Желязото - защо е толкова важно и как да си го набавяме
Желязото е един от най-важните микроелементи. То е извънредно скъпо за здравето. Играе роля в метаболизма, взе участие в снабдяването на организма с О2, поддържа положителната имунна система, прави мощни и издържливи мускулите, написа zdravedae.com.
Желязото и метаболизма
Желязото способства за верния метаболизъм на витамините от група В, а те от своя страна имат директна връзка с цялостното положително положение на организма. Освен това може да се забави и да се приспособи към по-ниски равнища на О2, само че това води до отмалялост и унесеност. От друга страна, дефицитът на желязо пречи на естествения метаболизъм, тъй като забавя функционалностите на щитовидната жлеза. Установено е, че доста от пациентите с диагноза хипотиреоидизъм страдат от недостиг на желязо. Освен това желязото взе участие в синтеза на колагена, а от него зависи здравината на костната тъкан, сухожилията и положението на кожата.
Желязото взе участие в синтеза на хемоглобина, а неговата съществена функционалност е да транспортира кислорода от белия дроб до тъканите и органите. Когато хемоглобинът е невисок, тялото изпитва дефицит на О2, вследствие на което хората се усещат слаби и изтощени, а това са типичен признаци на анемия.
Този детайл поддържа мозъка
Както е добре известно, кислородът е извънредно значим за положителното действие на мозъка. А при недостиг на този минерал, няма задоволително О2 в кръвта, което директно се отразява на мозъчната активност. Освен това желязото дружно с други минерали взе участие в синтеза на съществени новротрансмитери, като допамин, серотонин и норепинефрин.
Допринася за поддържане на добра имунна система.
Този минерал взе участие в пролиферацията на Т-клетките, които принадлежта към групата на белите кръвни телца, които ръководят имунният отговор на инфектираните или злокачествените кафези. Когато желязото не доближава на организма, се понижава производството на Т-клетки, а това ни прави податливи на инфекции.
От какъв брой желязо имаме потребност?
Човешкото тяло има потребност от 10-12 мг желязо дневно, а в избрани случаи даже до 20 мг. По-високи равнища на желязо са нужни на бременните, спортистите и хората, които страдат от чревни разстройства, малабсорбция и хранителни алергии. Те са изложени на риск от желязодефицитна анемия и дефицит на желязо в кръвта и поради това би трябвало да одобряват по-високи дози от този минерал.
При естествени условия целесъобразната дневна доза за дами на възраст от 18 до 50 година е 18 мг дневно, над 50 година – 8 мг. на ден, а сред 14 и 18 година – 15 мг. При мъжете от 18 до 70 година дневната доза е 8 мг, а сред 14 и 18 г – 11 мг.
Как си го набавим?
Най-добре е желязото да се приема посредством храната. С най-високо наличие на желязо и във форма лесноусвоима организма е черният дроб. В 100 гр. черен дроб се сдържат приблизително към 8,8 мг желязо. Най-голямо е количеството на този минерал в гъшия дроб, по-късно в свинския. В мидите, конското месо, черния шоколад, бобовите растения, яйцата, ядките и семената също има високи равнища на желязо, освен това в добра композиция с други минерали и витамини.
Особености на усвояването
Усвояването на желязото от организма зависи от няколко фактора. Обикновено се усвояват единствено 8 % от общия банкет на минерала. На какво се дължи това? Причините са разнообразни, само че първото, което би трябвало да знаем, че усвояването зависи от типа, в който то се намира в съответните храни. Например спанакът, копривата и другите зеленолистни зеленчуци съдържането на желязо е високо, само че дълговерижната му формата не разрешава дейно асимилиране от човешкия организъм. Съдържащите се в спанака и другите сходни растения оксалати и фитинова киселина пречат на усвояването на желязото. По принцип от растителните артикули желязото се усвоява по-трудно в сравнение с в животинските. Честата консумация на кафе, чай и алено вино също пречи на абсорбирането на желязото и то поради танините. Храните, богати на цинк и мед, също не благоприятстват абсорбцията на желязото. А също и такива, които са богати на калций и витамин Е, не трябва да се съчетават с стоманени препарати или пък с храни, богати на желязо. Поне 2 часа би трябвало да минат от приема на храни или добавки, на които разчитаме да ни набират желязо, преди да посегнем към други, които пречат на усвояването му.
Затова пък витамин С оказва помощ за усвояването на този минерал. Добавен лимон към спанака или зелената салата е добър метод да усвоим по-голяма част от скъпия минерал. Аминокиселините, протеините, плодовите киселини също спомагат за асимилиране на желязото. Чаша прясно изцеден плодов сок е добре да се комбинира с добавки, съдържащи желязо.
Желязото и метаболизма
Желязото способства за верния метаболизъм на витамините от група В, а те от своя страна имат директна връзка с цялостното положително положение на организма. Освен това може да се забави и да се приспособи към по-ниски равнища на О2, само че това води до отмалялост и унесеност. От друга страна, дефицитът на желязо пречи на естествения метаболизъм, тъй като забавя функционалностите на щитовидната жлеза. Установено е, че доста от пациентите с диагноза хипотиреоидизъм страдат от недостиг на желязо. Освен това желязото взе участие в синтеза на колагена, а от него зависи здравината на костната тъкан, сухожилията и положението на кожата.
Желязото взе участие в синтеза на хемоглобина, а неговата съществена функционалност е да транспортира кислорода от белия дроб до тъканите и органите. Когато хемоглобинът е невисок, тялото изпитва дефицит на О2, вследствие на което хората се усещат слаби и изтощени, а това са типичен признаци на анемия.
Този детайл поддържа мозъка
Както е добре известно, кислородът е извънредно значим за положителното действие на мозъка. А при недостиг на този минерал, няма задоволително О2 в кръвта, което директно се отразява на мозъчната активност. Освен това желязото дружно с други минерали взе участие в синтеза на съществени новротрансмитери, като допамин, серотонин и норепинефрин.
Допринася за поддържане на добра имунна система.
Този минерал взе участие в пролиферацията на Т-клетките, които принадлежта към групата на белите кръвни телца, които ръководят имунният отговор на инфектираните или злокачествените кафези. Когато желязото не доближава на организма, се понижава производството на Т-клетки, а това ни прави податливи на инфекции.
От какъв брой желязо имаме потребност?
Човешкото тяло има потребност от 10-12 мг желязо дневно, а в избрани случаи даже до 20 мг. По-високи равнища на желязо са нужни на бременните, спортистите и хората, които страдат от чревни разстройства, малабсорбция и хранителни алергии. Те са изложени на риск от желязодефицитна анемия и дефицит на желязо в кръвта и поради това би трябвало да одобряват по-високи дози от този минерал.
При естествени условия целесъобразната дневна доза за дами на възраст от 18 до 50 година е 18 мг дневно, над 50 година – 8 мг. на ден, а сред 14 и 18 година – 15 мг. При мъжете от 18 до 70 година дневната доза е 8 мг, а сред 14 и 18 г – 11 мг.
Как си го набавим?
Най-добре е желязото да се приема посредством храната. С най-високо наличие на желязо и във форма лесноусвоима организма е черният дроб. В 100 гр. черен дроб се сдържат приблизително към 8,8 мг желязо. Най-голямо е количеството на този минерал в гъшия дроб, по-късно в свинския. В мидите, конското месо, черния шоколад, бобовите растения, яйцата, ядките и семената също има високи равнища на желязо, освен това в добра композиция с други минерали и витамини.
Особености на усвояването
Усвояването на желязото от организма зависи от няколко фактора. Обикновено се усвояват единствено 8 % от общия банкет на минерала. На какво се дължи това? Причините са разнообразни, само че първото, което би трябвало да знаем, че усвояването зависи от типа, в който то се намира в съответните храни. Например спанакът, копривата и другите зеленолистни зеленчуци съдържането на желязо е високо, само че дълговерижната му формата не разрешава дейно асимилиране от човешкия организъм. Съдържащите се в спанака и другите сходни растения оксалати и фитинова киселина пречат на усвояването на желязото. По принцип от растителните артикули желязото се усвоява по-трудно в сравнение с в животинските. Честата консумация на кафе, чай и алено вино също пречи на абсорбирането на желязото и то поради танините. Храните, богати на цинк и мед, също не благоприятстват абсорбцията на желязото. А също и такива, които са богати на калций и витамин Е, не трябва да се съчетават с стоманени препарати или пък с храни, богати на желязо. Поне 2 часа би трябвало да минат от приема на храни или добавки, на които разчитаме да ни набират желязо, преди да посегнем към други, които пречат на усвояването му.
Затова пък витамин С оказва помощ за усвояването на този минерал. Добавен лимон към спанака или зелената салата е добър метод да усвоим по-голяма част от скъпия минерал. Аминокиселините, протеините, плодовите киселини също спомагат за асимилиране на желязото. Чаша прясно изцеден плодов сок е добре да се комбинира с добавки, съдържащи желязо.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ