща фамилията Ви?
Срещнах брачна половинка си предходната година и се омъжих за него след 111 дни. Шегувам се, че върша доста неща бързо. Запознахме се, откакто сложих върха през 2016 година и към този момент планирах абсолютния връх. Така че той знаеше какви са задачите ми. Беше един от най-хубавите съотборници, взе участие в подготовката на автомобила и беше в колата на трасето в Бонeвил. Съпругът ми и децата ми ми бяха огромна поддръжка. Те ме познават и са наясно, че обичам да върша необикновени неща. За тях не беше изненада, че взех решение да направя това и ме поддържаха. Разбира се всеки непосредствен човек се тормози поради заплахата. Най-малкият ми наследник пристигна в Юта. Беше там и на двата върха. Разбира се, брачният партньор ми беше там. И двамата бяха част от всичко, което се случваше, не като наблюдаващи, като участници и това беше прелестно.
Има ли особено обръщение, което желаете да изпратите посредством това достижение?
Да! Постигнах цел, която си сложих и съм доста горда, само че това не е нищо спрямо идеята, за която желая да го употребявам - да оказа помощ на други хора да се вдъхновят. Да си слагат някаква цел, да създадат нещо. Когато стопирах да се състезавам, се отдадох на фамилията и работата, като доста други хора. Правих това в продължение на над 20 години. Често, откакто влезем в този темп, не излизаме от него и в никакъв случай повече не си слагаме някаква лична цел. С мен се случи, откакто се свързах още веднъж с треньора ми и той ме предложения на благотворително съзтезание. А в действителност преди този момент взех решение да се включа в маратон, защото се въодушевих от три други дами от фитнес салона. Никога не съм си представяла, че образецът на три дами ще ме докара до международен връх. Бих желала това достижение да бъде ентусиазъм за други хора да си слагат цел, няма значение какъв брой огромна, само че да се върнат в играта на живота. Никога не знаеш къде ще те води тя.
Тази категория в рисковите достижения е изобретена от Чарлз Мърфи през 1899 година. По това време, с цел да се ускори, той се закача за трен и кара колелото си по плоскости, положени по дължината на релсите.
Първоначалното усилване е належащо, защото велосипедът има единствено една предавка, подобаваща за насърчаване на рисково висока скорост и с нея не може да потегли. Би било като да потеглим с автомобил на пета скорост.
Не са доста хората, съумели да слагат връх в тази категория. Всъщност Дениз Коренек е десета подред и първата жена. През 2016 година сложи първия женски връх, и то след 23-годишно спиране на спортната й кариера, по време на което е отгледала три деца и е работила за фамилния бизнес.
На 16 септември счупи и мъжкия връх. Тя беше засилена с драгстер до 241.4 км/ч, след което колелото беше откачено и в продължение на пет километра тя реализира рекордната скорост. В този миг единствената ти мисъл е да останеш жив, описа тя за “Дарик ”. Толкова се вълнувам да приказвам с най-бързия велосипедист в света. А Вие по какъв начин се чувствате? -->
Невероятно е, че сложих този връх. Преди две години с екипа поставихме женския връх за бързо каране на велосипед. А след това взехме решение да се завърнем, с цел да нападаме върха и при мъжете. Подобрихме го и то с много. Подобрихме 23-годишен връх с 27 км/ч.
Достигнахте 296 км/ч. Какво е да караш велосипед с такава скорост?
Често ме питат какво е чувството. Трудно е да преценява какъв брой съм бърза в този миг, защото съм концентирана да се задържа във въздушния джоб зад автомобила. Толкова доста неща се случват извънредно бързо. Фокусирам се в това, което е пред мен и не знам каква е скоростта. Чувствам вибрациите, слушам въздуха, чийто тон става все по-силен, само че в действителност нямам чувство какъв брой бързо се движа. Не бих предположила, че съм достигнала скоростта, която в действителност доближих. Моят наследник ми сподели, когато пристигна да ме вземе от пистата. И на видеото може да се чуе, че споделям невярващо „ Каквооо? “. Бях сюрпризирана.
Fred talks to the world's fastest cyclist, Denise Mueller-Korenek about how she hit 184mph. Plus, we have a full worlds preview. Read the full article at Podcast: Talking to the world’s fastest cyclist; worlds preview on via
— Boomer Cycling (@CyclingBoomer) Мислите ли за нещо до момента в който сте на велисипеда?
Няма върху какво друго да се фокусираш, с изключение на да останеш жив. Между живота и гибелта си. Трябва да си на 100 % там. Няма други мисли в главата ми, с изключение на да се нося върху вълната от въздух. Да остана там, където би трябвало да съм и да остана изправена.
Шофьорът има значима роля. Вие сте нещо като дует.
Да, това е напълно правилно. Шофьорът ни е Ший Холбрук. Тя е авто играч. Кара „ Ламборгини “. Двете постигнахме върха през 2016-та. Тогава бяхме с друга кола. Тя и аз трябваше да работим дружно и това много наподобяваше танц. Както казахте, като дует сме в избран смисъл. Всяка от нас научи от какво се нуждае другата, с цел да реализираме задачата. Поставихме си добра цел през 2016 година. Но не беше задоволително с цел да счупим абсолютния връх, по тази причина опитахме още веднъж, този път с друг автомобил. Успяхме да надградим наученото през 2016-та и да достигнем идващото равнище.
Голям ли е рискът?
О, да. Всъщност този път, при тази висока скорост беше напълно друго. Преди две години въздушният джоб беше по-чист и безвреден, само че несъмнено и скоростта беше по-ниска. Скоростта, която достигнахме в този момент направи въздуха отляво и отдясно доста, доста гневен. И беше доста покрай мен поради скоростта и аеродинамиката на колата. По тази причина бях пристискана наляво и надясно, напред и обратно към една извънредно гневна въздушна бликам, която би могла да бъде извънредно рискова. Тя можеше да ме повлече и преобърне, в случай че не бях съумяла да се вардя от нея.
Разкажете ни за мястото на събитието - солената низина Боневил в щата Юта.
Това е дъното на антично езеро. Всяка година се цялостни вода, а солта се издига. След това изсъхва още веднъж и е съвсем като ледена пързалка – безусловно безпрепятствено. Няма неравности. Повърхността е леко грапава, защото е от сол. Думата, която употребявам е, че е “зърнеста “. Автомобилите, които развиват 500 или 600 км/ч употребяват това трасе, защото при тях е доста значимо да няма неравности, с цел да не катастрофират. Това е едно от най-подходящите места в Съединени американски щати, а и в света, за слагане на такива върхове. Трасето, което използваме е дълго 8 километра. Такава солена низина има и в Боливия. Там също е доста красиво, само че надморската височина е прекомерно висока и колите по-трудно развиват задоволително висока скорост.
Как започнахте да се състезавате?
Започнах на 14 години. Състезавах се 5 години. Спечелих 13 шампионски трофеи на национално равнище и бях два пъти на подиума на международни шампионати. През 1992-ра се отхвърлих от колоезденето се включих в фамилния бизнес. Отгледах и три деца. Това върших в продължение на над 20 години. А по-късно се срещнах още веднъж с треньора си от младежките години. Той ме накара да се кача още веднъж на велосипеда за едно благотворително съревнование и видя у мен качествата от времето, когато се съзтезавах. А той е индивидът, който през 1985 година сложи международния връх от 245 км/ч в час за скоростно каране на велисипед в Боневил преди Фред Ромпелберг, който достигнаа 269 км/ч през 1995-та. Казва се Джон Хауърд. И е бил в три олимпийски тима. Печелил е доста медали и е легенда в колоезденето. Той предложи да сложим връх за скоростно колоездене, защото друга жена даже не беше правила опит. Бях първата жена през 2016 година, а тогава се роди концепцията да се опитам да подобря международния връх, подложен от мъж. Започнах да се приготвям за 2016-та едвам през 2014-та, след съвсем 23 години пауза.
Не е ли доста мъчно за един спортист да се върне след толкоз дълга пауза?
Отне значително време да се вляза още веднъж във форма. По време на тази пауза ходех на фитнес, живеех здравословно, само че не бях в най-хубавата си форма. Така че, откакто се върнах към колоезденето, бяха нужни няколко години, с цел да реализира върховата форма, нужна за слагането на подобен връх. Карах велосипед, следвайки мотор, върших фитнес тренировки и упражнявах на велоергометър, с цел да се приготвя.
А за какво спряхте да се състезавате след 13 шампионски трофеи?
Още един превъзходен въпрос. Причините са няколко. Това беше моментът, когато щях да стана старши играч. Предстоеше ми промяна на категорията, тъй че трябваше съществено да обмисля посоката, в която желая да продължа живота си. В същото време родителите ми се развеждаха. В фамилния бизнес имаше проблеми със съдружника. Завърших гимназия. Много промени настъпиха в живота ми, само че в действителност причина номер едно, от която се усещах и най-засрамена, беше, че получавах пристъпи на безпокойствие. Справях се толкоз добре, печелех толкоз доста съзтезания, само че когато заставах на стартовата линия, стомахът ми се свиваше на кълбо и се питах, дали мога да печеля още едно първо място. Напрягах се доста, с цел да не преставам да спечелвам. Да останеш на върха, когато си там е обвързвано с огромно напрежение. Позволих на това да ме пречупи. Когато стопирах да се съзтезавам, в действителност избягах от тези пристъпи на безпокойствие. Когато се върнах към колоезденето по молба на треньора си, беше мъчно. Исках да се опитам да слага връх, само че не желаех да се състезавам. Той настоя обаче да се състезавам за нова национална купа, което беше огромно напрежение за мен. Целта беше да вляза още веднъж в колоездачната общественост, с цел да има бъде почетен рекода ми. Така получих опция да преодолея едно от нещата, за които съжалявах - че стопирах да се съзтезавам, когато бях тинейджър. И в този момент към този момент зрял човек получих опция да се оправя с безпокойството при надпревари.
Как го преодоляхте?
От една страна като зрял човек към този момент имам повече житейски опит. Това ми оказа помощ от психическа позиция. Но се подложих и хипнотерапия, която доста ми оказа помощ. Също на неврофийдбек, наричана още подготовка на мозъка с електроди. Занимавах се и лечебна визуализация, при която свързвам с положителни мисли и облици надпреварата с велисипед. Поех надзор над безпокоййството. Все още го има, само че напълно не както преди. Като зрял човек получих късмет да се оправя с него и направих това по няколко разнообразни метода, търсейки помощ и от другите.
Как се усеща фамилията Ви?
Срещнах брачна половинка си предходната година и се омъжих за него след 111 дни. Шегувам се, че върша доста неща бързо. Запознахме се, откакто сложих върха през 2016 година и към този момент планирах абсолютния връх. Така че той знаеше какви са задачите ми. Беше един от най-хубавите съотборници, взе участие в подготовката на автомобила и беше в колата на трасето в Бонeвил. Съпругът ми и децата ми ми бяха огромна поддръжка. Те ме познават и са наясно, че обичам да върша необикновени неща. За тях не беше изненада, че взех решение да направя това и ме поддържаха. Разбира се всеки непосредствен човек се тормози поради заплахата. Най-малкият ми наследник пристигна в Юта. Беше там и на двата върха. Разбира се, брачният партньор ми беше там. И двамата бяха част от всичко, което се случваше, не като наблюдаващи, като участници и това беше прелестно.
Има ли особено обръщение, което желаете да изпратите посредством това достижение?
Да! Постигнах цел, която си сложих и съм доста горда, само че това не е нищо спрямо идеята, за която желая да го употребявам - да оказа помощ на други хора да се вдъхновят. Да си слагат някаква цел, да създадат нещо. Когато стопирах да се състезавам, се отдадох на фамилията и работата, като доста други хора. Правих това в продължение на над 20 години. Често, откакто влезем в този темп, не излизаме от него и в никакъв случай повече не си слагаме някаква лична цел. С мен се случи, откакто се свързах още веднъж с треньора ми и той ме предложения на благотворително съзтезание. А в действителност преди този момент взех решение да се включа в маратон, защото се въодушевих от три други дами от фитнес салона. Никога не съм си представяла, че образецът на три дами ще ме докара до международен връх. Бих желала това достижение да бъде ентусиазъм за други хора да си слагат цел, няма значение какъв брой огромна, само че да се върнат в играта на живота. Никога не знаеш къде ще те води тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ