Доц. Васко Николов: Железопътният транспорт е стратегически отрасъл, подготвяме специалистите да работят с нови средства
" Железопътният превоз е стратегически бранш. Ние приготвяме експертите по най-нови технологии, да са подготвени да работят с нови средства и така нататък и те, когато отидат да работят, срещат технологии, които са окончателно остарели ".
Това разяснява в предаването " Човекът на Фокус " по Радио " Фокус " доцент доктор инж. Васко Николов – началник катедра Транспортна техника във Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ".
Човекът на фокус, който ще ви представим в идващите минути, е началник катедра " Транспортна техника " в Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ". Той е част от Секторния съвет " Транспорт " към плана на Министерство на образованието и науката " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", финансиран от Програма " Образование " 2021-2027 и съфинансиран от Европейския съюз. Много се веселя да посрещна в нашето студио доцент доктор инж. Васко Николов. Здравейте и добре пристигнали.
Здравейте, добре заварили, както се споделя. Здравейте и на всички слушатели на Радио " Фокус "!
Директно влизаме в същината на Вашата тематика. Вие сте учител с дълготраен опит, имате взор върху това какво се случва в сферата " Транспорт ". Ще приказваме съответно и за БДЖ. Но ми се желае да сложим в този момент акцент върху дуалното обучение, професионалното обучение в превоза. Какви са проблемите?
Дуалното обучение е един план, който към този момент дава своите плодове във Западна Европа, в няколко страни от Западна Европа. Доста учебни заведения и у нас го ползват и би трябвало да кажа, че към този момент има първите резултати. За страдание в областта на превоза отново сме поизостанали в прочут степен заради редица фактори. Те са и справедливи, и субективни, само че би трябвало да кажем тук, че своята роля би трябвало да поемат както учебните заведения, професионалните гимназии по превоз, по този начин и страната в лицето на Министерство на образованието и науката, по този начин и компаниите, които би трябвало да се кооперират с професионалните гимназии, с цел да може да бъде осъществена тази форма на обучение. Във всички случаи обаче би трябвало да подчертая, че дуалното обучение ще даде своите плодове, в случай че бъде приложено по верния метод.
Така е в действителност. Към момента обезпечава ли дуалното обучение нужните фрагменти за този бранш?
Не можем да кажем, че ги обезпечава, най-малкото тъй като няма задоволително фрагменти в професионалните гимназии по превоз. Самият бранш " Транспорт " и в частност железопътният превоз има крещяща потребност от фрагменти, от младежи, които да се включат в тази сфера. И заради тази причина и дуалното обучение не може да разгърне в цялостна степен своите благоприятни условия в областта на железопътния превоз особено.
А какви са компликациите на младите експерти да се осъществят на пазара на труда в България?
Аз отново ще приказвам единствено за сферата на превоза. Трябва да кажа, че при автомобилния превоз нещата стоят много по-добре, защото там компаниите са по-гъвкави, към този момент имаме навлезли много компании на автомобилния пазар, както във връзка с продажбите, по този начин и във връзка с сервиза на коли – било то, леки или товари. И там опциите са много по-големи. Докато в железопътния превоз нещата стоят по много по-различен метод. Тази сфера е много консервативна, затворена, мъчно се трансформира. И в тази връзка, мога да кажа, че в железопътния превоз към момента има доста запаси, които ние занапред би трябвало да създадем по този начин, че да използваме.
От какви фрагменти има потребност БДЖ?
С една дума – от всевъзможни. Както от изпълнителски фрагменти в ремонта и употребата, по този начин и от междинни управителни фрагменти, които както постоянно споделям, са гръбнакът на железницата. Проблемът е там, че децата – да не ми се обидят, само че за нас те са деца, – които приключват професионалните гимназии, до момента в който не навършат 18-годишна възраст, не могат да работят в употребата и тяхната реализация е най-вече в ремонтните предприятия – вагонни депа, локомотивни депа, на места фабрики, железопътни фабрики, които работят, само че това е прекомерно тясно поле, лимитирано поле, в което те могат да се осъществят. А в употребата, откакто навършат 18 години, те към този момент имат опция да се осъществят, само че след една спомагателна подготовка, която отново би трябвало да бъде проведена.
Продължава диалогът ни с доцент доктор инж. Васко Николов. На фокус сме сложили БДЖ, превоза като бранш по отношение на професионалното обучение. Поводът за неговото посещение в рубриката е работата на Секторния съвет " Транспорт " към плана на МОН за модернизиране на професионалното обучение и образование. Необходимо ли е да се вкарат нови специалности, условия към тези специалности и това да бъде залегнало в образователната стратегия, съгласно вас?
Една от задачите на Проекта за модернизиране на професионалното обучение е точно тази – да бъдат завършени и препоръчани нови специалности, които да подхождат на актуалните условия за професионално обучение и на условия на пазара на труда. Това се прави по подобен метод, че специалностите да бъдат оптимално необятни, по този начин, че момчетата и девойките, които ще завършат съответната специалност, по-късно да имат опция да извършват много длъжности, които да обгръщат знанията и уменията, добити за съответната специалност.
С оглед на промени, които се правят в БДЖ, има ли нужда от нови специалности или преквалифициране за фрагментите, което да е настоящо на това, от което има потребност като поддръжка на оборудванията, на вагоните?
Преквалификация на фрагментите е нужна постоянно, най-малкото и по отношение на новите трендове в образованието, които се ползват и на европейско равнище по системата " Учене през целия живот ". Дори единствено от тази позиция, само че освен заради тази причина, хората, които са заети по някакъв метод в употребата и в ремонта в железниците е належащо непрестанно да покачват своята подготовка, от една страна – за разширение на техните умения, въпреки това – за опцията им за вероятно преназначаване на други длъжности по тяхно предпочитание.
Какви са опциите, които оферират " Български държавни железници "? Те трансформират ли се, по-привлекателни ли са към този момент спрямо преди? По отношение на заплащане, да вземем за пример?
Аз ще стартира отново от образованието. По отношение на професионалното обучение, " Български държавни железници " имат своите обичаи и като компания, която е заинтригувана от непрестанно повишение капацитета на своите фрагменти, те непрестанно провеждат курсове за подготовка, за преквалификация на фрагменти, най-много в употребата, само че това се оказва, че не е задоволително. Трябва по този начин да се подредят нещата, че главната част да идва от професионалните гимназии, в това число тук ще загатна и университета, в който работя – Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ", които да дават главния поток от фрагменти, които по-късно на място да бъдат преквалифицирани, да покачват своята подготовка и така нататък Що се отнася до привлекателността на длъжностите и специалностите в железниците, тук би трябвало да кажем, че сме длъжници на младежите, защото все по-малко младежи пожелават да дойдат на работа в железниците – било заради липса на задоволително информация, било заради липса на новаторски технологии, които да ползват в работата си, когато стартират да работят, било заради ниско възнаграждение. Факторите са доста и би трябвало да бъдат изследвани в детайли, само че главно това са полетата, върху които би трябвало да работим, с цел да притеглим младежите.
Това си е обект на един обособен диалог. Ще се веселя да гостувате по тази тематика, където да приказваме съответно за " Български държавни железници ". Г-н Николов, съгласно вас по какъв начин бъдещото развиване на бранш " Транспорт " може да бъде обусловено от образованието, върху което в този момент работим? И в действителност каква е вашата визия за превоза на бъдещето?
За страдание би трябвало да кажа, че в последните години превозът не беше във фокуса на развиването на нашия публичен живот. И заради тази причина железопътният превоз изостана – дано да не прозвучи мощно отчайващо " изостана " – от европейските стандарти, че дори и от положението, в което го завариха измененията в 1989 година След време се осъзнахме и взехме решение, че това в действителност ще бъде един от главните цели за развиването на нашата стопанска система, само че пък тогава тактиката, която начертахме, съгласно мен не беше такава, която ще ни донесе триумф, тъй като тя беше направена на олимпийския принцип, т.е. значимо е присъединяване, а не успеха. Самата тактика беше построена по този начин, че в случай че бъде изобщо осъществена, ние още веднъж ще се окажем някъде сред 25 и 30 години обратно. В нея трябваше да бъдат заложени напълно други параметри. Много постоянно по медиите се приказва за високоскоростно придвижване у нас, само че аз ще ви кажа, че ние сме доста надалеч от високоскоростното придвижване, и то по параметри, които са сложени в тактиката. Т.е. даже тя да бъде изпълнена, ние отново няма да сме достигнали това равнище, което желаеме да забележим в нашите железници. В тази връзка, образованието в региона на железопътния превоз нямаше метод по какъв начин да не изостане, защото ние, колкото и да се стремим в професионалните гимназии, във висшите учебни заведения да подготвим нашите бъдещи експерти, това, което им споделяме, те не могат да го видят на процедура и в действителност техните познания увисват във въздуха, нямат приложение. Ние приготвяме експертите по най-нови технологии, да са подготвени да работят с нови средства и така нататък и те, когато отидат да работят, срещат технологии, които са окончателно остарели.
Които са остарели, да, по този начин е.
И по този метод се губи тяхната мотивация.
Ами, с изключение на да си пожелаем в бъдеще да има запас, който да бъде ориентиран към възстановяване на инфраструктура, изобщо всичко, което е обвързвано с нашия превоз, който е значим, тъй като въпреки всичко...
Изключително значим. Железопътният превоз е стратегически бранш. И както виждаме, в Европа всички уважаващи себе си страни вършат и невъзможното даже да могат да поддържат високи равнища на железопътния превоз.
Пожелавам Ви доста триумф и в преподавателската активност, по този начин и във връзка с работата ви в Секторния съвет " Транспорт " по плана на Министерство на образованието и науката за модернизиране на професионалното обучение и образование.
Благодаря.
Мисля, че дадохме една картина на нашите слушатели за това какво може да се чака и е в действителност значимо да се работи в тази посока, с цел да имаме готови фрагменти. Пожелаваме си в действителност в бъдеще да споделяме положителни вести в нашия ефир за развиването на " Български държавни железници " съответно. Много ви благодаря за това изявление.
Благодаря Ви и аз.
Това разяснява в предаването " Човекът на Фокус " по Радио " Фокус " доцент доктор инж. Васко Николов – началник катедра Транспортна техника във Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ".
Човекът на фокус, който ще ви представим в идващите минути, е началник катедра " Транспортна техника " в Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ". Той е част от Секторния съвет " Транспорт " към плана на Министерство на образованието и науката " Модернизиране на професионалното обучение и образование ", финансиран от Програма " Образование " 2021-2027 и съфинансиран от Европейския съюз. Много се веселя да посрещна в нашето студио доцент доктор инж. Васко Николов. Здравейте и добре пристигнали.
Здравейте, добре заварили, както се споделя. Здравейте и на всички слушатели на Радио " Фокус "!
Директно влизаме в същината на Вашата тематика. Вие сте учител с дълготраен опит, имате взор върху това какво се случва в сферата " Транспорт ". Ще приказваме съответно и за БДЖ. Но ми се желае да сложим в този момент акцент върху дуалното обучение, професионалното обучение в превоза. Какви са проблемите?
Дуалното обучение е един план, който към този момент дава своите плодове във Западна Европа, в няколко страни от Западна Европа. Доста учебни заведения и у нас го ползват и би трябвало да кажа, че към този момент има първите резултати. За страдание в областта на превоза отново сме поизостанали в прочут степен заради редица фактори. Те са и справедливи, и субективни, само че би трябвало да кажем тук, че своята роля би трябвало да поемат както учебните заведения, професионалните гимназии по превоз, по този начин и страната в лицето на Министерство на образованието и науката, по този начин и компаниите, които би трябвало да се кооперират с професионалните гимназии, с цел да може да бъде осъществена тази форма на обучение. Във всички случаи обаче би трябвало да подчертая, че дуалното обучение ще даде своите плодове, в случай че бъде приложено по верния метод.
Така е в действителност. Към момента обезпечава ли дуалното обучение нужните фрагменти за този бранш?
Не можем да кажем, че ги обезпечава, най-малкото тъй като няма задоволително фрагменти в професионалните гимназии по превоз. Самият бранш " Транспорт " и в частност железопътният превоз има крещяща потребност от фрагменти, от младежи, които да се включат в тази сфера. И заради тази причина и дуалното обучение не може да разгърне в цялостна степен своите благоприятни условия в областта на железопътния превоз особено.
А какви са компликациите на младите експерти да се осъществят на пазара на труда в България?
Аз отново ще приказвам единствено за сферата на превоза. Трябва да кажа, че при автомобилния превоз нещата стоят много по-добре, защото там компаниите са по-гъвкави, към този момент имаме навлезли много компании на автомобилния пазар, както във връзка с продажбите, по този начин и във връзка с сервиза на коли – било то, леки или товари. И там опциите са много по-големи. Докато в железопътния превоз нещата стоят по много по-различен метод. Тази сфера е много консервативна, затворена, мъчно се трансформира. И в тази връзка, мога да кажа, че в железопътния превоз към момента има доста запаси, които ние занапред би трябвало да създадем по този начин, че да използваме.
От какви фрагменти има потребност БДЖ?
С една дума – от всевъзможни. Както от изпълнителски фрагменти в ремонта и употребата, по този начин и от междинни управителни фрагменти, които както постоянно споделям, са гръбнакът на железницата. Проблемът е там, че децата – да не ми се обидят, само че за нас те са деца, – които приключват професионалните гимназии, до момента в който не навършат 18-годишна възраст, не могат да работят в употребата и тяхната реализация е най-вече в ремонтните предприятия – вагонни депа, локомотивни депа, на места фабрики, железопътни фабрики, които работят, само че това е прекомерно тясно поле, лимитирано поле, в което те могат да се осъществят. А в употребата, откакто навършат 18 години, те към този момент имат опция да се осъществят, само че след една спомагателна подготовка, която отново би трябвало да бъде проведена.
Продължава диалогът ни с доцент доктор инж. Васко Николов. На фокус сме сложили БДЖ, превоза като бранш по отношение на професионалното обучение. Поводът за неговото посещение в рубриката е работата на Секторния съвет " Транспорт " към плана на МОН за модернизиране на професионалното обучение и образование. Необходимо ли е да се вкарат нови специалности, условия към тези специалности и това да бъде залегнало в образователната стратегия, съгласно вас?
Една от задачите на Проекта за модернизиране на професионалното обучение е точно тази – да бъдат завършени и препоръчани нови специалности, които да подхождат на актуалните условия за професионално обучение и на условия на пазара на труда. Това се прави по подобен метод, че специалностите да бъдат оптимално необятни, по този начин, че момчетата и девойките, които ще завършат съответната специалност, по-късно да имат опция да извършват много длъжности, които да обгръщат знанията и уменията, добити за съответната специалност.
С оглед на промени, които се правят в БДЖ, има ли нужда от нови специалности или преквалифициране за фрагментите, което да е настоящо на това, от което има потребност като поддръжка на оборудванията, на вагоните?
Преквалификация на фрагментите е нужна постоянно, най-малкото и по отношение на новите трендове в образованието, които се ползват и на европейско равнище по системата " Учене през целия живот ". Дори единствено от тази позиция, само че освен заради тази причина, хората, които са заети по някакъв метод в употребата и в ремонта в железниците е належащо непрестанно да покачват своята подготовка, от една страна – за разширение на техните умения, въпреки това – за опцията им за вероятно преназначаване на други длъжности по тяхно предпочитание.
Какви са опциите, които оферират " Български държавни железници "? Те трансформират ли се, по-привлекателни ли са към този момент спрямо преди? По отношение на заплащане, да вземем за пример?
Аз ще стартира отново от образованието. По отношение на професионалното обучение, " Български държавни железници " имат своите обичаи и като компания, която е заинтригувана от непрестанно повишение капацитета на своите фрагменти, те непрестанно провеждат курсове за подготовка, за преквалификация на фрагменти, най-много в употребата, само че това се оказва, че не е задоволително. Трябва по този начин да се подредят нещата, че главната част да идва от професионалните гимназии, в това число тук ще загатна и университета, в който работя – Висшето транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков ", които да дават главния поток от фрагменти, които по-късно на място да бъдат преквалифицирани, да покачват своята подготовка и така нататък Що се отнася до привлекателността на длъжностите и специалностите в железниците, тук би трябвало да кажем, че сме длъжници на младежите, защото все по-малко младежи пожелават да дойдат на работа в железниците – било заради липса на задоволително информация, било заради липса на новаторски технологии, които да ползват в работата си, когато стартират да работят, било заради ниско възнаграждение. Факторите са доста и би трябвало да бъдат изследвани в детайли, само че главно това са полетата, върху които би трябвало да работим, с цел да притеглим младежите.
Това си е обект на един обособен диалог. Ще се веселя да гостувате по тази тематика, където да приказваме съответно за " Български държавни железници ". Г-н Николов, съгласно вас по какъв начин бъдещото развиване на бранш " Транспорт " може да бъде обусловено от образованието, върху което в този момент работим? И в действителност каква е вашата визия за превоза на бъдещето?
За страдание би трябвало да кажа, че в последните години превозът не беше във фокуса на развиването на нашия публичен живот. И заради тази причина железопътният превоз изостана – дано да не прозвучи мощно отчайващо " изостана " – от европейските стандарти, че дори и от положението, в което го завариха измененията в 1989 година След време се осъзнахме и взехме решение, че това в действителност ще бъде един от главните цели за развиването на нашата стопанска система, само че пък тогава тактиката, която начертахме, съгласно мен не беше такава, която ще ни донесе триумф, тъй като тя беше направена на олимпийския принцип, т.е. значимо е присъединяване, а не успеха. Самата тактика беше построена по този начин, че в случай че бъде изобщо осъществена, ние още веднъж ще се окажем някъде сред 25 и 30 години обратно. В нея трябваше да бъдат заложени напълно други параметри. Много постоянно по медиите се приказва за високоскоростно придвижване у нас, само че аз ще ви кажа, че ние сме доста надалеч от високоскоростното придвижване, и то по параметри, които са сложени в тактиката. Т.е. даже тя да бъде изпълнена, ние отново няма да сме достигнали това равнище, което желаеме да забележим в нашите железници. В тази връзка, образованието в региона на железопътния превоз нямаше метод по какъв начин да не изостане, защото ние, колкото и да се стремим в професионалните гимназии, във висшите учебни заведения да подготвим нашите бъдещи експерти, това, което им споделяме, те не могат да го видят на процедура и в действителност техните познания увисват във въздуха, нямат приложение. Ние приготвяме експертите по най-нови технологии, да са подготвени да работят с нови средства и така нататък и те, когато отидат да работят, срещат технологии, които са окончателно остарели.
Които са остарели, да, по този начин е.
И по този метод се губи тяхната мотивация.
Ами, с изключение на да си пожелаем в бъдеще да има запас, който да бъде ориентиран към възстановяване на инфраструктура, изобщо всичко, което е обвързвано с нашия превоз, който е значим, тъй като въпреки всичко...
Изключително значим. Железопътният превоз е стратегически бранш. И както виждаме, в Европа всички уважаващи себе си страни вършат и невъзможното даже да могат да поддържат високи равнища на железопътния превоз.
Пожелавам Ви доста триумф и в преподавателската активност, по този начин и във връзка с работата ви в Секторния съвет " Транспорт " по плана на Министерство на образованието и науката за модернизиране на професионалното обучение и образование.
Благодаря.
Мисля, че дадохме една картина на нашите слушатели за това какво може да се чака и е в действителност значимо да се работи в тази посока, с цел да имаме готови фрагменти. Пожелаваме си в действителност в бъдеще да споделяме положителни вести в нашия ефир за развиването на " Български държавни железници " съответно. Много ви благодаря за това изявление.
Благодаря Ви и аз.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ